store.bg - бързо, лесно и удобно
Начало   Книги    Ибис  
store.bg - бързо, лесно и удобно!
Грижа за клиента   |   За контакти
Начало   Книги    Ибис    P.S. Все още те обичам - Джени Хан
Търсене
Книги

P.S. Все още те обичам


Цена:  12.90 лв.
Цена за доставка за гр. София - 2.90 лв.
Безплатна доставка за София при поръчка над 50 лв.
За цена и срок извън гр. София кликни тук.

Тази книга може да бъде доставена в:
Понеделник 22-01-2018 г. или
Вторник 23-01-2018 г.
Продукт#214313
ТипКнига
НаличностДа, на склад при доставчик
Физически е наличен при доставчик на store.bg
Издадена21-11-2017 г.
Издателство
Категории
КорицаМека
Страници272
Размери15.00 / 21.00 / 2.00 cm
Тегло0.310 kg
EAN9786191572120
ISBN9786191572120
  • Описание
  • Откъс от книгата
Бестселър на "Ню Йорк Таймс".

Книгата е продължение на "До всички момчета, които съм обичала".
Очарователна и затрогваща история за порастването, влюбването и любовната мъка.

Лара Джийн не очаква да се влюби наистина в Питър. Те само се преструват, за да ревнува бившата му приятелка. Но после, съвсем неочаквано, на една училищна ски ваканция, те се целуват. Да бъдат заснети как се целуват в басейна, е доста неприятно. Това, че клипчето е видяно от всички в училище, е катастрофа. Но когато Джон Амброуз Макларън се обажда на Лара Джийн, за да ѝ каже, че е получил любовното ѝ писмо, настъпва истински хаос.
"Има едно нещо, наистина много важно, в което искам да се уверя.
– Питър? - казвам аз.
– Да?
– Не искам някога да си разбием сърцата.
Той се смее нехайно и обхваща лицето ми с длани.
– Да не възнамеряваш да ми разбиеш сърцето, Лара Джийн?

Нов договор между Питър и Лара Джийн"
  • Питър няма да закъснява повече от пет минути;
  • Питър не е длъжен да се обажда на Лара Джийн преди лягане, но може да го прави, ако поиска;
  • Лара Джийн ще ходи на купони само ако има желание за това;
  • Лара Джийн и Питър винаги ще си казват истината;
  • Лара Джийн и Питър няма да си разбият сърцата."
"Глава 1

Цяла сутрин Кити е едно малко мрънкало и подозирам, че Марго и татко страдат от новогодишен махмурлук. А аз? Аз имам сърчица в очите и писмо, което прогаря дупка в джоба на палтото ми.
Докато си обуваме обувките, Кити още се опитва да се отър­ве от носенето на ханбок при леля Кери и чичо Виктор.
– Вижте ръкавите! Стоят ми като три четвърти!
Татко отговаря неубедено:
– Те трябва да са такива.
Кити сочи към мен и Марго.
– Защо техните са по мярка?

Баба ни купи ханбоците при последното си ходене в Корея. Този на Марго е с жълт жакет и ябълковозелена пола. Моята пола е яркорозова, а жакетът е с цвят слонова кост, има и дълга розова панделка с бродирани цветя отпред. Полата е много обемна, издута като камбанка, и се спуска чак до пода. За разлика от тази на Кити, която стига едва до глезените ѝ.

– Не сме виновни ние, че растеш като гъба – казвам аз, докато се занимавам с панделката. Тя се наглася най-трудно. Трябваше да гледам много пъти едно видео в YouTube, за да го схвана, и все още изглежда малко крива и клюмнала.
– И полата ми е твърде къса – сумти Кити и я повдига.

Истината е, че Кити мрази да носи ханбок, защото с него се върви внимателно и трябва да придържаш полата с една ръка, иначе ще се отвори.
– Всички братовчедки ще са облечени така и баба ще е много щастлива – казва татко, като потърква слепоочията си. – Това е положението.
В колата Кити не спира да повтаря: „Мразя първи януари“, и успява да вкисне всички освен мен. Марго вече си беше малко вкисната, защото се наложи да стане призори, за да се прибере от хижата на приятелката си навреме. Освен това вероятно има махмурлук.

Моето настроение обаче не може да бъде развалено, защото аз дори не съм в тази кола. Аз съм някъде съвсем другаде, мисля за писмото ми до Питър, чудя се дали е достатъчно прочувствено и как и кога да му го дам, какво ще каже той и какво ще означава това. Дали да го пусна в пощенската му кутия? Дали да го оставя в шкафчето му? Когато го видя, дали ще ми се усмихне, дали ще се пошегува за него, за да разведри атмосферата? Или ще се преструва, че не го е получил, за да спести неудобството и на двама ни? Мисля, че това ще е най-лошото. Трябва да си напомням, че въпреки всичко Питър е мил и ведър човек и никога не би проявил жестокост. Поне за това мога да съм сигурна.

