"Ангели и космонавти
Загадка остават лицата и фигурите, които хората виждат в извънземното пространство. Изстрелването на изкуствени спътници и полетите на космонавтите дават осезаеми потвърждения за това, че далеч не всички явления в Космоса засега могат да бъдат осъзнати и обяснени от учените. Загадка, например, остават лицата и фигурите, които виждат хората в извънземното пространство и в горните слоеве на атмосферата. Първи за това, че ангелите наистина съществуват, съобщиха съветските космонавти. На 12 април 1961 година от космодрума Байконур за първи път в света стартира космическият кораб Восток-1 с пилота-космонавт Юрий Гагарин на борда. За полета е изписано много, земните хора узнаха пълни подробности за всяка минута от пребиваването на Гагарин в Космоса. Но впоследствие се оказа, че все пак, не за всяка...
В навечерието на 90-те години на миналия век изтече информация, дали от кръгове, близки до КГБ в СССР, дали от Академията на науките на СССР. Става дума за това, че по време на облитането на планетата, Гагарин на два пъти замълчавал за кратко и не отговарял на позивните. За тези моменти космонавтът впоследствие не си спомня. Беше представена версия за неволни кратковременни загуби на съзнание от стрес или преумора. По време на редовен преглед при психотерапевт за проверка на общото му психическо състояние, първият човек в света, летял в Космоса, бил подложен на регресивна хипноза. По време на хипнозата космонавтът възстановил в съзнанието си минута по минута хода на полета на кораба Восток-1. Намирайки се под хипноза, Гагарин съобщил, че по време на полета в кабината се появило тъмно петно, което след това се преобразувало в човешко лице. Било точно само лице, а не глава. То висяло пред космонавта във въздуха. Гагарин не изпитал страх, въпреки че не можел да помръдне нито ръцете, нито краката си. В съзнанието му прозвучал глас: Не се притеснявай, всичко ще бъде наред. Ти ще се върнеш на Земята.
Хората не се усмихват така
Срещата с ангели също за пръв път се състояла със съветските космонавти през 1985 година. За това изключително произшествие, станало на станцията «Салют-7», на тримата космонавти недвусмислено било наредено «да не се разпространява». Съществуването на ангели не се допускало от съветската идеология. ... 155-ия ден от полета. Олег Атков, Владимир Соловьов и Леонид Кизим се занимавали с планови експерименти и наблюдения. Неочаквано станцията била залята от блестяща оранжева светлина, която заслепила астронавтите. Това не бил взрив или пожар на самата станция. Изглеждало, че светлината прониква в станцията отвън, от Космоса, през абсолютно непрозрачните стени на Салют. За щастие, зрението на космонавтите се възвърнало почти веднага. Хвърляйки се към илюминаторите, те не повярвали на очите си: от другата страна на свръхбронираното стъкло в оранжев светлинен облак се виждали съвсем ясно седем гигантски фигури! Те имали човешки лица и тела, а на гърбовете им се различавало нещо полупрозрачно, приличащо на крила. Космонавтите са хора с желязна психика, преминали по време на подготовката си през всевъзможни тестове. За религиозна суеверност и дума не можело да става. Но в главите на всички тях едновременно се появила една и съща мисъл: в Космоса до нас летят ангели! Макар че, изглеждали почти като хора, те все пак били различни. Основната разлика била в изражението на лицата им. Те се усмихваха, - разказвали после космонавтите. - Но това беше не усмивка за поздрав, а усмивка на възторг. Ние, хората, не се усмихваме така.
В течение на 10 минути ангелите съпровождали Салют-7 със същата скорост, повтаряйки маневрите на кораба, а после изчезнали. Изчезнал и оранжевият светещ облак, оставяйки в душите на космонавтите чувството на необяснима загуба. Щом дошъл на себе си, командирът на кораба Олег Атков и космонавтите Соловьов и Кизим доложили за случилото се в Центъра за управление на полетите. По-скоро Центърът направил връзка с тях и поискал подробен доклад за видяното. Докладът, разбира се, веднага получил гриф строго секретно. От космонавтите се заинтересувал и наземен екип от медици. Всички тестове дали напълно нормални резултати. Затова било взето решение случилото се да се смята за групова халюцинация, вследствие на преумора по време на петмесечното пребиваване в Космоса. На 167-ия ден от полета към първоначалния екипаж се присъединили още трима техни колеги: Светлана Савицкая, Игор Волк и Владимир Джанибеков. И отново орбиталната станция била озарена от оранжева светлина и се появили седем сияещи фигури. Сега вече всичките шестима космонавти доложили, че видели усмихващи се ангели. Версията с груповото умопомрачение от преумора можела да бъде смело отхвърлена, тъй като новият екипаж бил пристигнал само няколко дни преди второто ангелско видение.
