"Съвременните ученици от начална училищна възраст чрез поведението си демонстрират потребности от обучение, ориентирано към диалог и взаимодействие, насочено към опита, целящо активно учене. Те проявяват ангажираност, инициативност и са силно мотивирани за участие в такива форми и формати на обучение, които им предлагат учене, основано на дейности, изискващи правене, дискутиране, преживяване. Активното участие на сцената на Образователен театър, фактическото включване в театралното приключение на въображаемата ситуация се приема от учениците като изключително предимство, награда, търсено и желано преживяване. Написването на тази книга е своеобразно предизвикателство, което е продиктувано от потребността на учениците от начална училищна възраст от диалогичност, активност, проява.
Те се стремят към изяви, много и различни, харесва им да ги забелязват и да говорят за тях, за техните постижения, дори и за неуспехите. В монографията, която разтваряте, ще ви представим възможностите на Образователен театър, разглеждан като специфичен игрови образователен модел, за стимулиране учениците към изграждане и поддържане на позитивни, приятелски, толерантни взаимоотношения в групата на училищния клас. Това постигаме чрез опит, основаващ се на теорията, а и на практиката, да се изгради, аргументира и приложи специално конструиран модел за групова социално педагогическа работа в училищния клас. Моделът е специфичен и оригинално представя образователно-театралната действителност чрез набор от интерактивно-ролеви стратегии и цели развитие на взаимоотношенията в училищния клас (начална училищна възраст).
Научно-изследователският фокус е ориентиран към конкретен социален субект (ученикът) и неговото поведение, който чрез влизане в роля на различни и специфични образи, роли и персонажи; натрупването на преживявания във въображаем контекст и ситуации на образователния сценарий развива емоционални, познавателни и социални умения и компетентности, чиято проекция влияе върху взаимоотношенията му с другите в групата в специфична индивидуална и групово ориентирана перспектива. Моделът за групова социално-педагогическа работа, основаващ се на стратегиите на Образователен театър, осигурява още и специално време и пространство за осъществяване на дейностите от учениците, планирани като приоритетни - театрална сцена. Чрез предложените театрални, драматични и пост- драматични дейности, дискусии и анализи учениците преминават през въображаемия път на разнообразни конфликти, събития и поведения, защитени - във въображаема среда. Придобиват опит чрез преживяванията си, научават се да взимат решения и да предвиждат реакции, поемат отговорност и избират.
Всичко е възможно, защото се превръщат в активна публика. Знанието, което получават едни за други е изключително. То е емоционално заредено и влияе трайно върху структурата на междуличностните отношения в групата, тъй като оставя за дълго забавни спомени от общи преживявания. В монографията са използвани както изследвания, анализи и интерпретации, така и специфично създадени за практиката практически модели, формати, дори отделни методи, оказали значително влияние в съвременната педагогическа теория и практика. Всъщност драмата и театърът в образованието не са за всеки. Ентусиастът, ексцентричният учител, творецът, експериментаторът са често неразбрани - те са тези, които носят различността, привнасят нюанси в педагогическото си майсторство, зареждат с необходимата енергия, която децата тъй силно желаят, те са несъвършени в опитите си да оживят и преживеят през погледа на учениците си педагогическата сцена - а в същото време внасят и объркване в колегиалната общност.
Ако вие сте от тях, ако работите добре и всеотдайно, вие можете да направите много и различни инварианти на предложените в монографията техники, игри, етюди, упражнения, дори сценарии.Тази книга също е опит да представи една доста трудна дейност с проблематичен откъм резултатност финал, който включва елементи от голямото театралното изкуство за образователни цели. В този смисъл тя е несъвършен път към търсене на съвършенството в обучението чрез драма, осъществявана от деца и техните учители с образователни цели. В разработката са предложени драма и театрални методи за обучение, които са разработени като драматични и пост- драматични взаимодействия с училищния клас: образователни драма етюди, ролеви игри, драма инструменти за невербална връзка и сценарии за образователни представления в класната стая (за деца). Немалка част от техниките, инструментите, игрите и сценариите са продукт от практиката на автора с различни групи обучаеми - деца и възрастни.
Представени са резултати, анализи и обобщения от проведено няколкогодишно изследване относно ефективността и начините на функциониране на моделът за социално-педагогическа работа, основан от набор от интерактивно-ролеви стратегии на Образователен театър. Резултатите презентират основните изводи и заключения, до който е достигнато. Книгата се състои от седем части съдържателно проследяващи: 1) теоретични и практически концепции и иновации, изхождащи от международната научна литература, посветена на очертаните предизвикателства и 2) описание, анализ и интерпретации на собствен изследователски и образователно-театрален опит, дефиниращ практическите перспективи за развитие на авторовите идеи в българската училищна практика на началното училище."
Из книгата