"Бъдещето на здравеопазването
Промените в здравеопазването вървят с бързи темпове. Толкова бързи, че на ръководителите и стратезите в сектора им е трудно да ги следят, поради което понякога изостават от фактите. Това не е по вина на онези близо милион всеотдайни, усилено работещи професионалисти в здравеопазването, а е следствие от начина им на работа, който има нужда от пренастройка. От ръководителите се иска преди всичко да бъдат открити за нея и да реагират на новите възможности и процеси като e-health - е-здравето, самообгрижването и роботизирането. Ако те осъзнаят, че да стоиш на едно място, значи да вървиш назад, и се осмелят да поемат рискове, ще проличи, че здравеопазването може да бъде по-гъвкаво, по-евтино и по-ефикасно. Скоро за здравето непрекъснато ще следят сензори във и около тялото ни. Щом нещо не е наред, автоматично ще се изпраща съобщение до лекаря, който може да поръча на фармацевта да принтира инндивидуално дозирани лекарства. Съответно ще предотвратяваме болести или ще ги откриваме навреме, за да можем да предприемем мерки. В бъдеще почти няма да се налага да посещаваме лекар физически.
Това ще става от разстояние. Ще правим изследвания сами, ще знаем какво е здравословното ни състояние и ще можем да предотвратяваме проблемите. Това са само няколко от многото промени и развития, които описвам в тази глава. Те са насочени към самообгрижването и напредъка в медицинските услуги. Здравето е важно. Искаме да не боледуваме и по възможност да остаряваме максимално здрави. За да го постигнем, ни е нужно здравеопазване, което да е добро, прозрачно и достъпно за всекиго. За съжаление, то невинаги е такова. В стремеж да си създам правилна преценка, често се оглеждам за сигнали от света на самите болници. В книгата си "Здравеопазването е болно" съдовият хирург проф. Сеес Витенс от медицинския център "DC Klinieken" казва: "Медицинските услуги, мениджмънтът и спомагателните дейности се занимават с много неща, но на преден план невинаги е грижата за здравето на пациента, във всеки случай не при всеки. В сектора на здравеопазването се спестяват още много пари и през следващите години можем добре да използваме тези пари. Заради безкрайните некоординирани промени в отделни структури системата, която сме изградили, е станала чудовище. Та кой ли вече се гордее, че работи в болница?"
Доктор Прабат Нанаякара, добър мой познат, който ръководи отделението по интензивно лечение на Университетската болница в Амстердам, за мое учудване признава, че все още се сблъсква с големи проблеми в комуникацията между личните лекари и болницата. Поради това се губят много време и енергия. Електронното пациентско досие (ЕПД) също вече от години е "главоболно досие" и просто не успяваме да спуснем този кораб да заплава гладко. Бюрокрацията изживява разцвет. Това води до допълнително организационно натоварване и възпрепятства жизнено необходимото сътрудничество. А ето ни вече изправени пред началото на една още по-голяма промяна в здравеопазването, каквато никога досега не сме познавали. Понесени от възможностите на технологиите и от волята, да вземем максималното от живота. "Квартални медицински грижи": повече гъвкавост чрез плоска организационна структура Организацията за домашно лечение "Квартални медицински грижи" има плоска организационна структура. Всички служители докладват пряко на директора. По-голямата част от персонала е организирана в самостоятелни екипи, състоящи се от максимум дванайсет здравни работници. Всеки екип е активен в твърдо очертана територия и обгрижва определен брой постоянни пациенти. Тази схема прави възможно гъвкавото работно време и поощрява обмяната на опит и измислянето на новаторски решения, които са в полза на пациентите. Лекуващите лекари отиват там, където е необходимо. Този гъвкав модел е подобрил ефективността на организацията, увеличил е допълнително пазарния дял и осигурява на пациентите по-бързо връщане към самостоятелен живот.
Най-голямото предизвикателство е здраво да държиш юздите на разходите за медицински грижи, които вече от години "преливат от тенджерата". През 2017 г. увеличението на разходите е 2,5%, през 2018 г. то става 3,5%. За това с 15% допринася застаряването. Макар все още да не прилагаме винаги наличните нови технологии, те, в съчетание със здравословен начин на живот, дават надежди всички ние да живеем по-дълго. Първите ефекти са видими. Използваме по-скъпи методи на лечение и лекарства и посещаваме по-често - в много случаи ненужно - личния лекар, болницата, психолога или психиатъра. По цял свят се появяват все повече хронично болни, които също живеят по-дълго. Според Световната здравна организация през 2025 г., когато голяма част от населението ще е на възраст над 50 години, хронично болните ще бъдат над 500 милиона и ще се окажат 70% от всички пациенти. Това ще повиши също така и медицинските разходи, главно защото край болничното легло ще е нужна повече работна ръка. В Нидерландия след седем години това ще се отнася за 50 000 допълнителни медицински сестри. И накрая, много пари се губят поради неефективната и дублираща се работа на здравните служби. Ако продължава така, през 2040 г. едно средно семейство ще дава за медицински грижи над една трета от чистите си доходи. Според Централното статистическо бюро на Нидерландия сега се отделя една четвърт."
Из книгата
Рейтинг: 10.00 / 1 глас 
