store.bg - бързо, лесно и удобно
Начало   Книги    Ибис  
store.bg - бързо, лесно и удобно!
Грижа за клиента   |   За контакти
Начало   Книги    Ибис    Само ти - Мия Шеридан
Търсене
Книги
Списания

Само ти


Цена:  14.90 лв.
Цена за доставка за гр. София - 2.90 лв.
Безплатна доставка за София при поръчка над 50 лв.
За цена и срок извън гр. София кликни тук.
Тази книга може да бъде доставена в дните:
Вторник 20-11-2018 г. или
Сряда 21-11-2018 г.
Продукт#238767
ВидКнига
НаличностДа, на склад при доставчик
Физически е наличен при доставчик на store.bg
Издадена2018 г.
Издателство
Категории
КорицаМека
Страници316
Размери14.50 / 21.00 / 2.30 cm
Тегло0.330 kg
EAN9786191572700
ISBN9786191572700
  • Описание
  • Откъс от книгата
Бестселър на "Ню Йорк Таймс".
Красива история за лечебната сила на любовта, за израстването и намирането на истинското Аз. Kристъл отдавна е научила, че любовта носи само болка. По-добре да не чувстваш нищо, отколкото отново да страдаш. Тя крие своето наранено сърце зад маската на студено поведение, а в душата ѝ е стаено дълбоко недоверие към мъжете, които според личния ѝ опит само вземат и използват.

Но тогава в живота є се появява Гейбриъл Долтън. Въпреки ужасяващата тъмнина на миналото му, той излъчва неоспорима доброта. И макар да знае какво ще ѝ струва това, противно на волята си, Кристъл е привлечена от него. Спокойната му сила сломява защитата ѝ, а нежното му търпение я заставя да се усъмни във всичко, в което е вярвала досега.

Кристъл и Гейбриъл никога не са си представяли, че животът, който им е откраднал всичко хубаво, ще ги дари с такава дълбока любов. Но съдбата им предоставя единствено възможността да се срещнат и сега изборът е техен: отново да затворят сърцата си или да намерят смелост да преодолеят болезненото си минало...
"Ели

Не исках да отивам.
– Моля те, мамо, не може ли да отидем утре?
Мама не ми отговори около минута, отметна русата си коса от лицето и изтри капчиците пот, избили върху челото ѝ и над горната ѝ устна. Страните ѝ отново бяха яркочервени от треската, а зелените ѝ очи изглеждаха едновременно помътнели и блестящи като повърхността на локвите на паркинга пред жилищния ни комплекс, след като е валяло.
– Трябва да отидем, Ели. Днес се чувствам по-добре, а не знам дали утре ще бъда.
Мама не изглеждаше добре. Всъщност изглеждаше по-зле, отколкото през последните седмици. Дори още по-зле, отколкото в деня, когато намери листа, залепен на нашата врата, и плака, а после се върна в леглото и три дни не стана. Плашеше ме колко болна изглеждаше тя, а аз не знаех какво да направя.

Бях свикнала да чукам на вратата на госпожа Холифийлд и да моля за помощ, когато тя все още живееше в нашата сграда. Тя идваше с пилешка супа и понякога с кутия с ледени близалки и говореше с мама с тих, успокояващ глас, докато аз гледах анимационни филмчета. Винаги се чувствах по-добре след посещението на госпожа Холифийлд, а изглежда, също и мама. Но госпожа Холифийлд вече не живееше в нашия жилищен комплекс. Госпожа Холифийлд беше получила нещо, наречено тромб, и я бяха отнесли върху бяла носилка.
След това някакви млади хора, които никога преди не бях виждала, дойдоха и почистиха апартамента ѝ. Когато ги чух да спорят кой да плати разноските по погребението, разбрах, че тя е мъртва. Мама не спираше да плаче и да повтаря: "Какво ще правя сега? О, мили боже, какво ще правя сега?". Но аз не плаках, макар да исках, защото веднъж, когато мама беше на лекар, госпожа Холифийлд ми каза, че когато умреш, отлиташ в небето, също като птица. Тя каза още, че небето е най-прекрасното място, което човек изобщо може да си представи, с павирани със злато улици и цветя в цветове, които дори не съществували тук, на земята. Затова се опитах да бъда щастлива заради госпожа Холифийлд, въпреки че щяха да ми липсват прегръдките ѝ, смехът ѝ, червените ледени близалки, които ми бяха любимите, и дарбата ѝ да кара мама да се усмихва.
– Върви по-бързо, Ели. Не мога да те влача. – Аз закрачих по-бързо, опитвайки се да не изоставам от мама. Тя вървеше бързо и аз почти подтичвах редом с нея. – Вече приближаваме до къщата на баща ти.
Преглътнах с усилие, главата ми се маеше. Не бях сигурна дали искам да се запозная с моя баща, но бях любопитна. Чудех се как изглеждаше, дали беше красив като актьорите в сапунените опери, които мама гледаше. Тя сякаш много ги харесваше, затова знаех, че точно такъв мъж би избрала за мой баща. Представях си го в костюм, с гъста вълниста коса и големи равни зъби. Надявах се той да реши, че съм хубава, въпреки дрипавите ми дрехи. Надявах се, че ще ме хареса, макар да ни беше напуснал дори още преди да се родя.
Ние стигнахме пред малка къща, с лющеща се боя и кепенци, които висяха накриво. Мама спря пред нея и стисна ръката ми.
– Господи, дай ми сили. Нямам избор, нямам избор – промърмори, преди да се обърне и да приклекне пред мен. – Ето че дойдохме, бебче. – Очите ѝ плуваха в сълзи, устните ѝ трепереха и аз бях разтревожена от това колко болна изглеждаше. Но тя се усмихна толкова сладко и ме погледна право в очите. – Ели, скъпа моя, знаеш, че те обичам, нали?
– Да, мамо.
Тя кимна.