– За какво си се замислила толкова? – пита ме Кити.
Едва я чувам.
– Ехо?
Затварям очи и се преструвам, че спя. Виждам лицето на Питър. Не знам точно какво искам от него, за какво съм готова – дали за сериозна връзка, с всичките ѝ задължения, или ще е като преди, просто забавление и от време на време по някоя целувка, или ще е нещо средно, – но съм сигурна, че не мога да изкарам красивото му лице от главата си. Кривата усмивка, когато изрича името ми, и как, когато е до мен, понякога забравям да дишам.

Разбира се, щом стигаме при леля Кери и чичо Виктор, нито една от братовчедките не е с ханбок, а Кити буквално полилавява от усилие да не се развика на татко. С Марго само го изглеждаме накриво. Не е особено удобно да се размотаваш с ханбок цял ден. Но баба се усмихва одобрително и разбирам, че си е струвало.
Докато се събуваме и събличаме палтата на входната врата, аз шепна на Кити:

– Може би възрастните ще ни дадат повече пари заради тоалетите.
– Момичета, много сте сладки – казва леля Кери, когато ни прегръща. – Не сте отказали да ги облечете!
Хейвън извърта очи към майка си и казва на Марго:
– Много ми харесва прическата ти.

С Хейвън имаме само няколко месеца разлика, но тя все пак се смята за много по-голяма от мен. Винаги иска да е с Марго.
Първо се заемаме с поклоните. Според корейската традиция трябва да се поклониш на по-възрастните в първия ден от годината и да им пожелаеш късмет, а в замяна те ти дават пари. Редът е от най-възрастния към най-младия, затова най-възрастната, баба, сяда първа на дивана, а леля Кери и чичо Виктор ѝ се покланят, после татко и така чак до Кити, която е най-малката. Когато идва ред на татко да седне на дивана и да приеме поклоните, до него има празна възглавница, както на всеки първи януари след смъртта на мама. Това събужда болка в гърдите ми, като го гледам как седи там сам, усмихва се смутено и раздава десетдоларови банкноти. Баба улавя погледа ми и разбирам, че си мисли същото. Когато идва моят ред да се поклоня, аз коленича, събрала ръце до челото си, и се заричам да не гледам татко сам на дивана следващата година.

Получаваме десет долара от леля Кери и чичо Виктор, десет долара от татко, десет от леля Мин и чичо Сам, които не са ни истински леля и чичо, ами втори братовчеди (братовчеди на мама), и двайсет от баба! Не получихме допълнително заради ханбоците, но общо взето приходът е добър. Миналата година лелите и чичовците даваха петачки.
След това правим оризова супа за добър късмет. Леля Кери е направила и кексчета с боб и настоява да опитаме поне едно, макар че никой не иска. Близнаците Хари и Леон – наши трети братовчеди (или пък втори?) – отказват да ядат супата и бобените кексчета и нагъват пилешки хапки пред телевизора. На масата в трапезарията няма достатъчно място, затова ние с Кити сядаме на столчетата в кухненския кът. Оттам чуваме как другите се смеят.
Когато започвам да ям супата, си пожелавам: "Моля те, моля те, нека нещата с Питър се оправят".

– Защо на мен дадоха най-малка купа със супа? – шепне ми Кити.
– Защото си най-малката.
– А защо ние нямаме купа с кимчи?
– Защото леля Кери смята, че не го харесваме, тъй като не сме изцяло корейки.
– Иди да поискаш малко – шепне тя.
И аз го правя, но най-вече защото и на мен ми се яде.

Докато възрастните пият кафе, с Марго и Хейвън се качваме в стаята на Хейвън, а Кити се влачи след нас. Обикновено тя си играе с близнаците, но този път взема Смити, йоркширския териер на леля Кери, и ни следва по стълбите като едно от момичетата.
По стените на Хейвън има плакати на инди рок банди, повечето от които не съм чувала. Тя все ги сменя. Има и нов плакат – релефно изображение на „Бела и Себастиан“. Прилича на деним.

– Този е готин – казвам аз.
– Тъкмо щях да го сменям – отвръща тя. – Вземи го, ако искаш.
– Не, благодаря – отвръщам. Знам, че го предлага само за да се чувства нещо повече от мен, тя така прави.
– Аз ще го взема – казва Кити и Хейвън се смръщва за секунда, но Кити вече сваля плаката от стената. – Благодаря ти, Хейвън.
С Марго се споглеждаме и опитваме да сдържим усмивките си. Хейвън и без това не може да търпи Кити и чувството е безкрайно взаимно.
– Марго, ходи ли на много концерти в Шотландия? – пита Хейвън, тръшва се на леглото си и отваря лаптопа.
– Не съвсем – отговаря Марго. – Бях много заета с лекциите.

