"Грамадният самолет се носеше по повърхността на тъмните води, като ги разпенваше и прорязваше широка диря, борейки се с морските вълни. Додж Долтън беше вперил поглед в сребристите му очертания. Сърцето му се сви, щом видя, че самолетът се отлепя от водата и бавно започва да набира височина. Изруга наум и го проследи как бавно се смалява в далечината.
"Провалихме се!"
Студеният вятър брулеше лицето му, а солените пръски се стичаха като сълзи по страните му, но отчаянието, което изпитваше, беше отвъд тъгата. Опита се да отблъсне образите, които проблясваха в мислите му, злините, които щяха да бъдат пуснати на свобода. Дишането му беше накъсано, яростта бушуваше на тласъци в тялото му. Беше на хиляди километри от цивилизацията, нямаше откъде да намери помощ и не можеше да стори нищо. Чувстваше се безсилен.
- Имаме още един самолет! - изтръгна го от унеса викът на Хърли. Посочи към мъничкия биплан, който се полюшваше върху талазите.
- Патето!
Едномоторният "Груман JF" - "Патето", можеше да се използва по вода и суша. В сравнение с грамадния "Боинг Х-314", който продължаваше да се отдалечава, изглеждаше като муха върху задник на слон. Но беше всичко, с което разполагаха. При все че му липсваше обсегът на по-големия самолет обаче, беше също толкова бърз. Сърцето му се разтуптя. Все още имаше някаква надежда. "Моли е на онзи самолет. И президентът. Трябва да опитам!"
Побързаха към плаващия самолет и се изкатериха с мъка върху плувците на миниатюрното летателно средство, които се издигаха и спускаха по гребените на прииждащите вълни. Сбутаха се вътре колкото могат по-бързо. Додж зае пилотското място, а останалите се мушнаха в наблюдателния отсек. Додж огледа за момент уредите за управление, след което запали двигателя "Райт Сайклон". През цялото време не забравяше, че "Х-314" продължава да се отдалечава с всяка изминала секунда. Самолетчето се устреми напред, лашкано насам-натам от вълните, докато накрая не достигна нужната скорост, за да се издигне в небето. Няколко пъти се разлюля неуверено, а бурното море продължаваше да се пени точно под крилата му, докато колебливо набираше височина. Додж беше благодарен на спътниците си, че предпочетоха да не критикуват летателните му умения, след като няколко пъти промени прекомерно траекторията на самолета, докато свикваше с управлението му.
Отправи летателното средство стръмно нагоре, като се опитваше да се изкачи над лошото време, за да имат по-добър шанс да забележат целта си. Продължаваше да лети с пълна газ, за да успеят да настигнат отдалечаващия се "Боинг". Имаше ли значение, ако повреди двигателя? Не успееха ли да стигнат самолета, много повече щеше да бъде изгубено. Хърли пое ролята на навигатор, като го насочваше по следите на по-големия самолет, докато накрая забелязаха светлините му да примигват в далечината. За първи път от началото на преследването усети някаква надежда. Разчитайки, че късметът най-сетне е застанал на тяхна страна, форсира двигателя в червената зона, което им даде още пет възела скорост, след което отправи самолета стръмно надолу, което го ускори още малко.
Сигналните светлини ставаха по-големи и по-ярки. Сърцето на Додж не спираше да блъска в гърдите му, докато „Патето“ скъсяваше разстоянието. Погледна към датчика за гориво. Когато излетяха, показваше половин резервоар, но сега беше спаднал до една четвърт. Щеше да бъде преследване на косъм. Трябваше да преодолеят оставащото разстояние и да предприемат действия, преди двигателят да остане на сухо. Потисна желанието си да погледне надолу към мрачното море, което може би щеше да се превърне в негов гроб. Хвърли поглед през рамо към спътниците си, които бяха седнали в задната част на кабината.
- Щом се доближим достатъчно, опитайте се да простреляте двигателите му. Може би ще имаме някакъв шанс, ако успеем да ги накараме да се приводнят.
Всички до един кимнаха утвърдително. Бяха дисциплинирани войници и нямаше да откажат да се подчинят на заповедите на командира си, без значение колко налудничаво звучаха. Огромната летяща лодка започна да се материализира сякаш от нищото пред тях. Тъмното ѝ петно ставаше все по-голямо, а детайлите - ясно различими. Отново се удиви от размерите ѝ. Трудно беше за вярване, че подобно чудовище може да плава, а още по-малко да лети. Хърли издърпа назад предпазния капак и се надвеси извън самолета, а Хобс - от другата страна. Додж прекара "Патето" над боинга, след което пикира, което даваше на спътниците си най-добрата възможност за стрелба.
Проблеснаха пламъците на изстрелите и от десните двигатели на самолета се разхвърчаха искри. Вътрешната перка продължи да се върти, но от външния двигател започна да излиза дим. Додж издигна самолета, за да прецени нанесените щети, след което отново се приготви да атакува, но беше принуден да завие рязко, защото оръжията на боинга откриха огън.
- По дяволите!
Таеше надежда пътниците на боинга да не забележат веднага присъствието на миниатюрния самолет, но нямаха такъв късмет. Нещо повече, повредите, които бяха причинили по двигателите му, се бяха оказали достатъчни да привлекат вниманието на екипажа, но не стигаха, за да забавят самолета. Отново зави рязко, за да не им позволи да ги свалят. Един изстрел попадна във фюзелажа на "Патето", което накара Додж да пикира рязко, а след това отново да се издигне нагоре, докато стрелците на боинга коригираха огъня си.
- А сега какво ще правим? - изкрещя Хърли.
Додж имаше само един отговор. Боингът беше прекалено голям и можеше да понесе много повреди. Трябваше да направи нещо отчаяно, нещо лудо. Със свито гърло викна на хората:
- Дръжте се! И бъдете готови за нападение!
Не добави, че има сериозен шанс никой от тях да не бъде в състояние да се движи след замислената маневра. Но все пак имаха известна защита, модерни брони, които щяха да ги предпазят. Поне така се надяваше.
"Да става каквото ще!" Рязко премести лоста напред и миниатюрният самолет се гмурна като хищна птица. Близо, още по-близо... А след това връхлетя върху опашната част на гигантския "Х-314". Витлото на "Патето" проряза алуминиевата обшивка с лекотата, с която горещ нож би разрязал размекнато масло. Разнесе се пронизително скърцане, последвано от гръмовен трясък в мига, в който "Патето" се заби в кабината на боинга.
"Додж - помисли си той, щом крилете на "Патето" се откъснаха, а остатъците от горивото се разляха по палубата и се възпламениха в миг от димящия двигател, - дано не си ни избил всичките!"
Из книгата
Рейтинг: 8.25 / 4 гласа 