– Не съм направила много добри неща на този свят, бебче. Но единственото нещо, което съм направила идеално, това беше ти. Ти си толкова добро и умно момиче, Ели. Не забравяй това, става ли? Каквото и да се случи, никога не забравяй това.
– Добре, мамо – прошепнах.
Никога не съм се чувствала по-изплашена и не знаех защо. Мама се надигна, сетне оправи жилетката ми с липсващи копчета и разплетен подгъв. Изгледа смръщено обувките ми, очите ѝ се задържаха още няколко секунди върху дупката на единия ми пръст, преди да се изправи, да ме улови за ръката и да ме поведе към вратата на грозната малка къща.
Мама почука и аз чух мъж да крещи от другата страна на вратата. Звучеше ядосан и гласът му ме изплаши. Аз се притиснах към нея. Мама обви раменете ми с ръка и двете зачакахме. Мама беше толкова гореща и сега цялото ѝ тяло трепереше. Тя се облегна на мен и аз се притесних, че двете може да паднем. Знаех, че имаше нужда от лекар, но тя престана да ходи на лекар още преди месеци, макар че не ставаше по-доб­ре. Не трябваше ли лекарите да те накарат да се почувстваш по-добре?
След минута вратата се отвори и пред нас застана висок мъж, от устата му висеше цигара. Аз го стрелнах с поглед, а той се втренчи в мама и мен.
– Да?
Мама погали косата ми.
– Здравей, Брад.
Мъжът остана мълчалив, докато всмукваше от цигарата, сетне очите му се разшириха и той най-после промълви:
– Синтия?
Почувствах как мама се отпусна и я погледнах. Върху лицето ѝ бе разцъфтяла голяма усмивка. Същата, която използваше, когато се опитваше да убеди госпожа Гадеро да ни позволи да платим наема по-късно. Аз хвърлих още един поглед към Брад, моя татко. Беше висок като актьорите от сапунените опери, но това беше единственото, по което си приличаха. Косата му беше дълга и висеше на мазни кичури, а зъбите му бяха жълти и криви. Но двамата имахме еднакви сини очи и същия цвят коса, златистокестеняв, както го наричаше мама.
– Е, проклет да съм. Какво правиш тук?
– Може ли да влезем?