Марго не си пада особено по концерти. Сега гледа телефона си и полата на ханбока ѝ се издува около нея. Единствено тя от момичетата Сонг все още е с целия тоалет. Аз си свалих жакета и сега съм по боди и пола, а Кити свали жакета и полата и е по тениска и шорти.
Сядам на леглото до Хейвън, за да ми покаже в Инстаграм снимки от ваканцията им на Бермудите. Докато скролва из фийда си, изскача снимка от ски екскурзията. Хейвън е в младежкия оркестър на Шарлътсвил, затова познава хора от различни училища, включително от моето.
Не мога да се сдържа и въздишам леко, когато я виждам – снимка на всички ни в автобуса последната сутрин. Питър ме е прегърнал през раменете и шепне нещо в ухото ми. Иска ми се да запомня този момент.

Всички са изненадани, а Хейвън вдига очи и казва:
– Я виж, това си ти, Лара Джийн. Откъде е тази снимка?
– От училищната ски екскурзия.
– Това гаджето ти ли е? – пита ме тя и си личи, че е впечатлена, макар да се опитва да го скрие.
Иска ми се да можех да отговоря утвърдително. Но...
Кити се качва при нас и поглежда над раменете ни.

– Да, и е най-готиният тип, когото някога ще видиш в живота си, Хейвън. – Казва го предизвикателно. Марго, която гледа нещо на телефона си, вдига поглед и се смее.
– Е, не е точно така – смотолевям аз. Той наистина е най-готиният тип, когото аз съм виждала в живота си, но не знам какви са съучениците на Хейвън.
– Не, Кити е права, много е готин – признава тя. – Как го хвана? Не се обиждай, но мислех, че не си падаш по срещи.
Аз се мръщя. Не си падам по срещи ли? А по какво си падам? Аз съм малка гъбка, която си стои у дома в сумрачна стая и обрасва с мъх?
– Лара Джийн често излиза на срещи – казва предано Марго.

Аз се изчервявам. Всъщност не е така, дори Питър почти не се брои, но съм доволна от лъжата.
– Как се казва? – пита ме Хейвън.
– Питър. Питър Кавински. – Дори изричането на името му е начин да си припомня удоволствието, да го вкуся, като парче шоколад, което се разтапя по езика ми.
– Ооо – казва тя. – Аз мислех, че той излиза с онова красиво русо момиче. Как ѝ беше името? Джена? Вие не бяхте ли най-добри приятелки едно време?
Нещо ме пробожда в сърцето.

– Казва се Дженевив. Преди бяхме приятелки, но вече не. И с Питър скъсаха преди известно време.
– Тогава откога си с Питър? – пита ме тя. Виждам някакво съмнение в очите ѝ, сякаш ми вярва на деветдесет процента, но остават десет процента недоверие.
– Виждаме се от септември. – Това поне е вярно. – В момента не сме заедно; малко сме разделени… но аз… съм оптимистично настроена.
Кити притиска кутре в бузата ми, за да направи трапчинка.

– Усмихваш се – казва тя и също се усмихва. Примъква се към мен. – Сдобри се с него днес, става ли? Искам Питър да се върне.
– Не е толкова просто – отвръщам. Макар че защо да не е?
– Разбира се, че е толкова просто. Той още много те харесва. Само му кажи, че и ти го харесваш, и готово. Пак ще сте заедно и ще е все едно никога не си го изритвала от нашата къща.

Хейвън се ококорва.
– Лара Джийн, ти си го разкарала?
– Господи, толкова ли е невероятно? – присвивам очи аз, а тя отваря уста, но мъдро я затваря.
Пак поглежда снимката на Питър. После става да отиде в банята и докато затваря вратата, заявява:
– Ще кажа само, че ако това момче беше мое гадже, никога не бих го изпуснала.
Цялото ми тяло тръпне при тези думи.

Някога си мислех абсолютно същото за Джош, а вижте ме сега: сякаш са минали милион години и той е вече само спомен. Не искам да стане така и с Питър. Изстинали стари чувства, както когато много се опитваш, но не можеш да си представиш лицето му, щом затвориш очи. Каквото и да стане, искам винаги да помня лицето му.
На тръгване си обличам палтото и писмото за Питър изпада от джоба ми. Марго го взема.
– Пак писмо?

Аз се изчервявам и казвам бързо:
– Още не съм решила дали да му го дам лично, дали да го пусна в пощенската му кутия, или да го изпратя по имейла. Гого, какво мислиш?
– Трябва просто да говориш с него – казва тя. – Върви още сега. Татко ще те закара. Иди до тях, дай му писмото и виж какво ще каже.
Сърцето ми бумти лудо при тази мисъл. Още сега? Просто да отида там, без първо да се обадя, без да имам план?
– Не знам – започвам да увъртам. – Май трябва да го обмисля по-добре.

