Черни вратовръзки и бели лъжи

Черни вратовръзки и бели лъжи Кат Сингълтън Времетраене: 0:50 мин. Магнолия Паркс Джеса Хейстингс Времетраене: 0:51 мин. Сгрешената булка Катарина Маура Времетраене: 1:02 мин. Момиче в чужбина Ел Кенеди Времетраене: 1:12 мин. The Amplified Come As You Are: Историята на Nirvana Майкъл Азерад Времетраене: 0:56 мин. Нещата, които предстоят Хърбърт Дж. Уелс Времетраене: 0:57 мин. Дългият двайсети век Джовани Ариги Времетраене: 1:09 мин. Съединението. Дипломатическата битка за България Алека Стрезова Времетраене: 1:02 мин. Сладка моя, някой ще умре Мики Спилейн, Макс Алън Колинс Времетраене: 0:48 мин. Вълче време Харалд Йенер Времетраене: 0:59 мин. Порочно кралство Рина Кент Времетраене: 0:49 мин. България и еврото Йосиф Аврамов Времетраене: 0:37 мин. Корабът с булките Джоджо Мойс Времетраене: 1:06 мин. Алхимия на тайните Стефани Гарбър Времетраене: 1:10 мин.

Животът никога не е черно-бял. В един момент Марго е графичен дизайнер в Лос Анджелис, най-накрая примирила се с факта, че ще си остане сама завинаги, а в следващия лети за Ню Йорк с частен самолет, за да се сгоди за по-големия брат на бившия си...

Бекъм Синклер, безумно богат красавец и най-желаният ерген в града, трябва да се отърве от имиджа си на плейбой, за да защити компанията си. Затова моли Марго да играе ролята на негова лична асистентка, а впоследствие и на годеница. Двамата прекарват всяка свободна секунда заедно. И докато сърцето на Марго, разбито от друг член на семейство Синклер, бавно започва да зараства, то неприличните намеци на Бек и изгарящият му поглед я карат да се съмнява в мотивите зад предложението му.

Когато границата между истината и преструвката се размива, само едно остава сигурно - зад белите лъжи и черните вратовръзки се крият тайни, имащи силата да преобърнат живота и на двамата.

Изданието е с красива цветна порезка.

"– Отдавна не сме се виждали, Марго – изрече с дълбок глас Бек и строгият му поглед ме накара да потръпна. Бях забравила колко секси звучи гласът му, особено когато устните му изричаха името ми.
– Бек... – казах невярващо аз. Бившият ми приятел, Картър, ми беше споменавал, че брат му е преуспял. Но и цялото семейство Синклер бяха богати. Някога бях толкова завладяна от Картър, че не бях обръщала особено внимание на това. Честно казано, дори се бях опитвала да забравя за съществуването на Бекъм. Но сега, когато Картър вече не беше част от картината, а Бекъм „Бек“ Синклер стоеше пред мен, бе трудно да не се впечатлявам от факта колко преуспял беше той.
Лъскавото копче от ръкавелите му, с което си играеха пръстите му, вероятно струваше повече от наема на квартирата ми. А костюмът сигурно беше по-скъп от икономичната кола, която споделяхме двете с Ема. Когато се запознах с Бек, той не изглеждаше по този начин. Беше по време на една почивка за уикенда в един от многото им ваканционни имоти в Хамптънс. Когато сравнявам начина, по който го виждах облечен пред мен сега, разбирах, че тогава е носел всекидневни дрехи.
Бек се усмихна, но жестът му не ме накара да се почувствам по-комфортно. Всъщност дори предизвика точно обратния ефект. Почти ми се прииска Дарла да бе влязла в залата заедно с мен. Може би това би смекчило част от напрежението, което вибрираше помежду ни. Вътрешностите ми се бяха свили на топка и се чувствах напълно обезоръжена от начина, по който ме гледаше той.

Наблюдаваше ме много настойчиво с неотклонно внимание. После протегна ръка и посочи огромната маса помежду ни.
– Седни, Марго – каза, а тонът му не оставяше място за възражения. Също като дете, аз незабавно изпълних командата му. Издърпах големия кожен офис стол пред себе си и се намръщих неловко, когато едното от колелцата му изскърца при опита ми да го издърпам назад.
За разлика от мен, Бек зае мястото си много грациозно. Аз, от друга страна, трябваше да се преборя със заялото колелце и се изложих, като изсумтях шумно, докато се опитвах да издърпам стола достатъчно далеч от масата, за да седна.
Русолявите му вежди си останаха повдигнати, докато ме гледаше с нещо, което наподобяваше забавление в погледа му. В крайна сметка успях да се стоваря на стола. Бузите ми бяха пламнали, което правеше всеки опит да прикрия неудобството си безполезен. Нямаше начин той да не е забелязал червенината по лицето ми, докато аз трескаво обмислях всяка възможна причина за появата му тук.
Приплъзнах стола си по-близо до масата и намерих сили да го погледна в очите. Скръстих ръце в скута си.
– Ти ли си шефът? Какво правиш тук?
Бек ме изпиваше с поглед, а очите му бавно обхождаха тялото ми.
Тук съм, Вайълет.

Думите изскочиха рязко в ума ми, връщайки ме отново към случката от миналото лято. Беше преди малко повече от година, само седмици преди да открия, че Картър ми е изневерявал през цялото време на връзката ни. Беше нещо, което Бек ми бе казал в една късна нощ, когато ме хвана да правя нещо, което не би трябвало. По онова време не му бях казала нищо за това, че е сгрешил името ми. По онова време ми се беше сторило нередно, че начинът, по който се беше отронило от устните му, не ми беше прозвучал толкова неприятно. Самият звук, отделящ се от езика му, предизвикваше странни неща у мен.
Отвърнах на настойчивия му поглед и онзи миг, който бяхме преживели през лятото в комбинация с невероятно привлекателния му вид днес, само правеше срещата ни още по-неловка.
– Бек? – попитах несигурно аз и гласът ми потрепна издайнически. Един негов настойчив поглед бе достатъчен да ме накара да изгубя ума и дума..."
Из книгата

Хермес ООД
Пловдив 4000
ул. Лозенград №51, ПК 4077
info@hermesbooks.com