Хъбъл откри космически град
На 24 април 1990 година совалката Дискавъри изведе в предварително изчислена орбита телескопа Хъбъл. Атмосферата на планетата оказва върху него негативно влияние и поради това разделителната способност на Хъбъл е от 7 до 10 пъти по-добра, отколкото на телескоп от същия клас, намиращ се на Земята. На 26 декември 1994 година Хъбъл изпрати снимки, на които беше фотографиран град, плаващ из Космоса. Изпратените от телескопа снимки, на които отчетливо се вижда целият град, носещ се из безкрайните простори на Вселената, станаха достъпни за широката публика само заради това, че представителите на НАСА просто не успели веднага да изключат свободния достъп към интернет сървъра на телескопа. Разбира се, всички снимки били конфискувани, засекретени и закодирани. Но с няколко минути закъснение. Това било достатъчно свалените от сървъра фотографии да смаят целия свят. Градът веднага беше наречен Божията обител.
Всичко започнало с това, че Кен Уилсън, професор от университета във Флорида, забелязал на един от кадрите малка точица с форма на облак. Разглеждайки я с ръчната си лупа, той забелязал, че точицата има твърде странна структура. И това било невъзможно да се обясни нито с дифракцията на лещите на телескопа, нито с евентуални смущения в предаването на образа. Когато на прожекционния екран се появила първата снимка на точицата, всички присъстващи в лабораторията на центъра за управление на Хъбъл замръзнали в нямо изумление. На снимката ясно се виждала структура, приличаща на огромен фантастичен град. Гигантската конструкция, простираща се на милиарди километри, сияела в ярка неземна светлина. Учените решили да проследят движи ли се откритият от тях огромен обект и ако се движи, то в каква посока. Чрез компютърен анализ на серията получени от Хъбъл снимки, те успели да установят, че движението на града съвпада с движението на съседните с него галактики.
След откриването на града, всички изведнъж си спомнили за публикуваната в Чикаго през октомври 1955 година Книга на Урантия. В нея има описание на Центъра на Вселената: "...Вечният Остров Рай е вечен център на Вселената на вселените и местообитание на Всеобщия Отец, Вечния Син, Безкрайния Дух, а също и на всички координирани и свързани с тях божествени същества. Този централен Остров представлява сам по себе си най-исполинското организирано тяло в цялата космическа реалност на Вселената. Раят представлява както материална сфера, така и духовна обител. Всички разумни творения на Всеобщия Отец живеят в материални обиталища, затова и абсолютният Център за управление следва да е материален. И отново трябва да повторим, че духовните субстанции и духовните същества са реални." Описаният в Книга на Урантия Център на Вселената, поразително прилича на открития с помощта на Хъбъл Небесен Град. Сблъсквайки се със зашеметяващото откритие на Небесния град, спецслужбите на САЩ веднага сложили върху него гриф абсолютно секретно и скрили всички документи и фотографии в своите архиви. Защо? Защо за това грандиозно откритие, с важно значение за цялото човечество, трябва да знае само строго ограничен кръг хора? Кой дава право на шефовете на спецслужбите да скриват тази информация? Защо не протестират срещу това висшите представители на действащите на планетата религии? Отговор няма...
Наивно би било да предположим, че след откриването на Небесния Град не е продължило неговото изучаване и изследване. Разбира се, че е продължило и все още продължава. Само че едва ли населението на Земята ще узнае резултатите от тези изследвания. Тях, както винаги, ще ги засекретят. А ние търпеливо ще чакаме кога силните хора на света все пак ще благоволят да отворят стоманените сейфове и да снемат от най-важната за човечеството информация означението строго секретно. Ще чакаме някога да решат, че сме достойни за това."
Из книгата
Рейтинг: 9.33 / 3 гласа 