Марго отваря уста да заговори, но Кити идва зад нас и казва:
– Стига вече с тези писма. Просто отиди да си го върнеш.
– Не позволявай да стане твърде късно – казва Марго и аз знам, че не говори само за мен и Питър.
Обикалям на пръсти около темата за Джош заради всичко случило се между нас. Искам да кажа, че Марго ми прости, но все пак няма смисъл да клатя лодката. Затова през последните дни оказвам мълчалива подкрепа и се надявам да е достатъчно. Но Марго тръгва за Шотландия след по-малко от седмица. Мисълта, че ще замине, без поне да е говорила с Джош, не ми харесва. С него сме приятели от толкова време.

Нещата между нас ще се оправят, защото сме съседи. Така става с хората, които виждаш често. Нещата се оправят почти от само себе си. Но за Марго и Джош не е така, защото тя ще е далеч. Ако не поговорят сега, белегът само ще се втвърдява с времето, ще се калцира и после ще се превърнат в двама непознати, които никога не са се обичали, а това е най-тъжната мисъл.

Докато Кити се обува, аз прошепвам на Марго:
– Ако аз говоря с Питър, и ти трябва да поговориш с Джош. Не се връщай в Шотландия, без да си оправила нещата с него.
– Ще видим – казва тя, но виждам, че в очите ѝ проблясва надежда, и аз също се обнадеждавам."
Из книгата
Рейтинг
Рейтинг: 10.00 / 1 глас 
За да оцените книгата "P.S. Все още те обичам", изберете цифрата отговаряща на Вашата оценка по десетобалната система:



1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

Мнения на посетители
 

Ако искате да сте първият дал мнение за тази книга, направете го сега!

Вашето име:
Тип:
e-mail:
Мнение:
 
Важна информация!
Мненията, които най-добре описват книгата, ще бъдат видими при всяко посещение на страницата. За да видите всички останали мнения, моля натиснете бутона "Покажи всички мнения". Без предупреждение ще бъдат изтривани коментари с обидно, расистко, клеветническо или друго съдържание, което нарушава добрия тон.
Закупилите тази книга, купуват също
Подарък от сърце: Желая ти щастие - Пам Браун - книга

Подарък от сърце: Желая ти щастие



ИнфоДАР
Цена:  9.99 лв.
Тази книга е представена със сканирани страници!
"Подарък от сърце: Желая ти щастие" със сигурност ще намери своето място в сърцето на всеки. Книжката е подготвена така, че да бъде специален подарък, да достави радост за този, който я получава, но и за този, който я подарява, с милото послание: "Видях я и се сетих за теб". Първата страница може да бъде ръчно надписана с цел посланието да бъде още по-лично. "Желая ти малки неща, които да те изненадат и възхитят. Радост, приятелство, свобода, любов, смях. Желая ти всичко това - всеки ден, цял живот." Из книгата Посланията в книгите-подарък от сериите "Подарък от сърце" на ...
ABC Book. Научи английската азбука! - книга

ABC Book. Научи английската азбука!


Клет България
Цена:  4.90 лв.
Тази книга е представена със сканирани страници!
Новото помагало "ABC Book" съдържа 130 интересни задачи, които мотивират децата да научат азбуката, а цветните илюстрации са съобразени с възрастта на учениците. Книжката упражнява изписването на английските главни и малки букви, развива концентрацията и логическото мислене, а в края ѝ е поместена диплома за успешно научаване на азбуката. С "ABC Book" английската азбука е лесна и забавна!Настоящото издание е съвместимо с учебната програма за 2017/2018 г.Ако имате нужда от подвързия за различни формати учебници, тетрадки и учебни помагала, посетете нашата специална секция "Подвързии". ...
Моята първа активна книжка със стикери - книга

Моята първа активна книжка със стикери


Galt
Цена:  7.50 лв.
Тази книга е представена със сканирани страници!
24 страници изпълнени със забавни задачки, пъзели и картинки за оцветяване. В книжката също ще откриете и два листа стикери. За да оцветите тази книжка препоръчваме да използвате моливи или пастели, за да избегнете цветовете да се отбележат на другата страница. ...
Trace and colour your ABC - книга

Trace and colour your ABC


Гея - Либрис
Цена:  1.90 лв.
"My first Mini-Books" е поредица за малчуганите, които започват да учат английски. Тази книжка е първата от поредицата. Съдържа много упражнения за правилно изписване на буквите от английската азбука. За всяка буква е отделена по цяла страница! Чудесните рисунки за оцветяване и забавните задачи помагат на децата да усвоят новите знания по-бързо, трайно и с желание. Поредицата "My First Mini-Books" съдържа още: My first word book My first animal book ...
Хакерът - книга 2: Принудена - Мередит Уайлд - книга