Ние влязохме в къщата и аз огледах мебелите, също толкова стари и очукани като нашите у дома. Чух мама да си поема дълбоко дъх.
– Има ли някъде, където да поговорим?
Брад присви очи и отмести поглед между мен и мама, преди да каже:
– Разбира се, ела в спалнята.
– Ел, седни на дивана, скъпа. Ей сега се връщам – рече мама и сякаш леко се олюля, преди да се съвземе.
Червените петна върху страните ѝ бяха станали още по-ярки.
Аз седнах и се втренчих в екрана на телевизора пред мен. Даваха някакъв футболен мач, но звукът беше изключен, затова чувах мама и татко да разговарят откъм коридора.
– Тя е твоя, Брад.
– Какво, мамка му, искаш да кажеш с това, че тя е моя? Каза ми, че си направила аборт.
– Ами аз... не направих. Не можах. Знаех, че ти не я искаше, но не можех да погубя моето бебе.
Чух как моят татко изруга и в гърлото ми се оформи голяма буца. Моят татко не ме е искал. Изобщо. Дори досега не знаел, че мама ме е задържала. Дори не е подозирал, че съм жива. Мама не ми беше казвала нещо различно, но дълбоко в себе си аз не спирах да се надявам, че е имало основателна причина татко да си тръгне. Продължавах да се надявам, че когато той ме види, ще ме вземе в прегръдките си и ще ми каже, че всичко ще бъде наред, че е горд да ме има за дъщеря. Както мама ми е казвала през цялото време. А после ще намери лекар, който ще накара мама да се почувства по-добре.
– Тя наистина е добро момиче, Брад. Сам виждаш колко е красива. Освен това е умна. Тя наистина е много сладка и добре възпитана...
– Какво искаш от мен, Синтия? Пари? Аз нямам пари. Нямам нищо за теб.
– Не искам пари. Трябва да я вземеш. Аз... аз умирам, Брад. – Гласът ѝ се снижи и аз едва я чувах. – Имам рак в пос­леден стадий. Остава ми много малко време – седмици, може би дори дни. Изгониха ни от апартамента. Мислех, че съседката ще прибере Ели... но тя почина и аз нямам никого другиго. Сега ти си всичко, което Ели има на този свят.
Сърцето ми се сви в гърдите, стаята се завъртя пред очите ми и една сълза се търкулна по бузата ми. Не, мамо, не. Не исках да чувам това. Не исках това да е истина. Не исках мама да отлети към небето като птица. Исках тя да остане тук. С мен.
– Ами съжалявам да го чуя, но да я взема? По дяволите, не я исках преди седем години и не я искам и сега.
Аз се намръщих и зачоплих кожичката около нокътя си, чувствайки се дребна и грозна като мършавата котка, която мама никога не ми позволи да нахраня.
– Моля те, Брад, аз...

Чух шумолене и проскърцване на легло, сякаш мама беше седнала. Тя помоли за чаша вода и татко излезе от стаята с гневно изражение. Той ми хвърли сърдит поглед и аз потънах в дивана. Стори ми се, че чух врата да се отваря и затваря в задната част на къщата, но не бях сигурна, а после моят татко излезе от стаята, която навярно беше кухнята, с чаша с вода в ръка и тръгна надолу по коридора.
Чух го да ругае. Чух го да вика името на мама, а после се втурна във всекидневната и запрати чашата в стената, която се разби и по пода се посипаха стъкла. Аз изкрещях и се свих на топка.
– Е, не е ли страхотно? Онази уличница просто стана и си тръгна. Измъкнала се е през задната врата. Кучка.
Примигнах, сърцето ми препускаше. Мамо? Не, мамо, не ме оставяй тук! Моля те, не ме оставяй тук!
Скочих и хукнах надолу по коридора, видях задната врата, отворих я и изтичах на улицата зад къщата. Никой не се виждаше.
Моята мама си бе отишла.
Дори не се бе сбогувала с мен.
Дори не се бе сбогувала с мен.
Тя ме беше оставила тук.
Свлякох се на колене на земята и се разридах.
Мамо, мамо, мамо.

Брад ме вдигна и твърдата, пареща плесница през лицето ме накара да се задавя със сълзите си.
– Млъквай, хлапе. Майка ти замина.
Той ме повлече обратно вътре, където ме запрати отново върху дивана. Стиснах очи, страхът се разпростря по тялото ми като малките иглички, които чувствах, когато прекалено дълго седях върху крака си. Когато отворих очи, Брад се взираше в мен. Изражението на лицето му ме изплаши още повече. От гърлото му се изтръгна звук на отвращение, после той се извърна и излезе. Нямаше го с часове. Аз седях свита на дивана и се полюшвах леко, докато денят премина в нощ.
Мама никога не ме оставя сама за толкова дълго. Аз винаги съм добро момиче и правя това, което ми е казано, но тя никога не отсъства толкова дълго. Не ми харесва миризмата тук. Не ми харесва звукът на капеща вода. Не ми харесва този изтърбушен диван. Аз съм изплашена. Аз съм изплашена. Мамо, моля те, върни се и ме вземи.
Когато Брад най-после се прибра, включи лампите и ме накара да примигна от внезапната ярка светлина, изглеждаше още по-бесен, отколкото преди да излезе. Седна, запали цигара, всмукна дълбоко и издиша. Очите ми се насълзиха от дима.

– Какво ще правя с теб, хлапе? Какво, мамка му, ще правя?
Извърнах глава, опитвайки се да преглътна напиращото ридание.
Госпожа Холифийлд ми беше казала, че сърцата трябва да туптят през цялото време, за да ни поддържат живи. Госпожа Холифийлд беше казала, че когато сърцето ти спре да тупти и отидеш на небето, повече не чувстваш болка. Сърцето на госпожа Холифийлд беше спряло да тупти. Сърцето на моята майка също ще спре да тупти. Моето сърце все още туптеше, макар да имах чувството, че се разпада в гърдите ми. Не исках повече да ме боли. Исках сърцето ми да спре да тупти, за да отлетя към небето и да бъда с госпожа Холифийлд. И мама.
Казах на сърцето си да спре да тупти.
Казах му да не боли повече.
Казах на сърцето си, че повече няма да му позволя да боли.
Никога."
Из книгата
Страници от тази книга






Рейтинг
Рейтинг: 9.00 / 1 глас 
За да оцените книгата "Само ти", изберете цифрата отговаряща на Вашата оценка по десетобалната система:



1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

Мнения на посетители
 

Ако искате да сте първият дал мнение за тази книга, направете го сега!

