Приказни истории за моето слънчице

Приказни истории за моето слънчице Иржи Странски Времетраене: 1:09 мин. Осмото кралство Стефания Митева Времетраене: 1:06 мин. Ела Фицджералд и мелодията на мечтите Даян Ричардс Времетраене: 0:57 мин. Съвършената. Преподобна Стойна, неканоничната светица Неда Антонова Времетраене: 0:58 мин. Черни вратовръзки и бели лъжи Кат Сингълтън Времетраене: 0:50 мин. Синдром на самозванеца. Как да излезем от сянката му Виктория Викторова Времетраене: 1:07 мин. Интермецо Сали Руни Времетраене: 0:50 мин. Уравновесеният мозък Камила Норд Времетраене: 0:51 мин. Градска самодива Симона Панова Времетраене: 0:52 мин. Кафене Пъмпкин Спайс Лори Гилмор Времетраене: 0:54 мин. К като Корея Изабела Шопова Времетраене: 0:52 мин. От български на английски: 100 думи Времетраене: 0:53 мин.

Илюстрации: Матей Форман.

Ако това беше възможно, най-много от всичко щях да пиша за деца...

Вечната детска игра на "Какво ли щеше да стане, ако" от малък събужда у мен желанието не само да я играя и измислям, но и по някакъв начин да я записвам и така да я доразвивам. Когато пораснах и имах вече свои деца се стремях да я играя с тях и благодарение на нея се чувствах не само родител, но и като техен приятел.

Точно на това залагах, когато им изпращах своите "Какво ли щеше да стане, ако" от затвора. Те наистина трудно понасяха насилствената ни раздяла. Изпращах на "моето слънчице" малката ми дъщеря Клара предимно приказки за животни, защото знам колко ги обича. И във всяка история задължително трябваше да има семейство, подобно на нашето.

В писмата от затвора винаги изпращах по едно "Какво ли щеше да стане, ако" и на големия ми син Мартин, който беше на тринайсет години и трябваше да поеме ролята на глава на семейството. Той заслужаваше да бъде окуражаван не само от баща си, но и от разказите за храброто момче, което много прилича на него и което търси своя татко в хаоса на войната между Севера и Юга.

Бързам да допиша неговата история, тъй като внукът ми скоро ще навърши възрастта, на която беше баща му, когато му изпращах тези разкази. С нетърпение очаквам мига, когато ще мога да спра въртележката на следващото "Какво ли щеше да стане, ако". Няма защо да се преструваме - и ние, порасналите момчета обичаме да играем тази игра.
Иржи Странски

Иржи Странски е роден на 12 август 1931 г. в Прага. Писател и дърводелец, металург и поет, затворник и миньор в урановите мини, сценарист и бензинджия, зидар и потомък на стар аростократичен род, рицар от Странка и Грейфенфелс, рицар на Френския орден за изкуство и литература, скаут и преводач, строителен работник в пречиствателна станция за отпадъчни води в пражкия квартал Троя и в плувния комплекс в Подоли, председател на чешкия Пен-клуб (и същевременно най-дълго действащ ръководител на този писателски клуб след неговия първи председател Карел Чашек).

Освен популярните книги от годините, прекарани в затвора "Подивялата земя", "Разпродажби" и "Щастие" (екранизирани от Хинек Бочан) и стихосбирката "Зад оградата" Иржи Странски издава през 1996 г. първата си книга за деца "Приказни истории за Кларка" с прекрасните илюстрации на Матей Форман.

Той е образцов баща на две деца и дядо на пет внучета, които заедно със съпругата си Итка обича да глези през ваканциите на вилата си в Южна Чехия.

Предговор за майки и татковци
За духчето Гого
За папагалчетата
За голямата отплата
За плаващия остров
За катеричката Емилка
За Михаил и Миша
За креслото Алберт
За невидимите домашни джудженца
За лебеда Хедвика
За мишленцето Йозеф
За Уаки
За агънцето Блече
За слончето сам и свирката
Как Кая се направи на ангелче
Коледата на Гъргул