Хакерът - книга 2: Принудена



Сиела
Цена:  13.00 лв.
Тази книга е представена със сканирани страници!
Романтичната история на Блейк Ландън и Ерика Хатауей продължава. Главните герои се изправят пред предизвикателства, които могат да застрашат както тяхната любов, така и живота им. След като Блейк и Ерика направиха много компромиси, за да намерят път един към друг, да пробият защитите си и да заживеят щастливо, сега тъмното им минало заплашва да застане отново между тях и да разруши идилията, която са си изградили. Ерика трябва да вземе решение, което може да промени както нейния живот, така и този на Блейк. Еротичната поредица "Хакерът" на Мередит Уайлд се превърна в истински феномен в интернет през 2013 г. с ...
Сама в Париж - Джоджо Мойс - книга

Сама в Париж



Хермес
Цена:  15.95 лв.
Тази книга е представена със сканирани страници!
Най-продаваната авторка за 2016 г. Джоджо Мойс се завръща със сборник с две новели и девет разказа "Сама в Париж"! Нел е на двадесет и шест и никога не е ходила в Париж. Всъщност не е ходила никъде, защото е скучна и предвидима. И не си пада по изненадите. Или поне така си мислят всички: колегите, приятелят ѝ Пийт и дори собствената ѝ майка! Нел организира романтично пътуване до Париж, за да им докаже, че грешат. Пийт обаче се отказва в последния момент и тя се озовава сама в Града на светлината. Нел не говори езика и се срамува дори да си хване такси. Решава да се прибере в Англия още на ...
Междупанелни войни - Никола Крумов - книга

Междупанелни войни



Пощенска кутия за приказки
Цена:  12.00 лв.
Тази книга е представена със сканирани страници!
"Аз съм Никола Крумов на трийсет и няколко години. Пристигнах от моето село в града с над сто буркана и четири пръта суджуци. Имам домашна ракия за шест средно големи сватби (от по 300 човека) и пак ще ми остане. Получих висше (да се чуди човек на образователната ни система) в специалността "Отваряне-затваряне на празен хладилник с пълни ръце." Отдавна съм "тиган" (човек, който не експлоатира зеленчуци и плодове за храна). Харесва ми да гледам телевизора, когато е изключен. Обичам мазна шкембе чорба с много ледена бира - следователно съм духовна личност. Мога да набия почти всеки, любимата - никой, ...
Книги за любов. Без предразсъдъци : Ловец на гилдията - книга 2: Архангелска целувка - Налини Синг - книга

Книги за любов. Без предразсъдъци
Ловец на гилдията - книга 2: Архангелска целувка



Егмонт
Цена:  16.90 лв.
Книга от жанра "Паранормална романтика", част от поредицата "Книги за любов. Без предразсъдъци". ... Тяло на ангел. Сърце на смъртна. След една година в кома, ловецът на вампири Елена се събужда променена... Целувката на нейния любим Рафаел я е превърнала от човешко същество в ангел с черни криле. Трансформацията ѝ съвсем не означава, че тя е в безопасност - напротив, привлякла е вниманието на кошмарни врагове. Елена е въвлечена в напълно непознатия свят на безсмъртните - свят на спираща дъха красота, нечовешка сила и ужасяваща жестокост. Трябва да се учи в движение как да бъде ангел, без ...

P.S. Все още те обичам


Поръчай през телефона си сега.
Лесно е!
Цена:  12.90 лв.
Продукт#214313
ТипКнига
НаличностДа, на склад при доставчик
Физически е наличен при доставчик на store.bg
Издадена21-11-2017 г.
Издателство
Категории
КорицаМека
Страници272
Размери15.00 / 21.00 / 2.00 cm
Тегло0.310 kg
EAN9786191572120
ISBN9786191572120
Описание
Бестселър на "Ню Йорк Таймс".

Книгата е продължение на "До всички момчета, които съм обичала".
Очарователна и затрогваща история за порастването, влюбването и любовната мъка.

Лара Джийн не очаква да се влюби наистина в Питър. Те само се преструват, за да ревнува бившата му приятелка. Но после, съвсем неочаквано, на една училищна ски ваканция, те се целуват. Да бъдат заснети как се целуват в басейна, е доста неприятно. Това, че клипчето е видяно от всички в училище, е катастрофа. Но когато Джон Амброуз Макларън се обажда на Лара Джийн, за да ѝ каже, че е получил любовното ѝ писмо, настъпва истински хаос.
"Има едно нещо, наистина много важно, в което искам да се уверя.
– Питър? - казвам аз.
– Да?
– Не искам някога да си разбием сърцата.
Той се смее нехайно и обхваща лицето ми с длани.
– Да не възнамеряваш да ми разбиеш сърцето, Лара Джийн?