Вашето име:
Тип:
e-mail:
Мнение:
 
Важна информация!
Мненията, които най-добре описват книгата, ще бъдат видими при всяко посещение на страницата. За да видите всички останали мнения, моля натиснете бутона "Покажи всички мнения". Без предупреждение ще бъдат изтривани коментари с обидно, расистко, клеветническо или друго съдържание, което нарушава добрия тон.
Закупилите тази книга, купуват също
Внезапна смърт - Ане Холт, Евен Холт - книга

Внезапна смърт


,

Емас
Цена:  18.00 лв.
Продуктът е нов за каталога на store.bg
Продуктът е представен с вътрешни страници
Криминале. ... Вторият роман на тандема Ане Холт и Евен Холт - писателката юристка и братът кардиолог - отново ни повежда в лабиринта на една от най-страшните мафии: фармацевтичната... Показна кражба на картини от частна колекция. Поредица от странни смъртни случаи на проминентни футболисти от "Нотингам Хил". Какво общо може да има в двата случая? Единственото общо всъщност е собственикът и на картините, и на футболния клуб - крупният бизнесмен и меценат от ливански произход Наджиб Айша. Колкото и да е абсурдна тази връзка, тя привлича вниманието на кардиоложката Сара Цукерман, чийто приятел Ула е лекар на ...
Съветите на Татко - Радостин Христов - Стин - книга

Съветите на Татко



Soul Elements
Цена:  12.00 лв.
Продуктът е нов за каталога на store.bg
Продуктът е сред най-интересните в store.bg
Продуктът е представен с вътрешни страници
Радостин Христов - Стин е илюстратор и графичен дизайнер с над 20-годишен опит. През 1996г., след като завършва Художествената академия в Мадрид, Радостин се завръща в България. През годините Стин е художествен и творчески дирктектор в различни български и чуждестранни компании. Името му стои зад редица успешни кампании, свързани с популярни брандове. Проектите му носят много награди в български и международни фестивали за реклама и дизайн. Книгата "Съветите на татко" е поредното му креативно начинание. В нея ще откриете над 100 оригинални илюстрации, придружени от вдъхновяващи мисли за любовта, ...
Животът не струва пари : Тя е моя - Иво Христов - книга

Животът не струва пари
Тя е моя



Монт
Цена:  16.00 лв.
Продуктът е нов за каталога на store.bg
Продуктът е представен с вътрешни страници
От автора на "Отломки от минал живот". ... В изданието ще откриете двете произведения: "Животът не струва пари" и "Тя е моя". "Животът не струва пари" Кое е най-важното в живота? Заблуда ли е, че това са парите? Ако е така, защо тогава се стремим така настървено към тях? И какво трябва да ни се случи, за да изживеем катарзис? На всички тези въпроси търси отговор Иво Христов в своята новела. Действието се развива увлекателно и напрегнато, сюжетните линии се преплитат, но накрая от различните сблъсъци и битки излиза само един победител. А големият въпрос, който го вълнува, е ...
Няма място за малки мечти - Шимон Перес - книга

Няма място за малки мечти



Труд
Цена:  30.00 лв.
Продуктът е нов за каталога на store.bg
Продуктът е представен с вътрешни страници
Той посвети живота си на един безкраен шедьовър: изграждането на по-добро бъдеще. Инструментите на неговата професия включваха вяра, предпазливост, решителност и способността да учи - да се променя и израства. Но най-важният инструмент за него беше надеждата. Той използваше надеждата, за да посажда семена дълбоко в твърдата земя. Животът му бе непредвидим и изключителен, както и любимият му дом. Той вярваше, че постигането на мира и превръщането на Израел в едно по-добро място са част от пътя към създаване на един по-хармоничен, процъфтяващ и благороден свят, и едва ли има по-висока цел, която един човек би могъл да си ...
Лентата е почти изснимана. Поезия - Надежда Тричкова - книга

Лентата е почти изснимана. Поезия



Жанет - 45
Цена:  10.00 лв.
Продуктът е нов за каталога на store.bg
"...онази сантименталност, с която добутваш есента до ръба на басейна; жестът, с който покриваш голите ключици; изобщо удобството, с което нареждаш композицията между сезоните раздробяваш есента на малките ѝ есени: в правия ъгъл на три следобед, в горния ляв на басейна навалицата от листа и жълто натежава тежестта накланя композицията ушите пищят от липсата на равновесие балансът губи опора сезонът се сменя..." Надежда Тричкова Надежда Тричкова (1993) е родена в град София. Възпитаничка е на Американския колеж в София и на Единбургския университет, където завършва "Международни ...
Да докоснеш върха - Димитър Златанов - книга

