store.bg - бързо, лесно и удобно
Начало   Книги    Егмонт  
store.bg - бързо, лесно и удобно!
Грижа за клиента   |   За контакти
Начало   Книги    Егмонт    Влизам в мрака - книга 2: На трона се възкачвам - Кирстен Уайт
Търсене
Книги

Влизам в мрака - книга 2: На трона се възкачвам


Цена:  17.90 лв.
Цена за доставка за гр. София - 2.90 лв.
Безплатна доставка за София при поръчка над 50 лв.
За цена и срок извън гр. София кликни тук.
Тази книга може да бъде доставена в:
Сряда 20-06-2018 г. или
Четвъртък 21-06-2018 г.
Продукт#230026
ВидКнига
НаличностДа, на склад при доставчик
Физически е наличен при доставчик на store.bg
Издадена16-06-2018 г.
Издателство
Категории
За възрастНад 15 години
КорицаМека
Страници464
Тегло0.500 kg
ISBN9789542721840
  • Описание
  • Откъс от книгата
"На трона се възкачвам" е книга втора от поредицата "Влизам в мрака" на Кирстен Уайт.
Бестселър поредица на "New York Times", която се чете като "Игра на тронове"... ако действието се развиваше в Османската империя.

Лада Дракула няма съюзници. Нито трон. След проваления ѝ опит да спаси влашката корона тя иска да накаже всеки, който пресече пътя ѝ. Но мисълта за Мехмед не дава мира на загрубялото ѝ сърце.

Това, от което има нужда в момента, са дипломатическите умения на по-малкия ѝ брат Раду Дракула, но Мехмед го е изпратил в Константинопол с тайна мисия. Раду се мъчи да съвмести лоялността към своята вяра и към Мехмед с братския си дълг към Лада. Ако тя умре, той никога няма да си го прости.

Докато навсякъде се вихрят тежки политически борби, двамата Дракула ще трябва да решат на какви жертви са готови, за да изпълнят своя дълг. Империи ще рухнат, тронове ще бъдат спечелени, души ще бъдат погубени...
"Зловещо, епично и лудо забавление."
Мелиса Алберт, бестселър автор на New York Times

"Абсолютно опустошителна по най-добрия начин."
Kirkus

"Красива, богата и възнаграждавана."
Booklist

"Абсолютно поглъщаща поредица."
Aлександра Бракен
"Януари 1453

Адът бе празненство. Поне според Раду, адът без съмнение наподобяваше празненството, на което той се намираше в момента. Музиката се носеше във въздуха като парфюм, сладка, но без да е задушливо сладникава. Групички музиканти бяха разпръснати из целия остров - мяркаха се през вечнозелените клони на растенията, оцелели през зимните месеци. Макар че основното ястие тепърва щеше да се поднесе, облечените в синьо слуги сновяха между тълпите гости с отрупани с храна подноси във формата на листа от водна лилия. От двете страни на острова се точеше лениво Тунджа. При всичките си недостатъци, Мурад - покойният баща на Мехмед и някогашен благодетел на Раду - не бе от хората, които се скъпят на разкош. Харемът, който той бе построил на острова, не се използваше от смъртта му насам, но не беше изгубил нищо от блясъка си. Плочките блестяха. Дяланите камъни на стените обещаваха разкош и покой.

Шадраваните бълбукаха в синхрон с шума на реката. Раду вървеше между сгради, боядисани като геометрични градини, теглен напред като река към устието си. Той знаеше, че е безполезно да се поддава на това привличане, знаеше, че няма да се почувства добре, щом стигне до източника му. Но въпреки това се оглеждаше. Ето го, до банята. Раду бе привлечен към него като лист, плаващ по течението. Мехмед бе облечен в станалите обичайни тъмнопурпурни одежди, с пищна златиста чалма. Обсипана със скъпоценни камъни, верига държеше на място плаща, обгърнал широките му рамене. Раду се опита да си припомни как пълните устни на Мехмед се разделяха в усмивка, как веждите му се вдигаха от веселие, а не от подигравка. Двамата млади мъже, най-сетне завършили израстването си, бяха станали еднакво високи и стройни.

