Кои са дните за обичане? Намерили ли сме пътя си? Имаме ли вяра в живота и в себе си? Живее ли в нас надеждата? Разпознаваме ли любовта в очите на другите? Можем ли да я изкажем, дадем, получим... На тези въпроси дава свой искрен отговор Симеон Аспарухов в дебютната си стихосбирка "Дни за обичане", естествено продължение на онлайн пространството на неговия Разхвърлян ум. Потърсете и вие вашите отговори сред нейните страници. А може би в думите му ще откриете път към себе си. ... |
|
|
В "Отсъствия" няма нищо успокояващо и излишно. Няма надежда, нито отчаяние, а екзистенциалният вик на автора идва от най-дълбокото място в душата на човека, в което "смъртта е да не умреш от любов". Изключително силна книга, конституираща съществуването/отсъствието на другия като единственият смисъл на живота, който ни убива, защото, "ако обичаше, както убиваш, любовта ни щеше да е вечна като смъртта." Васил Прасков "Николай безспорно е един от най-талантливите и докосващи поети. Тази книга ни напомня, че сърцата ни могат да се съживят само с любов и не могат да умрат без нея. В тази ... |
|
|
Подай ми ръка и аз ще те поведа към чистата, човешката, реалната твоя същност. Нарисувах скици на най-съкровеното ти и не забравих да оставя пространство, в което да донагласиш своя свят, своите представи. "Думите ми" са за теб, за нас и мен. Ива Спиридонова посвещава живота си на езика и думите. След като завършва "Връзки с обществеността", "Старобългаристика" и "Българска филология", избира да продължи да споделя с околните любовта си към словото. Дебютната ѝ стихосбирка е сбъдването на мечтата ѝ да издаде стиховете. "Стиховете на Ива са точно това - дар, бликащ ... |
|
|
Как да живеем в празнините между ранените сърца? Как да съблечем белезите от поруганото доверие? Как да изречем невъзможността за щастие, невъзможността за любов? Изящна, деликатна и чувствена, лириката на Оля Обрейкова прави дисекция на женската душа, следвайки контурите на някои от големите поетически теми на нашето съвремие: отказаното общуване, емоционалната дистанция, екзистенциалното разочарование, отстояването на женската идентичност в един свят, лишен от романтика, в който "щастие" е мръсна дума. Великолепните илюстрации на Кристина Ценова подчертават силния поетически глас на Оля Обрейкова и превръщат & ... |
|
|
Ще се омъжа за морето и ще бъда до края му вярна Ще го ревнувам от небето, от вятъра, от чайките навярно! В шепи ще държа всяка вълна, с устните си ще я отпивам... И безбрежието на любовта с всяка глътка ще откривам! И слънцето и то с багрите му ще играе, за сърцето ми едно - нима, нима не знае!?... А ти на сушата ще чакаш, смъртен и обикновен, осъзнат чак сега, разплакан - брегът ти е отдалечен! Морето по-добре прегръща и разбира ме цяла! Цяла! Приема ме не вездесъща, сърцето си на грешника отдала... Но при теб няма се върна! Омъжих се нарочно тъй тайно Защо стоиш, май ревнуваш- от вятъра - на вятъра навярно?! ... |
|
|
Стихове. ... "Борислав (Бори Слав) е дошъл с името си - бори се за слава, но и не особено трудно му се отдава, защото борба без талант, не би била успешна! А той има безспорен такъв! Той е един от най-шарените хора, които познавам. Нестандартен, провокативен, размислящ, с огромни емоционални амплитуди, но най-важното е, че умее да им даде брилянтен словесен израз. Сродна душа, която няма мира в търсенето на доброто, любовта и истината! Но по-странното е, че мъдростта му не съответства на младостта! Затова си струва да бъде прочетен и преживян! А като четете, вероятно ще си дадете сметка, че стиховете му са облекли в ... |
|
|
Градът издиша кълба дим, черното море облизва бреговете му. Тълпи от механични хора се блъскат по лабиринт от прашни улици и булеварди, а тежки заводски грамади им напомнят колко малки са всъщност. Общество, износено от модерния прагматизъм, където чувствата са дефект, а телата - кухи органични машини. Скрити в своя измислена градина от изкуствени цветя и треви, двама опитват да си спомнят какво е да бъдеш човек. Скрепени един за друг танцуват по спирала от любовни вибрации и скърцащи дисторции, чиято най-ниска точка е напът да ги промени завинаги. Сърдечна малфункция, която ще доведе до мрачен край или ново начало. ... |
|
|
Думата "електро" има много значения. Импулс на мисълта, захранваща идея. Тръпка, плъзнала навсякъде по кожата. Заряд от допир, спомен или гледка. Тласък на сърцето, почувствало най-после нещо. Нощните светлини на любимия град. Звукът от трамвайните релси. Електрическите стълбове в полето... Дебютна книга, писана бавно, изживявана дълго и продължително отлагана, "Електро" обединява тези усещания в крехък баланс между експресивност и лиризъм. Основното предизвикателство при създаването на стихосбирката се оказва подборът на произведения от творчество, обхващащо две десетилетия. В крайна сметка, след ... |
Рейтинг: 9.00 / 2 гласа 