Да докоснеш върха



Вакон
Цена:  25.00 лв.
Продуктът е нов за каталога на store.bg
Продуктът е сред най-интересните в store.bg
Почитателите на волейбола знаят кой е Димитър Златанов и какви са неговите спортни постижения. Разлиствайки страниците на тази книга, ще се докоснете до човека, приятеля, сина, съпруга, бащата и дядото Димитър Златанов. Автобиографията на един от най-добрите ни волейболисти на 20-ти век е като волейболна дъга, която се простира от Ихтиман, през Япония, Италия, до Холиоук и Залата на славата. "Успехите са отредени за най-добрите, за изключителните. И само те си знаят какво е усещането, когато си на върха." Екатерина Димитрова Димитър Златанов е роден на 9 ноември 1948 година в Ихтиман. Той е единственият ...
Абсолютно забележителна история - Ханк Грийн - книга

Абсолютно забележителна история



Егмонт
Цена:  19.90 лв.
Продуктът е нов за каталога на store.bg
Продуктът е представен с вътрешни страници
Здравейте! Аз съм Ейприл Мей и до мен се намира един неканен и доста особен посетител. Той се казва Карл. Здравей, Карл! Прибирайки се от работа около три сутринта, Ейприл Мей се натъква на гигантска скулптура - триметрова статуя на робот трансформър в самурайска броня. Поразена от нейното излъчване и от майсторството на изработката, Ейприл заснема видео със своя приятел Анди, което заедно качват в Ютюб. На следващия ден Ейприл открива, че видеото се е превърнало в суперсензация. Животът ѝ напълно се преобръща... Карлове се появяват в още десетки градове по света, но Ейприл е първата, която ги е заснела. Сега тя ...
Леонардо да Винчи - Уолтър Айзъксън - книга

Леонардо да Винчи



СофтПрес
Цена:  35.00 лв.
Продуктът е нов за каталога на store.bg
Продуктът е сред най-интересните в store.bg
Продуктът е представен с вътрешни страници
От автора на световните бестселъри "Стив Джобс" и "Айнщайн". ... Той е най-креативният гений в човешката история. 500 години след смъртта си Леонардо да Винчи все още има на какво да ни научи. Хиляди страници от изумителните лични дневници на Леонардо, свидетелства от съвременници и десетки нови открития - това са основите, върху които стъпва Уолтър Айзъксън, за да пресъздаде историята на един от най-великите и всеобхватни гении. Леонардо да Винчи прави дисекции на човешки лица, чертае мускулите, които задвижват устните, и след това рисува усмивката на "Мона Лиза". Изучава оптика, изследва ...

Само ти


Поръчай през телефона си сега.
Лесно е!
Цена:  14.90 лв.
Цена за доставка за гр. София - 2.90 лв.
Безплатна доставка за София при поръчка над 50 лв.
За цена и срок извън гр. София кликни тук.
Тази книга може да бъде доставена в дните:
Вторник 20-11-2018 г. или
Сряда 21-11-2018 г.
Продукт#238767
ВидКнига
НаличностДа, на склад при доставчик
Физически е наличен при доставчик на store.bg
Издадена2018 г.
Издателство
Категории
КорицаМека
Страници316
Размери14.50 / 21.00 / 2.30 cm
Тегло0.330 kg
EAN9786191572700
ISBN9786191572700
Описание
Бестселър на "Ню Йорк Таймс".
Красива история за лечебната сила на любовта, за израстването и намирането на истинското Аз. Kристъл отдавна е научила, че любовта носи само болка. По-добре да не чувстваш нищо, отколкото отново да страдаш. Тя крие своето наранено сърце зад маската на студено поведение, а в душата ѝ е стаено дълбоко недоверие към мъжете, които според личния ѝ опит само вземат и използват.

Но тогава в живота є се появява Гейбриъл Долтън. Въпреки ужасяващата тъмнина на миналото му, той излъчва неоспорима доброта. И макар да знае какво ще ѝ струва това, противно на волята си, Кристъл е привлечена от него. Спокойната му сила сломява защитата ѝ, а нежното му търпение я заставя да се усъмни във всичко, в което е вярвала досега.

