"Питър реши, че всичко е изгубено и от очите му потекоха едри сълзи. Но няколко познати врабчета чуха неговите ридания. Те долетяха до зайчето много развълнувани и започнаха да го молят да не пада духом. Господи Макгрегър вече се промъкваше с решето в ръка и възнамеряваше да захлупи с него Питър. Но Питър се измъкна от ръкавите на новото си жакетче и навреме избяга, като го остави до храста..."
Из книжката ... |
|
|
В разгара на лятото, се подготвяме за Хелоуин. Да, точно така! Ще търсим най-хубавата, сладка и вкусна тиква, но не сами, а с помощта на най-прочутия и обичан дългоух приятел - Зайчето Питър. Защото, както всички знаем, горските обитатели обожават пай с тиква.
Зайка, Питър, Пухинка, Флопси и Мопси поемат през тъмната, студена и страшна гора. Те трябва да стигнат до господин Заю, защото той отглежда най-хубавите тикви. Колкото повече зайчетата се отдалечават от топлата си и уютна хралупа, толкова по-зловеща става гората. Смелият Питър обаче бързо разбира, че няма нищо, от което да се страхува и, че всички страшни сенки ... |
|
|
Творчеството на Биатрикс Пoтъp е известно с веселите истории включващи животни като основни герои. Самата тя като дете прекарвала летните ваканции като си играела с куп домашни любимци като котенца, кученца и няколко сладури, станали герои в поредната ѝ история "Шивачът от Глостър".
Любовта към животинския свят и природата великобританската писателка Биaтpикc Пoтъp показвала и чрез рисуването, което също било нейна страст. Нейният най-известен герой и най-популярна книжка са свързани с приключенията на Зайчето Питър, което познават повечето малки деца. През годините тя пише десетки детски книжки, които ... |
|
|
"Отначало надолу с главата слезе Питър... После слезе и Бенджамин. Но за щастие, нямаше никакви последствия, защото паднаха на меко - градината беше засята със салати и беше добре прекопана. Ама че изпотъпкаха лехата и оставиха следите си по нея! Особено малкият Бенджамин, който беше обут с дървени обувки. След като се огледа, Бенджамин каза, че отначало трябва да върнат нещата на Питър. Не може цял живот да ходи, завит в носна кърпа..."
Из книжката ... |
|
|
"Той изгуби апетит. Мишлето почувства, че всеки момент може да припадне. - Опитай от желето - предложи му Джони градската мишка. - Не искаш ли? Легни тогава да поспиш. Ще ти покажа най-удобната възглавница на дивана. Във възглавницата имаше дупка. Джони каза, че това е най-хубавата постеля, която обикновено предлагат само на гостите. Но от дивана силно миришеше на котка!"
Из книгата ... |
|
|
"Том изобщо не можеше да тича, защото беше облечен с тесни панталони. Той лека по лека се промъкна към градинската стена, като чупеше крехката папрат и сееше копчетата си наляво и надясно. Докато се покатери по оградата, всичките му дрехи се изподраха и се смъкнаха от него. Мопет и Ръкавичка се опитаха да го облекат, но шапката му падна от стената на земята, а всички копчета окончателно се скъсаха."
Из книгата ... |
|
|
"Продаваха още захар, бонбони и малки кокетни пантофки. Магазинчето беше малко, но в него имаше всичко, освен фиби, връзки за обувки и агнешки пържолки - неща, които никога не можеш да намериш точно, когато най-много ти трябват. Рижавелко и Пиперко бяха стопани на магазинчето. Рижавелко всъщност беше едно рижаво коте, а Пиперко куче териер. Зайчетата малко се страхуваха от Пиперко. Мишлетата също посещаваха това магазинче и много го обичаха. Но те пък се страхуваха от котето Рижавелко..."
Из книгата ... |
|
|
В гората живее семейство катерички Тими и Гуди Типтоус, които обичат да събират ядки в гората. Съдбата ги събира с двойка бурундуци. Това са малки катерички с раирани кожухчета. Техните интересни приключения са записани и илюстровани от именитата английска писателка Биатрикс Потър. ... |
|
|
"През прозореца се чуваше, как стопанинът придръпва стола към себе си и как краката на стола се тътрят по каменния под, а доволният господин Макгрегър блажено се подсмихва.
– Едно, две, три, четири, пет, шест сладки малки зайчета скокливи! - каза господин Макгрегър.
– За какви зайчета говориш? - попита мъжа си госпожа Макгрегър. – Пак ли нещо са изгризали?
– Едно, две, три, четири, пет, шест сладки малки зайчета скокливи! - повтори господин Макгрегър, като свиваше пръсти.
– Не се шегувай - разсърди се госпожа Макгрегър. – Какво си говориш под носа?
– В чувала има зайчета! Едно, две, три, четири, пет, шест ... |
|
|
"Имаше едно време на света малко момиченце, което се казваше Люси. То живееше във фермата "Литъл таун", което означава "градче". Люси беше добро момиче, само дето все губеше носните си кърпички! Един път излезе разплакана в двора на фермата:
– Ох-ох! Пак изгубих носните си кърпички. Цели три кърпички и една престилка!
После Люси се обърна към малкото коте Ивичка и го попита:
– Не си ли виждало моите кърпички, сладко коте?
Но котенцето мълчаливо продължаваше да мие муцунката с белите си лапички. Тогава Люси попита рижава кокошка:
– Сали, виждала ли си носните ми кърпички?
Но рижавата ... |
Тази пълна колекция съдържа всички 23 приказки от Биатрикс Потър в един луксозен том с всичките им оригинални илюстрации. Перфектен подарък за запознаване на децата със света на писателката. Изданието е класическо и от съществено значение за всяко дете.
Рейтинг: 10.00 / 2 гласа 