Напоследък обаче Раду се чувстваше малък, когато погледът на Мехмед попаднеше върху него. Днес дори това би приел. Но Мехмед не погледна към него, имунизиран срещу връзката, от която Раду не можеше да избяга.
– Истинско великолепие – каза везирът Халил на Мехмед, опрял ръце на хълбоците си и гледайки към току-що завър- шената нова баня. Тя се състоеше от три свързани сгради с куполообразни покриви, прилични на кубетата на джамия, и бе построена за последните няколко месеца. Тази баня бе първата част от планирания нов дворцов комплекс на Мехмед. Този дворец щеше да съперничи на всичко, което бе построил баща му - на всичко, което някой някога бе построил. За да отпразнува тази своя инвестиция в столицата на Османската империя, Мехмед бе поканил всички, които имаха някакво положение в обществото. Сред представителите на османския елит се разхождаха посланици от най-различни европейски държави. Мехмед стоеше встрани, но щедро раздаваше усмивки и грандиозни обещания за бъдещи празненства в двореца. Освен обичайните му придружители, сега до него стояха и Ишак паша - един от най-влиятелните спахии, Кумал паша - деверът на Раду, и както винаги, като горчив вкус, който не можеш да преглътнеш - везирът Халил.

На Раду му беше омразна самата мисъл, че старият му враг Халил паша е станал везир. Още повече му бе омразна мисълта, че именно той бе предложил да поставят Халил в позиция на доверие и власт, за да го наблюдават по-отблизо. Може би Лада щеше да се окаже права. Може би щеше да е по-добре, ако го бяха убили. Всичко щеше да е по-лесно или поне по-приятно. Раду трябваше да стои до рамото на Мехмед, а не Халил. Сякаш усетил отровната ревност на Раду, Халил го погледна. Устните му се извиха в насмешлива усмивка.
– Раду Хубавия – каза той. Раду се намръщи. Не беше чувал прякора си от края на обсадата в Албания, когато му го беше измислил Скендербег, врагът им. Мехмед му хвърли бегъл поглед и извърна очи в момента, в който погледите им се срещнаха. Като пеперуда, зърнала цвете и решила, че не струва.

– Кажи ми – продължи Халил, без неприятната усмивка да напуска брадатото му лице – прелестната ти съпруга знае ли, че това вече не е работещ харем? Боя се, че таи напразни надежди да влезе в него. Мъжете около Халил се закикотиха. Кумал се намръщи и отвори уста. Раду едва забележимо поклати глава. Кумал тъжно извърна глава. Мехмед не даде знак, че е чул обидата – предположението, че съпругата на Раду би пожелала да влезе в харема, за да се разведе с него – и не понечи да я опровергае.
– Съпругата ми не... Върху рамото на Раду легна нежна ръка. Той се обърна и срещна погледа на Назира. Назира, която не трябваше да бъде тук.
– Съпругата му не е доволна, когато някой друг, освен нея, заема цялото му внимание. Под прозрачното фередже усмивката ù грееше много по-ярко от зимното слънце. Бе облечена в цветовете на пролетта. И въпреки това, щом я погледна, Раду бе обхванат от хлад. Какво правеше тя? Назира го дръпна и го поведе по пътека, покрита с повече коприна, отколкото много хора виждаха през целия си живот. Беше екстравагантна, прекалена и абсурдна, като всичко на това празненство. Отражение на един султан, твърде млад и глупав, за да мисли за каквото и да било, отвъд зрелищата и собствените си удоволствия.

