"Совалка през океана и стария континент в новия XXI век
Feci, quod potui, faciant meliora potentes. (Сторих каквото можах, по-добро по-добрите да сторят.) Думи, с които римските консули предават своите пълномощия на приемника си. В навечерието на новото хилядолетие Милчо Левиев все повече започва да гледа към Европа и дори споделя, че вече мисли за окончателно установяване в някоя от южните страни на континента. Първоначално споменава Испания, което е твърде логично с оглед на голямата испанско говореща среда в Лос Анджелис. Както и заради богатото фолклорно и класическо музикално наследство на тази страна, в което, подобно на Америка, се преплитат влияния от различни континенти. Сам по себе си този факт е сериозно предизвикателство към неговото творческо любопитство.
По-късно се отказва от това си намерение. Макар и в седмото десетилетие на своя живот, Милчо Левиев продължава да бъде все така неистово работлив. В Нюрнберг, Германия, не са забравили изненадалия ги още през 1968 г. българин и го канят за участие в своя Карнавален концерт, програмиран от оркестъра на оперния театър в града. На пулта е заместник генералният музикален директор Фабрицио Вентура, а солист е утвърденият джазов източно-западен скиталец, както пресата обявява Милчо Левиев. Включени за изпълнение са произведения от Джордж Гершуин (Рапсодия в синьо) и Ленард Бърнстейн (от мюзикъла On the Town, както и от музикалната драма West Side Story). Тези класически за американското музикално изкуство заглавия са напълно по вкуса на българина, който многократно е изпълнявал и записвал Рапсодията с обширни импровизационни вметки.
Левиев, който гастролира вече в Jazz Ost-West, е майстор на изненадващи преобразувания и комплексни парафрази. Рапсодията в синьо представлява за този специалист на cross over само едно скеле за неговия богато шлифован поглед върху джазовата история, при който и хуморът му изобилства. Светът току-що прекосява границата на милениума, а джазменът вече прави още по-гигантски крачки през океана: в Турция, през България, та чак в Бразилия, където свири със Sao Paulo Jazz Sinfonica (2001). Следва посещение в Москва (2002) и музициране в голямата концертна зала на консерваторията, след което на изкуството на нашия джазмен се наслаждават и в Санкт Петербург. През 2003 г. преходът между двата континента се обрамчва от концерти в България (все по-чести), Гърция, Русия и солов рецитал в Claremont College, California.
Милчо вече е направил ново свое откритие в лицето на живялата в България гръцка певица Вики Алмазиду. В следващото близо десетилетие и половина той организира голяма част от проектите си у нас и в чужбина - концертни, звукозаписни и лекторски - около нейното участие. Така на бял свят се появяват албумите Quiet Love (a mini jazz opera in 11 acts) (Ethnic Art, MK 16130), 2004; Milcho Leviev & Friends (Multisonic), 20010; Song of the Clown (Pancho Wladigeroff-Milcho Leviev) (NBU), 2010, в които артистката демонстрира своите големи възможности - органично чувство за суинг, красив тембър, топъл глас, интелигентно музициране. Очевидно интензивното сътрудничество между двамата води Милчо Левиев до решението да избере за своя поредна резиденция Солун, Гърция, който по думите му съчетава в атмосферата си по нещо от Пловдив, София и Варна, взети заедно. Все по-голямо артистично сближаване между двамата превръща съседните Гърция и България в най-близката дестинация на техните разностранни проекти, към които приобщават музиканти и от двете страни. Което продължава и в педагогическата им практика.
От споменатите албуми непременно трябва да се постави динамичен акцент върху Song of the Clown. Главно заради отново появяващата се сянка на Панчо Владигеров, която съпътства творчеството на Милчо Левиев още от неговия ранен български период. В дъното на проекта лежи академичната програма на Нов български университет Райнхард и Владигеров, насочена към отбелязване на 110-годишнината от рождението на композитора (2009). Със съдействието на музея Панчо Владигеров в София и още няколко институции ученикът на Владигеров получава достъп и се запознава с нотния текст на музиката му към няколко от постановките на театралния реформатор Макс Райнхард в Берлин и Виена. Той прави своя избор и както пише академик Васил Казанджиев, само музикант от ранга на Милчо Левиев може да си позволи да претвори и доразвие идеите, заложени в театралната музика на ранния Владигеров, и то със средствата на съвременния джаз и модерната електронна техника.
Така в сътрудничество с музикантите Вики Алмазиду (вокал), Валери Костов (звук инженер), Фред Селдън (флейта и сопран саксофон), Венци Благоев (тромпет и флюгелхорн), Козма Пападопулос (кларинет) и актьора Ицхак Финци (четец) се появява албумът Song of the Clown (2010). Това е и най-цялостният проект на Милчо Левиев при интерпретирането на музика, създадена от учителя. Нека припомним, че още през 1969 г. с разрешението на автора той оркестрира написаната през 1925 г. пиеса Foxtrot, изпълнена две десетилетия по-късно от симфоничния радиооркестър (диригент Александър Владигеров) и включена в звукозаписния интеграл на Панчо Владигеров. Точно с този запис, любезно предоставен от Златния фонд на БНР, завършва CD Song of the Clown.
Особено интересна асоциативна връзка се открива при представянето на проекта в програмата на XIX международен театрален фестивал Варненско лято (10.06.2011). Услужливата и старателно съхранявана градска памет за тези най-стари у нас музикални тържества подсказва, че още при откриването им (23.07.1926) гвардейският оркестър, дирижиран от Панчо Владигеров в летния общински театър, изпълнява марш от музиката към Сънна игра на Стринберг. А почти век по-късно Милчо Левиев и неговите колеги изпълняват Song of the One in Love от музиката към същата постановка. За да потвърдят старата, макар и не дотам обичана истина, че всяко поколение има правото да интерпретира произведенията на класиците и да внася в тях духа на своето време."
Из книгата
Книги 
Рейтинг: 10.00 / 1 глас 