Кристъл и Гейбриъл никога не са си представяли, че животът, който им е откраднал всичко хубаво, ще ги дари с такава дълбока любов. Но съдбата им предоставя единствено възможността да се срещнат и сега изборът е техен: отново да затворят сърцата си или да намерят смелост да преодолеят болезненото си минало...
Откъс от книгата
"Ели

Не исках да отивам.
– Моля те, мамо, не може ли да отидем утре?
Мама не ми отговори около минута, отметна русата си коса от лицето и изтри капчиците пот, избили върху челото ѝ и над горната ѝ устна. Страните ѝ отново бяха яркочервени от треската, а зелените ѝ очи изглеждаха едновременно помътнели и блестящи като повърхността на локвите на паркинга пред жилищния ни комплекс, след като е валяло.
– Трябва да отидем, Ели. Днес се чувствам по-добре, а не знам дали утре ще бъда.
Мама не изглеждаше добре. Всъщност изглеждаше по-зле, отколкото през последните седмици. Дори още по-зле, отколкото в деня, когато намери листа, залепен на нашата врата, и плака, а после се върна в леглото и три дни не стана. Плашеше ме колко болна изглеждаше тя, а аз не знаех какво да направя.

Бях свикнала да чукам на вратата на госпожа Холифийлд и да моля за помощ, когато тя все още живееше в нашата сграда. Тя идваше с пилешка супа и понякога с кутия с ледени близалки и говореше с мама с тих, успокояващ глас, докато аз гледах анимационни филмчета. Винаги се чувствах по-добре след посещението на госпожа Холифийлд, а изглежда, също и мама. Но госпожа Холифийлд вече не живееше в нашия жилищен комплекс. Госпожа Холифийлд беше получила нещо, наречено тромб, и я бяха отнесли върху бяла носилка.
След това някакви млади хора, които никога преди не бях виждала, дойдоха и почистиха апартамента ѝ. Когато ги чух да спорят кой да плати разноските по погребението, разбрах, че тя е мъртва. Мама не спираше да плаче и да повтаря: "Какво ще правя сега? О, мили боже, какво ще правя сега?". Но аз не плаках, макар да исках, защото веднъж, когато мама беше на лекар, госпожа Холифийлд ми каза, че когато умреш, отлиташ в небето, също като птица. Тя каза още, че небето е най-прекрасното място, което човек изобщо може да си представи, с павирани със злато улици и цветя в цветове, които дори не съществували тук, на земята. Затова се опитах да бъда щастлива заради госпожа Холифийлд, въпреки че щяха да ми липсват прегръдките ѝ, смехът ѝ, червените ледени близалки, които ми бяха любимите, и дарбата ѝ да кара мама да се усмихва.
– Върви по-бързо, Ели. Не мога да те влача. – Аз закрачих по-бързо, опитвайки се да не изоставам от мама. Тя вървеше бързо и аз почти подтичвах редом с нея. – Вече приближаваме до къщата на баща ти.
Преглътнах с усилие, главата ми се маеше. Не бях сигурна дали искам да се запозная с моя баща, но бях любопитна. Чудех се как изглеждаше, дали беше красив като актьорите в сапунените опери, които мама гледаше. Тя сякаш много ги харесваше, затова знаех, че точно такъв мъж би избрала за мой баща. Представях си го в костюм, с гъста вълниста коса и големи равни зъби. Надявах се той да реши, че съм хубава, въпреки дрипавите ми дрехи. Надявах се, че ще ме хареса, макар да ни беше напуснал дори още преди да се родя.
Ние стигнахме пред малка къща, с лющеща се боя и кепенци, които висяха накриво. Мама спря пред нея и стисна ръката ми.
– Господи, дай ми сили. Нямам избор, нямам избор – промърмори, преди да се обърне и да приклекне пред мен. – Ето че дойдохме, бебче. – Очите ѝ плуваха в сълзи, устните ѝ трепереха и аз бях разтревожена от това колко болна изглеждаше. Но тя се усмихна толкова сладко и ме погледна право в очите. – Ели, скъпа моя, знаеш, че те обичам, нали?
– Да, мамо.
Тя кимна.