– Какво правиш тук? – зашепна неспокойно Раду.
– Ела да се повозим на лодка.
– Не мога! Трябва...
– Да търпиш подигравките на Халил? Да се опиташ да си върнеш благоразположението на Мехмед? Раду, какво се случи? – Назира го дръпна в сянката на една от сградите. Всеки, който ги зърнеше, щеше да предположи, че Раду е решил да си открадне минута-две насаме с красивата си съпруга. Той стисна зъби, вперил поглед в стената над главата ù.
– Имам работа.
– Твоята работа е и моя работа. Не ни пишеш, не идваш да ни видиш. От Кумал научих, че с Мехмед вече не сте толкова близки. Какво стана? Ти... той знае ли? – в тъмните ù очи натежа многозначителност – тегло, непоносимо за Раду.
– Не! Разбира се, че не. Аз... всичко е много по-сложно – той се обърна да си върви, но тя го хвана за китката.
– За твой късмет, аз съм много умна и мога да разбера и най-сложното нещо. Разкажи ми. Раду прокара пръстите на свободната си ръка по ръба на чалмата си, подръпна я. Назира протегна ръка нагоре и преплете пръсти с неговите. Остротата в погледа ù се смекчи.
– Тревожа се за теб.
– Няма нужда да се тревожиш.
– Не се тревожа, защото има нужда. Тревожа се, защото съм привързана към теб. Искам да бъдеш щастлив."
Из книгата
Страници от тази книга






Рейтинг
За да оцените книгата "Влизам в мрака - книга 2: На трона се възкачвам", изберете цифрата отговаряща на Вашата оценка по десетобалната система:



1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

Мнения на посетители
 

Ако искате да сте първият дал мнение за тази книга, направете го сега!

Вашето име:
Тип:
e-mail:
Мнение:
 
Важна информация!
Мненията, които най-добре описват книгата, ще бъдат видими при всяко посещение на страницата. За да видите всички останали мнения, моля натиснете бутона "Покажи всички мнения". Без предупреждение ще бъдат изтривани коментари с обидно, расистко, клеветническо или друго съдържание, което нарушава добрия тон.

Влизам в мрака - книга 2: На трона се възкачвам


Поръчай през телефона си сега.
Лесно е!
Цена:  17.90 лв.
Цена за доставка за гр. София - 2.90 лв.
Безплатна доставка за София при поръчка над 50 лв.
За цена и срок извън гр. София кликни тук.
Тази книга може да бъде доставена в:
Сряда 20-06-2018 г. или
Четвъртък 21-06-2018 г.
Продукт#230026
ВидКнига
НаличностДа, на склад при доставчик
Физически е наличен при доставчик на store.bg
Издадена16-06-2018 г.
Издателство
Категории
За възрастНад 15 години
КорицаМека
Страници464
Тегло0.500 kg
ISBN9789542721840
Описание
"На трона се възкачвам" е книга втора от поредицата "Влизам в мрака" на Кирстен Уайт.
Бестселър поредица на "New York Times", която се чете като "Игра на тронове"... ако действието се развиваше в Османската империя.

Лада Дракула няма съюзници. Нито трон. След проваления ѝ опит да спаси влашката корона тя иска да накаже всеки, който пресече пътя ѝ. Но мисълта за Мехмед не дава мира на загрубялото ѝ сърце.

Това, от което има нужда в момента, са дипломатическите умения на по-малкия ѝ брат Раду Дракула, но Мехмед го е изпратил в Константинопол с тайна мисия. Раду се мъчи да съвмести лоялността към своята вяра и към Мехмед с братския си дълг към Лада. Ако тя умре, той никога няма да си го прости.

Докато навсякъде се вихрят тежки политически борби, двамата Дракула ще трябва да решат на какви жертви са готови, за да изпълнят своя дълг. Империи ще рухнат, тронове ще бъдат спечелени, души ще бъдат погубени...
"Зловещо, епично и лудо забавление."
Мелиса Алберт, бестселър автор на New York Times

"Абсолютно опустошителна по най-добрия начин."
Kirkus

"Красива, богата и възнаграждавана."
Booklist

"Абсолютно поглъщаща поредица."
Aлександра Бракен
Откъс от книгата
"Януари 1453

Адът бе празненство. Поне според Раду, адът без съмнение наподобяваше празненството, на което той се намираше в момента. Музиката се носеше във въздуха като парфюм, сладка, но без да е задушливо сладникава. Групички музиканти бяха разпръснати из целия остров - мяркаха се през вечнозелените клони на растенията, оцелели през зимните месеци. Макар че основното ястие тепърва щеше да се поднесе, облечените в синьо слуги сновяха между тълпите гости с отрупани с храна подноси във формата на листа от водна лилия. От двете страни на острова се точеше лениво Тунджа. При всичките си недостатъци, Мурад - покойният баща на Мехмед и някогашен благодетел на Раду - не бе от хората, които се скъпят на разкош. Харемът, който той бе построил на острова, не се използваше от смъртта му насам, но не беше изгубил нищо от блясъка си. Плочките блестяха. Дяланите камъни на стените обещаваха разкош и покой.

