"Предговор
Това изследване започнах и исках да довърша още преди двадесет и пет години - по времето, когато с удивление открих, че зад уникалната неоготическа по своята образност църковна архитектура от втората половина на XIX век, присъстваща на много места из северозападните български земи, стои не някакво неясно, старо местно строително развитие, а една майсторска школа, възникнала в средата на същото столетие под въздействието на яркото творческо дарование на славинския първомайстор Лило. След като установих този нов за архитектурната ни наука факт, започнах да събирам материали. Специално за тази цел през 1981 година се включих в едно проучване на църковната архитектура в Берковско, поръчано от местния музей. Тогава се запознах по-подробно с няколко от образците на славинската майсторска строителна школа в района. Резултатите от проучванията ми бяха обобщени в текстови вид и днес би трябвало да се намират в архива на Берковския музей.
По това време обаче вниманието ми като цяло беше обсебено от темата за манастирската архитектура и затова всичко приключи само с няколко предварителни съобщения и накрая - с една по-обширна статия в списание Архитектура.За щастие, защото през следващите години успях да разширя кръгозора си върху дейността на тази майсторска школа и дори да открия някои интересни паралели с подобни архитектурни явления от други,при това доста отдалечени българки краища.
През 1988 година имах и възможността за първи път да посетя село Славине, което сега е в държавните граници на Сърбия. За съжаление то, както и много други български селища от Западните покрайнини, беше в демографска агония, черквата му и до днес е в доста лошо състояние, а няколкото все още живеещи там старци почти не познаваха по селищната си история. Тук обаче научих името на големия славински строител и каменоделец Алексо Ангелков, издигнал през 1866 - 1870 година голямата Пиротска черква "Успение Пресветия Богородици", и обърнах поглед към някои други, някога български краища в Моравско.
През 2006 година имах възможността да извърша допълнителни проучвания в Западните покрайнини и по-точно в областта на Забърдье и Висок. Тогава проучих още няколко от черквите, изградени от славински първомайстори, но същевременно с това отново се сблъсках с почти пълната липса на спомени сред местните българи за техните предци строители. Установих, че и в музея на Пирот въобще не е работено по тяхната деятелност. Единствено преди десетина години е била преведена и публикувана в "Пиротски сборник" моята статия "Славинските майстори строители". Оскъдна се оказа и литературата, в която по някакъв начин са упоменати село Славине и околните му. По отношение на строителите му с изключение на по няколко бегли думи в трудове на Иванка Гергова, никъде не открих нещо. Малко повече е писано от Асен Василиев и Георги Стойков единствено за първомайстор Лило във връзка със строителството на Лопушанския манастир. Фрагменти, които подпомогнаха моя труд, намерих и в някои краеведчески ръкописи, които се съхраняваха около 1979 - 1981 година из част от посетените от мен черкви в Монтанско (тогава Михайловградско).
Едва в края на 2006 година, когато настоящият труд беше завършен, получих информация, че пловдивчанинът проф. Еленко Еленков е подготвил за печат книга, посветена на родното му село Славине. За съжаление не можах да се запозная с ръкописа, в който подробно били разгледани славинските родове. Надявам се, че този труд ще бъде отпечатан възможно най-скоро и ще спомогне за осветляването на редица въпроси от историята на селото и живота на строителите му.
Постройките на славинските майстори в своята съвкупност представляват уникално за българската възрожденска архитектурно-строителна школа направление, тъй като единствено в тях се откриват някои системи от готически белези. В този смисъл те оформят направлението българска възрожденска неоготика. Неговото зараждане въз основа на по-стара местна строителна практика се осъществява под прякото въздействие от творчеството на славинския първомайстор Лило Лазаров и поради това то същевременно е и майсторска школа. Става въпрос за единен набор от декоративни идеи, в основата на които стои геометричната форма на триъгълника. Той се появява като венец от фронтончета върху абсиди, куполи, открити нартики, като част от оформлението на прозорци и врати, като начупена линия върху фасадните повърхности. И всичко това е обединено в единна система, съчетана с уникална каменна пластика, в която са налице и някои древни останки от богомилското свето възприятие. Всички снимки в книгата са авторски."
Рейтинг: 9.00 / 1 глас 