– Не съм направила много добри неща на този свят, бебче. Но единственото нещо, което съм направила идеално, това беше ти. Ти си толкова добро и умно момиче, Ели. Не забравяй това, става ли? Каквото и да се случи, никога не забравяй това.
– Добре, мамо – прошепнах.
Никога не съм се чувствала по-изплашена и не знаех защо. Мама се надигна, сетне оправи жилетката ми с липсващи копчета и разплетен подгъв. Изгледа смръщено обувките ми, очите ѝ се задържаха още няколко секунди върху дупката на единия ми пръст, преди да се изправи, да ме улови за ръката и да ме поведе към вратата на грозната малка къща.
Мама почука и аз чух мъж да крещи от другата страна на вратата. Звучеше ядосан и гласът му ме изплаши. Аз се притиснах към нея. Мама обви раменете ми с ръка и двете зачакахме. Мама беше толкова гореща и сега цялото ѝ тяло трепереше. Тя се облегна на мен и аз се притесних, че двете може да паднем. Знаех, че имаше нужда от лекар, но тя престана да ходи на лекар още преди месеци, макар че не ставаше по-доб­ре. Не трябваше ли лекарите да те накарат да се почувстваш по-добре?
След минута вратата се отвори и пред нас застана висок мъж, от устата му висеше цигара. Аз го стрелнах с поглед, а той се втренчи в мама и мен.
– Да?
Мама погали косата ми.
– Здравей, Брад.
Мъжът остана мълчалив, докато всмукваше от цигарата, сетне очите му се разшириха и той най-после промълви:
– Синтия?
Почувствах как мама се отпусна и я погледнах. Върху лицето ѝ бе разцъфтяла голяма усмивка. Същата, която използваше, когато се опитваше да убеди госпожа Гадеро да ни позволи да платим наема по-късно. Аз хвърлих още един поглед към Брад, моя татко. Беше висок като актьорите от сапунените опери, но това беше единственото, по което си приличаха. Косата му беше дълга и висеше на мазни кичури, а зъбите му бяха жълти и криви. Но двамата имахме еднакви сини очи и същия цвят коса, златистокестеняв, както го наричаше мама.
– Е, проклет да съм. Какво правиш тук?
– Може ли да влезем?

Ние влязохме в къщата и аз огледах мебелите, също толкова стари и очукани като нашите у дома. Чух мама да си поема дълбоко дъх.
– Има ли някъде, където да поговорим?
Брад присви очи и отмести поглед между мен и мама, преди да каже:
– Разбира се, ела в спалнята.
– Ел, седни на дивана, скъпа. Ей сега се връщам – рече мама и сякаш леко се олюля, преди да се съвземе.
Червените петна върху страните ѝ бяха станали още по-ярки.
Аз седнах и се втренчих в екрана на телевизора пред мен. Даваха някакъв футболен мач, но звукът беше изключен, затова чувах мама и татко да разговарят откъм коридора.
– Тя е твоя, Брад.
– Какво, мамка му, искаш да кажеш с това, че тя е моя? Каза ми, че си направила аборт.
– Ами аз... не направих. Не можах. Знаех, че ти не я искаше, но не можех да погубя моето бебе.
Чух как моят татко изруга и в гърлото ми се оформи голяма буца. Моят татко не ме е искал. Изобщо. Дори досега не знаел, че мама ме е задържала. Дори не е подозирал, че съм жива. Мама не ми беше казвала нещо различно, но дълбоко в себе си аз не спирах да се надявам, че е имало основателна причина татко да си тръгне. Продължавах да се надявам, че когато той ме види, ще ме вземе в прегръдките си и ще ми каже, че всичко ще бъде наред, че е горд да ме има за дъщеря. Както мама ми е казвала през цялото време. А после ще намери лекар, който ще накара мама да се почувства по-добре.
– Тя наистина е добро момиче, Брад. Сам виждаш колко е красива. Освен това е умна. Тя наистина е много сладка и добре възпитана...
– Какво искаш от мен, Синтия? Пари? Аз нямам пари. Нямам нищо за теб.
– Не искам пари. Трябва да я вземеш. Аз... аз умирам, Брад. – Гласът ѝ се снижи и аз едва я чувах. – Имам рак в пос­леден стадий. Остава ми много малко време – седмици, може би дори дни. Изгониха ни от апартамента. Мислех, че съседката ще прибере Ели... но тя почина и аз нямам никого другиго. Сега ти си всичко, което Ели има на този свят.
Сърцето ми се сви в гърдите, стаята се завъртя пред очите ми и една сълза се търкулна по бузата ми. Не, мамо, не. Не исках да чувам това. Не исках това да е истина. Не исках мама да отлети към небето като птица. Исках тя да остане тук. С мен.
– Ами съжалявам да го чуя, но да я взема? По дяволите, не я исках преди седем години и не я искам и сега.
Аз се намръщих и зачоплих кожичката около нокътя си, чувствайки се дребна и грозна като мършавата котка, която мама никога не ми позволи да нахраня.
– Моля те, Брад, аз...