Нов договор между Питър и Лара Джийн"
  • Питър няма да закъснява повече от пет минути;
  • Питър не е длъжен да се обажда на Лара Джийн преди лягане, но може да го прави, ако поиска;
  • Лара Джийн ще ходи на купони само ако има желание за това;
  • Лара Джийн и Питър винаги ще си казват истината;
  • Лара Джийн и Питър няма да си разбият сърцата."
Откъс от книгата
"Глава 1

Цяла сутрин Кити е едно малко мрънкало и подозирам, че Марго и татко страдат от новогодишен махмурлук. А аз? Аз имам сърчица в очите и писмо, което прогаря дупка в джоба на палтото ми.
Докато си обуваме обувките, Кити още се опитва да се отър­ве от носенето на ханбок при леля Кери и чичо Виктор.
– Вижте ръкавите! Стоят ми като три четвърти!
Татко отговаря неубедено:
– Те трябва да са такива.
Кити сочи към мен и Марго.
– Защо техните са по мярка?

Баба ни купи ханбоците при последното си ходене в Корея. Този на Марго е с жълт жакет и ябълковозелена пола. Моята пола е яркорозова, а жакетът е с цвят слонова кост, има и дълга розова панделка с бродирани цветя отпред. Полата е много обемна, издута като камбанка, и се спуска чак до пода. За разлика от тази на Кити, която стига едва до глезените ѝ.

– Не сме виновни ние, че растеш като гъба – казвам аз, докато се занимавам с панделката. Тя се наглася най-трудно. Трябваше да гледам много пъти едно видео в YouTube, за да го схвана, и все още изглежда малко крива и клюмнала.
– И полата ми е твърде къса – сумти Кити и я повдига.

Истината е, че Кити мрази да носи ханбок, защото с него се върви внимателно и трябва да придържаш полата с една ръка, иначе ще се отвори.
– Всички братовчедки ще са облечени така и баба ще е много щастлива – казва татко, като потърква слепоочията си. – Това е положението.
В колата Кити не спира да повтаря: „Мразя първи януари“, и успява да вкисне всички освен мен. Марго вече си беше малко вкисната, защото се наложи да стане призори, за да се прибере от хижата на приятелката си навреме. Освен това вероятно има махмурлук.

Моето настроение обаче не може да бъде развалено, защото аз дори не съм в тази кола. Аз съм някъде съвсем другаде, мисля за писмото ми до Питър, чудя се дали е достатъчно прочувствено и как и кога да му го дам, какво ще каже той и какво ще означава това. Дали да го пусна в пощенската му кутия? Дали да го оставя в шкафчето му? Когато го видя, дали ще ми се усмихне, дали ще се пошегува за него, за да разведри атмосферата? Или ще се преструва, че не го е получил, за да спести неудобството и на двама ни? Мисля, че това ще е най-лошото. Трябва да си напомням, че въпреки всичко Питър е мил и ведър човек и никога не би проявил жестокост. Поне за това мога да съм сигурна.

– За какво си се замислила толкова? – пита ме Кити.
Едва я чувам.
– Ехо?
Затварям очи и се преструвам, че спя. Виждам лицето на Питър. Не знам точно какво искам от него, за какво съм готова – дали за сериозна връзка, с всичките ѝ задължения, или ще е като преди, просто забавление и от време на време по някоя целувка, или ще е нещо средно, – но съм сигурна, че не мога да изкарам красивото му лице от главата си. Кривата усмивка, когато изрича името ми, и как, когато е до мен, понякога забравям да дишам.

Разбира се, щом стигаме при леля Кери и чичо Виктор, нито една от братовчедките не е с ханбок, а Кити буквално полилавява от усилие да не се развика на татко. С Марго само го изглеждаме накриво. Не е особено удобно да се размотаваш с ханбок цял ден. Но баба се усмихва одобрително и разбирам, че си е струвало.
Докато се събуваме и събличаме палтата на входната врата, аз шепна на Кити:

– Може би възрастните ще ни дадат повече пари заради тоалетите.
– Момичета, много сте сладки – казва леля Кери, когато ни прегръща. – Не сте отказали да ги облечете!
Хейвън извърта очи към майка си и казва на Марго:
– Много ми харесва прическата ти.

С Хейвън имаме само няколко месеца разлика, но тя все пак се смята за много по-голяма от мен. Винаги иска да е с Марго.
Първо се заемаме с поклоните. Според корейската традиция трябва да се поклониш на по-възрастните в първия ден от годината и да им пожелаеш късмет, а в замяна те ти дават пари. Редът е от най-възрастния към най-младия, затова най-възрастната, баба, сяда първа на дивана, а леля Кери и чичо Виктор ѝ се покланят, после татко и така чак до Кити, която е най-малката. Когато идва ред на татко да седне на дивана и да приеме поклоните, до него има празна възглавница, както на всеки първи януари след смъртта на мама. Това събужда болка в гърдите ми, като го гледам как седи там сам, усмихва се смутено и раздава десетдоларови банкноти. Баба улавя погледа ми и разбирам, че си мисли същото. Когато идва моят ред да се поклоня, аз коленича, събрала ръце до челото си, и се заричам да не гледам татко сам на дивана следващата година.

