Тъй рече Виктор. Поезия

Тъй рече Виктор Маргарита Петкова Времетраене: 1:29 мин. Джералд Даръл Времетраене: 0:56 мин. Моето семейство и други животни Джералд Даръл Времетраене: 0:52 мин. Живот в скалите Мария Лалева Времетраене: 0:55 мин. Принцесата на Перперикон Красимира Султанова Времетраене: 1:11 мин. Тютюн - том 1 и том 2 Димитър Димов Времетраене: 0:59 мин. Таро комбинации Джозефин Елършоу Времетраене: 0:56 мин.

"Виктор пристигна внезапно и веднага почна да се пише сам. Това, разбира се, е метафора - аз траках по клавишите. Разбира се, няма и никаква мистика - който списва стихове, знае как става. Тоест, изобщо не знае. "Някой диктува" е метафора на Андрей Германов, която кохортата стихоплетци кудкудяка наляво и надясно, га че ли звездите им го говорят. Виктор си дойде със заглавията и архитектониката. В социалната мрежа стихотворения от десетина куплета никой не чете. Дори аз. Та Виктор избра вътрешните рими. Аз се съгласих. И тръгна като на шега. Тъй рече за това, тъй рече за онова - четири години в незнаен ден, в незнаен час на екрана на компютъра се появяваше поредното стихотворение. Направо на екрана. И направо пред читателите. 62 стихотворения.

Пос­ле, също така внезапно, както дойде, Виктор взе, че си отиде. Пак без мистика и метафори. Просто знам, че повече няма да пиша така, дори и да искам. А аз никога не се напъвам да редя римички на всяка цена - каквото там си се подреди. И никога не знам какво е искал да каже авторът! Виктор беше ту отвеян, ту саркастичен, ту зъл, ту неприлично сантиментален, обаче винаги честен. Много ми е скъп, пустият му Виктор, затова го споделям в книга, може пък и вие да го харесате. Ох, да, неизбежният въпрос - кой е Виктор, по дяволите?! Както е възкликнал Гюстав Флобер: "Мадам Бовари - това съм аз!", тъй рече и Виктор..."
Маргарита Петкова

Персей ЕООД
София 1592
бул. Искърско шосе 19
ik.persey@gmail.com

Тъй рече Виктор, докато четеше
Тъй рече Виктор преди Хелуин
Тъй рече Виктор, гледайки дървото
Тъй рече Виктор, с поглед в далнината
Тъй рече Виктор, докато вечеряше
Тъй рече Виктор след Нощта на театрите
Тъй рече Виктор, докато шофираше
Тъй рече Виктор призори в събота
Тъй рече Виктор за един познайник
Тъй рече Виктор на Никулден
Тъй рече Виктор с чаша чай в ръката
Тъй рече Виктор, седнал пред камината
Тъй рече Виктор във деня на Йосиф
Тъй рече Виктор, като свърши филмът
Тъй рече Виктор, докато не спеше
Тъй рече Виктор, слушайки Вивалди
Тъй рече Виктор с философски уклон
Тъй рече Виктор, слагайки монокъла си
Тъй рече Виктор, вместо обяснение
Тъй рече Виктор адски безпроблемно
Тъй рече Виктор и отпи от абсента
Тъй рече Виктор и захвърли книжката
Тъй рече Виктор, без да се обърка
Тъй рече Виктор, докато валеше
Тъй рече Виктор, виждайки поличбата
Тъй рече Виктор и намигна весело
Тъй рече Виктор, като свечеряваше
Тъй рече Виктор, драги Федерико
Тъй рече Виктор на закуска в сряда
Тъй рече Виктор, докато рисуваше
Тъй рече Виктор, а снегът валеше
Тъй рече Виктор, гледайки жаравата
Тъй рече Виктор, без да ме погледне
Тъй рече Виктор, спомняйки си нещо
Тъй рече Виктор малко непредвидено
Тъй рече Виктор ден след атентата
Тъй рече Виктор в съботната вечер
Тъй рече Виктор, гледайки отсреща
Тъй рече Виктор на Разпети петък
Тъй рече Виктор просто между другото
Тъй рече Виктор на 15 юни
Тъй рече Виктор на Преображение
Тъй рече Виктор за честита есен
Тъй рече Виктор, гърбом към прозореца
Тъй рече Виктор за снеговалежа
Тъй рече Виктор за студа и чая
Тъй рече Виктор в мартенската вечер
Тъй рече Виктор пред Благовещение
Тъй рече Виктор, за да не чуе Виктор
Тъй рече Виктор преди 1 юни
Тъй рече Виктор, който пие бира
Тъй рече Виктор на една шивачка
Тъй рече Виктор, за да си представя
Тъй рече Виктор рано през септември
Тъй рече Виктор в края на септември
Тъй рече Виктор след един следобед
Тъй рече Виктор посред януари
Тъй рече Виктор за пейзаж с пъстърви
Тъй рече Виктор, като свърши балът