Шадраваните бълбукаха в синхрон с шума на реката. Раду вървеше между сгради, боядисани като геометрични градини, теглен напред като река към устието си. Той знаеше, че е безполезно да се поддава на това привличане, знаеше, че няма да се почувства добре, щом стигне до източника му. Но въпреки това се оглеждаше. Ето го, до банята. Раду бе привлечен към него като лист, плаващ по течението. Мехмед бе облечен в станалите обичайни тъмнопурпурни одежди, с пищна златиста чалма. Обсипана със скъпоценни камъни, верига държеше на място плаща, обгърнал широките му рамене. Раду се опита да си припомни как пълните устни на Мехмед се разделяха в усмивка, как веждите му се вдигаха от веселие, а не от подигравка. Двамата млади мъже, най-сетне завършили израстването си, бяха станали еднакво високи и стройни.

Напоследък обаче Раду се чувстваше малък, когато погледът на Мехмед попаднеше върху него. Днес дори това би приел. Но Мехмед не погледна към него, имунизиран срещу връзката, от която Раду не можеше да избяга.
– Истинско великолепие – каза везирът Халил на Мехмед, опрял ръце на хълбоците си и гледайки към току-що завър- шената нова баня. Тя се състоеше от три свързани сгради с куполообразни покриви, прилични на кубетата на джамия, и бе построена за последните няколко месеца. Тази баня бе първата част от планирания нов дворцов комплекс на Мехмед. Този дворец щеше да съперничи на всичко, което бе построил баща му - на всичко, което някой някога бе построил. За да отпразнува тази своя инвестиция в столицата на Османската империя, Мехмед бе поканил всички, които имаха някакво положение в обществото. Сред представителите на османския елит се разхождаха посланици от най-различни европейски държави. Мехмед стоеше встрани, но щедро раздаваше усмивки и грандиозни обещания за бъдещи празненства в двореца. Освен обичайните му придружители, сега до него стояха и Ишак паша - един от най-влиятелните спахии, Кумал паша - деверът на Раду, и както винаги, като горчив вкус, който не можеш да преглътнеш - везирът Халил.

На Раду му беше омразна самата мисъл, че старият му враг Халил паша е станал везир. Още повече му бе омразна мисълта, че именно той бе предложил да поставят Халил в позиция на доверие и власт, за да го наблюдават по-отблизо. Може би Лада щеше да се окаже права. Може би щеше да е по-добре, ако го бяха убили. Всичко щеше да е по-лесно или поне по-приятно. Раду трябваше да стои до рамото на Мехмед, а не Халил. Сякаш усетил отровната ревност на Раду, Халил го погледна. Устните му се извиха в насмешлива усмивка.
– Раду Хубавия – каза той. Раду се намръщи. Не беше чувал прякора си от края на обсадата в Албания, когато му го беше измислил Скендербег, врагът им. Мехмед му хвърли бегъл поглед и извърна очи в момента, в който погледите им се срещнаха. Като пеперуда, зърнала цвете и решила, че не струва.

– Кажи ми – продължи Халил, без неприятната усмивка да напуска брадатото му лице – прелестната ти съпруга знае ли, че това вече не е работещ харем? Боя се, че таи напразни надежди да влезе в него. Мъжете около Халил се закикотиха. Кумал се намръщи и отвори уста. Раду едва забележимо поклати глава. Кумал тъжно извърна глава. Мехмед не даде знак, че е чул обидата – предположението, че съпругата на Раду би пожелала да влезе в харема, за да се разведе с него – и не понечи да я опровергае.
– Съпругата ми не... Върху рамото на Раду легна нежна ръка. Той се обърна и срещна погледа на Назира. Назира, която не трябваше да бъде тук.
– Съпругата му не е доволна, когато някой друг, освен нея, заема цялото му внимание. Под прозрачното фередже усмивката ù грееше много по-ярко от зимното слънце. Бе облечена в цветовете на пролетта. И въпреки това, щом я погледна, Раду бе обхванат от хлад. Какво правеше тя? Назира го дръпна и го поведе по пътека, покрита с повече коприна, отколкото много хора виждаха през целия си живот. Беше екстравагантна, прекалена и абсурдна, като всичко на това празненство. Отражение на един султан, твърде млад и глупав, за да мисли за каквото и да било, отвъд зрелищата и собствените си удоволствия.