Чух шумолене и проскърцване на легло, сякаш мама беше седнала. Тя помоли за чаша вода и татко излезе от стаята с гневно изражение. Той ми хвърли сърдит поглед и аз потънах в дивана. Стори ми се, че чух врата да се отваря и затваря в задната част на къщата, но не бях сигурна, а после моят татко излезе от стаята, която навярно беше кухнята, с чаша с вода в ръка и тръгна надолу по коридора.
Чух го да ругае. Чух го да вика името на мама, а после се втурна във всекидневната и запрати чашата в стената, която се разби и по пода се посипаха стъкла. Аз изкрещях и се свих на топка.
– Е, не е ли страхотно? Онази уличница просто стана и си тръгна. Измъкнала се е през задната врата. Кучка.
Примигнах, сърцето ми препускаше. Мамо? Не, мамо, не ме оставяй тук! Моля те, не ме оставяй тук!
Скочих и хукнах надолу по коридора, видях задната врата, отворих я и изтичах на улицата зад къщата. Никой не се виждаше.
Моята мама си бе отишла.
Дори не се бе сбогувала с мен.
Дори не се бе сбогувала с мен.
Тя ме беше оставила тук.
Свлякох се на колене на земята и се разридах.
Мамо, мамо, мамо.

Брад ме вдигна и твърдата, пареща плесница през лицето ме накара да се задавя със сълзите си.
– Млъквай, хлапе. Майка ти замина.
Той ме повлече обратно вътре, където ме запрати отново върху дивана. Стиснах очи, страхът се разпростря по тялото ми като малките иглички, които чувствах, когато прекалено дълго седях върху крака си. Когато отворих очи, Брад се взираше в мен. Изражението на лицето му ме изплаши още повече. От гърлото му се изтръгна звук на отвращение, после той се извърна и излезе. Нямаше го с часове. Аз седях свита на дивана и се полюшвах леко, докато денят премина в нощ.
Мама никога не ме оставя сама за толкова дълго. Аз винаги съм добро момиче и правя това, което ми е казано, но тя никога не отсъства толкова дълго. Не ми харесва миризмата тук. Не ми харесва звукът на капеща вода. Не ми харесва този изтърбушен диван. Аз съм изплашена. Аз съм изплашена. Мамо, моля те, върни се и ме вземи.
Когато Брад най-после се прибра, включи лампите и ме накара да примигна от внезапната ярка светлина, изглеждаше още по-бесен, отколкото преди да излезе. Седна, запали цигара, всмукна дълбоко и издиша. Очите ми се насълзиха от дима.

– Какво ще правя с теб, хлапе? Какво, мамка му, ще правя?
Извърнах глава, опитвайки се да преглътна напиращото ридание.
Госпожа Холифийлд ми беше казала, че сърцата трябва да туптят през цялото време, за да ни поддържат живи. Госпожа Холифийлд беше казала, че когато сърцето ти спре да тупти и отидеш на небето, повече не чувстваш болка. Сърцето на госпожа Холифийлд беше спряло да тупти. Сърцето на моята майка също ще спре да тупти. Моето сърце все още туптеше, макар да имах чувството, че се разпада в гърдите ми. Не исках повече да ме боли. Исках сърцето ми да спре да тупти, за да отлетя към небето и да бъда с госпожа Холифийлд. И мама.
Казах на сърцето си да спре да тупти.
Казах му да не боли повече.
Казах на сърцето си, че повече няма да му позволя да боли.
Никога."
Из книгата
Страници от тази книга
Книги от Мия Шеридан
Гласът на любовта
Мия Шеридан
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  14.90 лв.
Други интересни предложения
Най-доброто в теб
Колийн Хувър
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  12.90 лв.
Гласът на любовта
Мия Шеридан
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  14.90 лв.
Девети ноември
Колийн Хувър
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  13.90 лв.
Споделени тайни
Колийн Хувър
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  12.90 лв.
През онази нощ...
Джули Джеймс
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Цена:  12.90 лв.
Съдбовно бягство
Сюзън Елизабет Филипс
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Цена:  14.90 лв.
Нощни ловци - книга 4: Танц с дявола
Шерилин Кениън
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  12.90 лв.
Сияйна звезда
Сюзън Елизабет Филипс
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Цена:  13.90 лв.
Сладки мечти
Сюзън Елизабет Филипс
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  13.90 лв.
Ваканция в Тоскана
Сюзън Елизабет Филипс
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Цена:  13.90 лв.
Назад
Гласът на любовта - Мия Шеридан -
Гласът на любовта
Мия Шеридан
Една история за обратите на съдбата и преобразяващата сила на любовта. Когато Бри Прескот пристига ...
Албуми, отпечатъци и отливки
Съхранете незабравимите мигове от израстването на вашето бебе.
Торбички за подаръци
Красиви торбички за очакваните коледни подаръци.
Играчки "Frozen"
Зарадвай детето с героите от приказния свят на "Замързналото ...
Петото споразумение Толтекска книга на мъдростта
Дон Мигел Руис, Дон Хосе Руис, Джанет Милс
Само ти
Новата книга от Мия Шеридан е красива история за лечебната сила на любовта.
Безплатна доставка за София, 2.90 за провинцията!
Спечели подарък от Essence
Beology на специална цена
Nestle NAN OPTIPRO 4