Получаваме десет долара от леля Кери и чичо Виктор, десет долара от татко, десет от леля Мин и чичо Сам, които не са ни истински леля и чичо, ами втори братовчеди (братовчеди на мама), и двайсет от баба! Не получихме допълнително заради ханбоците, но общо взето приходът е добър. Миналата година лелите и чичовците даваха петачки.
След това правим оризова супа за добър късмет. Леля Кери е направила и кексчета с боб и настоява да опитаме поне едно, макар че никой не иска. Близнаците Хари и Леон – наши трети братовчеди (или пък втори?) – отказват да ядат супата и бобените кексчета и нагъват пилешки хапки пред телевизора. На масата в трапезарията няма достатъчно място, затова ние с Кити сядаме на столчетата в кухненския кът. Оттам чуваме как другите се смеят.
Когато започвам да ям супата, си пожелавам: "Моля те, моля те, нека нещата с Питър се оправят".

– Защо на мен дадоха най-малка купа със супа? – шепне ми Кити.
– Защото си най-малката.
– А защо ние нямаме купа с кимчи?
– Защото леля Кери смята, че не го харесваме, тъй като не сме изцяло корейки.
– Иди да поискаш малко – шепне тя.
И аз го правя, но най-вече защото и на мен ми се яде.

Докато възрастните пият кафе, с Марго и Хейвън се качваме в стаята на Хейвън, а Кити се влачи след нас. Обикновено тя си играе с близнаците, но този път взема Смити, йоркширския териер на леля Кери, и ни следва по стълбите като едно от момичетата.
По стените на Хейвън има плакати на инди рок банди, повечето от които не съм чувала. Тя все ги сменя. Има и нов плакат – релефно изображение на „Бела и Себастиан“. Прилича на деним.

– Този е готин – казвам аз.
– Тъкмо щях да го сменям – отвръща тя. – Вземи го, ако искаш.
– Не, благодаря – отвръщам. Знам, че го предлага само за да се чувства нещо повече от мен, тя така прави.
– Аз ще го взема – казва Кити и Хейвън се смръщва за секунда, но Кити вече сваля плаката от стената. – Благодаря ти, Хейвън.
С Марго се споглеждаме и опитваме да сдържим усмивките си. Хейвън и без това не може да търпи Кити и чувството е безкрайно взаимно.
– Марго, ходи ли на много концерти в Шотландия? – пита Хейвън, тръшва се на леглото си и отваря лаптопа.
– Не съвсем – отговаря Марго. – Бях много заета с лекциите.

Марго не си пада особено по концерти. Сега гледа телефона си и полата на ханбока ѝ се издува около нея. Единствено тя от момичетата Сонг все още е с целия тоалет. Аз си свалих жакета и сега съм по боди и пола, а Кити свали жакета и полата и е по тениска и шорти.
Сядам на леглото до Хейвън, за да ми покаже в Инстаграм снимки от ваканцията им на Бермудите. Докато скролва из фийда си, изскача снимка от ски екскурзията. Хейвън е в младежкия оркестър на Шарлътсвил, затова познава хора от различни училища, включително от моето.
Не мога да се сдържа и въздишам леко, когато я виждам – снимка на всички ни в автобуса последната сутрин. Питър ме е прегърнал през раменете и шепне нещо в ухото ми. Иска ми се да запомня този момент.

Всички са изненадани, а Хейвън вдига очи и казва:
– Я виж, това си ти, Лара Джийн. Откъде е тази снимка?
– От училищната ски екскурзия.
– Това гаджето ти ли е? – пита ме тя и си личи, че е впечатлена, макар да се опитва да го скрие.
Иска ми се да можех да отговоря утвърдително. Но...
Кити се качва при нас и поглежда над раменете ни.

– Да, и е най-готиният тип, когото някога ще видиш в живота си, Хейвън. – Казва го предизвикателно. Марго, която гледа нещо на телефона си, вдига поглед и се смее.
– Е, не е точно така – смотолевям аз. Той наистина е най-готиният тип, когото аз съм виждала в живота си, но не знам какви са съучениците на Хейвън.
– Не, Кити е права, много е готин – признава тя. – Как го хвана? Не се обиждай, но мислех, че не си падаш по срещи.
Аз се мръщя. Не си падам по срещи ли? А по какво си падам? Аз съм малка гъбка, която си стои у дома в сумрачна стая и обрасва с мъх?
– Лара Джийн често излиза на срещи – казва предано Марго.