– Какво правиш тук? – зашепна неспокойно Раду.
– Ела да се повозим на лодка.
– Не мога! Трябва...
– Да търпиш подигравките на Халил? Да се опиташ да си върнеш благоразположението на Мехмед? Раду, какво се случи? – Назира го дръпна в сянката на една от сградите. Всеки, който ги зърнеше, щеше да предположи, че Раду е решил да си открадне минута-две насаме с красивата си съпруга. Той стисна зъби, вперил поглед в стената над главата ù.
– Имам работа.
– Твоята работа е и моя работа. Не ни пишеш, не идваш да ни видиш. От Кумал научих, че с Мехмед вече не сте толкова близки. Какво стана? Ти... той знае ли? – в тъмните ù очи натежа многозначителност – тегло, непоносимо за Раду.
– Не! Разбира се, че не. Аз... всичко е много по-сложно – той се обърна да си върви, но тя го хвана за китката.
– За твой късмет, аз съм много умна и мога да разбера и най-сложното нещо. Разкажи ми. Раду прокара пръстите на свободната си ръка по ръба на чалмата си, подръпна я. Назира протегна ръка нагоре и преплете пръсти с неговите. Остротата в погледа ù се смекчи.
– Тревожа се за теб.
– Няма нужда да се тревожиш.
– Не се тревожа, защото има нужда. Тревожа се, защото съм привързана към теб. Искам да бъдеш щастлив."
Из книгата
Страници от тази книга
Книги от поредицата "Влизам в мрака"
Влизам в мрака - книга 1
Кирстен Уайт
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  17.90 лв.
Книги от Кирстен Уайт
Други интересни предложения
Хрониките на Кейн - книга 3: Сянката на змея
Рик Риърдън
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  19.90 лв.
Влизам в мрака - книга 1
Кирстен Уайт
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  17.90 лв.
Дете на пустинята - книга 3: Герой
Олуин Хамилтън
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  19.90 лв.
Магнус Чейс и боговете на Асгард - книга 3: Корабът на мъртвите
Рик Риърдън
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  19.90 лв.
Ключът на Блекторн - книга 2: Знакът на чумата
Кевин Сендс
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  14.90 лв.
Саванти - книга 3: Кристал
Джос Стърлинг
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  9.90 лв.
Стъкленият трон - книга 2: Среднощна корона
Сара Дж. Маас
Възможна е експресна доставка само за 2 часа в рамките на София, в работни дни от 10 до 20 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  14.90 лв.
Сезонът на злополуките
Мойра Фоули-Дойл
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  12.90 лв.
Наследниците - книга 2: Завръщане на Острова на изгубените
Мелиса де ла Круз
Цена:  9.90 лв.
Ключът на Блекторн - книга 1
Кевин Сендс
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  12.90 лв.
Назад
Влизам в мрака - книга 1 - Кирстен Уайт -
Влизам в мрака - книга 1
Кирстен Уайт
Никой не очаква от една принцеса да бъде жестока. Но Лада Дракула предпочита да бъде такава. Откакто ...
Книги от Кирстен Уайт
Воини на древния свят
Мартин Дугърти
Леденият дракон
Джордж Р. Р. Мартин и "Уорнър Брос" готвят анимационен филм по романа "Леденият дракон".
Свят без принцове
Скоро излиза втората книга от хитовата тийн поредица "Училището за добро и зло"!
Безплатна доставка за София, 2.90 за провинцията!
Pure Color на изгодна цена
Детски книги с 20% отстъпка
3D пъзели Thinkle Stars - 25%