Аз се изчервявам. Всъщност не е така, дори Питър почти не се брои, но съм доволна от лъжата.
– Как се казва? – пита ме Хейвън.
– Питър. Питър Кавински. – Дори изричането на името му е начин да си припомня удоволствието, да го вкуся, като парче шоколад, което се разтапя по езика ми.
– Ооо – казва тя. – Аз мислех, че той излиза с онова красиво русо момиче. Как ѝ беше името? Джена? Вие не бяхте ли най-добри приятелки едно време?
Нещо ме пробожда в сърцето.

– Казва се Дженевив. Преди бяхме приятелки, но вече не. И с Питър скъсаха преди известно време.
– Тогава откога си с Питър? – пита ме тя. Виждам някакво съмнение в очите ѝ, сякаш ми вярва на деветдесет процента, но остават десет процента недоверие.
– Виждаме се от септември. – Това поне е вярно. – В момента не сме заедно; малко сме разделени… но аз… съм оптимистично настроена.
Кити притиска кутре в бузата ми, за да направи трапчинка.

– Усмихваш се – казва тя и също се усмихва. Примъква се към мен. – Сдобри се с него днес, става ли? Искам Питър да се върне.
– Не е толкова просто – отвръщам. Макар че защо да не е?
– Разбира се, че е толкова просто. Той още много те харесва. Само му кажи, че и ти го харесваш, и готово. Пак ще сте заедно и ще е все едно никога не си го изритвала от нашата къща.

Хейвън се ококорва.
– Лара Джийн, ти си го разкарала?
– Господи, толкова ли е невероятно? – присвивам очи аз, а тя отваря уста, но мъдро я затваря.
Пак поглежда снимката на Питър. После става да отиде в банята и докато затваря вратата, заявява:
– Ще кажа само, че ако това момче беше мое гадже, никога не бих го изпуснала.
Цялото ми тяло тръпне при тези думи.

Някога си мислех абсолютно същото за Джош, а вижте ме сега: сякаш са минали милион години и той е вече само спомен. Не искам да стане така и с Питър. Изстинали стари чувства, както когато много се опитваш, но не можеш да си представиш лицето му, щом затвориш очи. Каквото и да стане, искам винаги да помня лицето му.
На тръгване си обличам палтото и писмото за Питър изпада от джоба ми. Марго го взема.
– Пак писмо?

Аз се изчервявам и казвам бързо:
– Още не съм решила дали да му го дам лично, дали да го пусна в пощенската му кутия, или да го изпратя по имейла. Гого, какво мислиш?
– Трябва просто да говориш с него – казва тя. – Върви още сега. Татко ще те закара. Иди до тях, дай му писмото и виж какво ще каже.
Сърцето ми бумти лудо при тази мисъл. Още сега? Просто да отида там, без първо да се обадя, без да имам план?
– Не знам – започвам да увъртам. – Май трябва да го обмисля по-добре.

Марго отваря уста да заговори, но Кити идва зад нас и казва:
– Стига вече с тези писма. Просто отиди да си го върнеш.
– Не позволявай да стане твърде късно – казва Марго и аз знам, че не говори само за мен и Питър.
Обикалям на пръсти около темата за Джош заради всичко случило се между нас. Искам да кажа, че Марго ми прости, но все пак няма смисъл да клатя лодката. Затова през последните дни оказвам мълчалива подкрепа и се надявам да е достатъчно. Но Марго тръгва за Шотландия след по-малко от седмица. Мисълта, че ще замине, без поне да е говорила с Джош, не ми харесва. С него сме приятели от толкова време.

Нещата между нас ще се оправят, защото сме съседи. Така става с хората, които виждаш често. Нещата се оправят почти от само себе си. Но за Марго и Джош не е така, защото тя ще е далеч. Ако не поговорят сега, белегът само ще се втвърдява с времето, ще се калцира и после ще се превърнат в двама непознати, които никога не са се обичали, а това е най-тъжната мисъл.

Докато Кити се обува, аз прошепвам на Марго:
– Ако аз говоря с Питър, и ти трябва да поговориш с Джош. Не се връщай в Шотландия, без да си оправила нещата с него.
– Ще видим – казва тя, но виждам, че в очите ѝ проблясва надежда, и аз също се обнадеждавам."
Из книгата
Книги от поредицата "До всички момчета, които съм обичала"
Книги от Джени Хан
Назад
До всички момчета, които съм обичала - Джени Хан -
До всички момчета, които ...
Джени Хан
Бестселър на "Ню Йорк Таймс". Когато любовни писма, които трябва да останат в тайна, ...
Детски кухни
Книги от Джени Хан
Проиграни победи - том 1
Ерих фон Манщайн
Дан Браун - Произход
Чудо
Излезе филм по романа - с участието на Джулия Робъртс, Оуен Нилсън и Джейкъб Трембли.
Джини Мун
Впечатляващ, затрогващ до сълзи дебютен роман на Бенджамин Ладуиг.
Безплатна доставка за София, 2.90 за провинцията!
Artesania Latina - кораби от дърво
Спечели подарък Manhattan
101 Отбивки за напреднали