Законът на невинността

Законът на невинността Майкъл Конъли Времетраене: 0:59 мин. Майкъл Конъли Времетраене: 1:41 мин. Мръсната четворка Майкъл Конъли Времетраене: 0:57 мин. Домът Марион Дж. Ел Времетраене: 1:03 мин. Проклятието на Живкови Времетраене: 0:57 мин. Укрепващи практики за свръхсензитивните хора Бертолд Кайнар Времетраене: 1:05 мин. Влюбена в живота Мария Конакчиева Времетраене: 1:08 мин. Мусаши Йошикава Ейджи Времетраене: 0:53 мин. Източни тайни за запазване на силата и младостта Ки Шенг Ю Времетраене: 1:05 мин. Неочакваният дар на травмата Едит Широ Времетраене: 0:54 мин. Магология Времетраене: 0:50 мин. Затъмнение Навеса Алън Времетраене: 1:01 мин. Добро момиче Сара Кейт Времетраене: 0:55 мин.

Вечерта, в която празнува голяма победа, адвокатът Мики Холър е спрян от пътен полицай, който намира труп на негов бивш клиент в багажника на линкълна му. Холър незабавно е обвинен в убийство, но не може да плати огромната гаранция от 5 милиона долара, определена от отмъстителен съдия.

Мики решава да се представлява сам и е принуден да гради защитата си от своята килия в затвора. Като служител на съдебната система той е постоянна мишена. Но много по-голям е заговорът срещу него. Холър знае, че е набеден от нов или стар враг. С помощта на Хари Бош, Холър трябва да използва всичките си умения в съдебната зала, за да обори уличаващите доказателства срещу него.

Дори да получи оправдателна присъда, Мики знае, че тя няма да е достатъчна. За да бъде напълно оневинен, той трябва да открие кой е извършил убийството и защо. Това е законът на невинността!

Книгата е част от поредицата "Кралете на трилъра" на ИК "Бард".

"Един от най-добрите съдебни трилъри от последното десетилетие!"
Пийпъл

"Понеделник, 28 октомври

Беше хубав ден за адвокатурата. Освободих мъж директно от съдебната зала. Пред съдебните заседатели превърнах обвинение за нанасяне на телесна повреда в благоприличен случай на самоотбрана. Така наречената жертва имаше собствена история на насилник, която обвинението, свидетелите на защитата, включително и бившата му съпруга, с готовност разказаха при кръстосания разпит. Нанесох съкрушителния удар, като го повиках отново на свидетелската скамейка и го поведох през разпит, който го прекатури през ръба. Той загуби самообладание и ме заплаши, каза, че би искал да се срещнем на улицата само двамата.
– Ще заявите ли тогава, че съм ви нападнал, както направихте и в този случай? - попитах.
Прокурорът имаше възражение, което съдията прие. Но това бе всичко. Съдията го знаеше. Прокурорът го знаеше. Всички в съдебната зала го знаеха. Чух "невиновен" след по-малко от половин час обсъждане на съдебните заседатели. Не беше най-бързата ми присъда, но беше близо.

В адвокатските среди съществува свещен дълг оправдателната присъда да се отбелязва така, както играчите на голф празнуват директно попадение в дупката в клуба. А именно - питиета за всички. Моето празненство се състоя в "Секвоя" на Втора улица, само на няколко пресечки от общинския център, където имаше цели три съдебни зали, от които можех да поканя празнуващи. "Секвоя" не беше кънтри клуб, но беше удобен. Празненството - което означаваше безплатен бар - започна рано и приключи късно, а когато Мойра, обилно татуираната барманка, която водеше сметката, ми показа загубите, да кажем, че източих от кредитната си карта повече пари, отколкото щях да видя от клиента, когото току-що бях освободил.

Бях паркирал на "Бродуей". Седнах зад волана, завих наляво от паркинга, след това още веднъж, за да се върна на Втора улица. Светофарите бяха на моя страна и поех по улицата и влязох в тунела, който минаваше под Банкър Хил. Бях по средата му, когато видях зад мен полицейска патрулка. Дадох мигач и преминах в дясната лента, за да я пусна да мине. Но патрулката също се престрои и се намести на два метра зад мен. Тогава схванах картинката. Искаше да спра. Изчаках да изляза от тунела и завих надясно по "Фигероа". Спрях, угасих двигателя и свалих прозореца. В страничното огледало на линкълна видях униформен полицай, който се приближаваше към вратата ми. В патрулката зад него не виждах никой друг. Полицаят, който се приближаваше към мен, работеше сам.

– Може ли книжката, талона на колата и застраховката, господине? - попита той.
Обърнах се и го погледнах. На значката му пишеше "Милтън".
– Разбира се, полицай Милтън - казах. – Но може ли да попитам защо ме спряхте? Сигурен съм, че не съм карал с превишена скорост и всички светофари светеха зелено.
– Книжката - повтори Милтън. – Талон. Застраховка.
– Е, предполагам, че по-късно ще ми кажете. Книжката ми е във вътрешния джоб на сакото. Другите неща са в жабката. Кое искате най-напред?
– Да започнем с книжката.
– Няма проблем.

Извадих портфейла си и измъкнах книжката от една от преградите, замислих се над ситуацията и се зачудих дали Милтън не е наблюдавал "Секвоя" за адвокати, излизащи от моето празненство прекалено пияни, за да шофират. Обикаляха слухове, че патрулиращите ченгета правят това, когато се празнува оправдателна присъда, и прибират адвокати по най-разнообразни нарушения на закона за движение по пътищата. Подадох на Милтън книжката си и посегнах към жабката. Скоро полицаят получи всичко, което бе поискал.
– Сега ще ми кажете ли защо е всичко това? - попитах. – Сигурен съм, че не съм...
– Излезте от колата, господине - каза Милтън.
– О, я стига, човече. Наистина ли?
– Моля, излезте от колата.
– Както кажете.
Отворих със замах вратата и агресивно принудих Милтън да отстъпи назад, за да сляза.
– За ваша информация - казах, – прекарах последните четири часа в "Секвоя", но не съм близнал ­алкохол. Не съм пил повече от пет години.
– Браво на вас. Моля, отидете зад превозното средство.
– Погрижете се камерата на колата ви да е включена, защото ще берете голям срам.

Минах покрай него, отидох зад линкълна и застанах в светлината на фаровете на патрулката.
– Искате ли да вървя по права линия? - попитах. – Да броя на обратно, да си докосна носа с пръст, какво? Адвокат съм. Познавам всички игрички и това тук са пълни глупости.
Милтън ме последва и застана до задницата на колата. Беше висок и слаб, бял, спретнато подстриган. Видях знака на градската полиция на рамото му и четири нашивки на дългите му ръкави. Знаех, че дават по една за всеки пет години служба. Той беше ветеран, откъдето и да го погледнеш.
– Разбирате ли защо ви спрях, господине? - каза той. – Колата ви няма регистрационна табела.
Сведох поглед към линкълна. Нямаше регистрационна табела.
– По дяволите - изругах. – Ъ... това е някаква шега. Празнувахме, спечелих дело днес и клиентът ми бе пуснат. На табелата пише "оправдан" и някое от момчетата сигурно е сметнало, че ще е много забавно да ми я открадне. Опитах се да си спомня кой си бе тръгнал от "Секвоя" преди мен и кой би сметнал това за смешно. Дейли, Милс, Бернардо... можеше да е всеки.
– Проверете в багажника, може да е вътре.
– Не, ще им трябва ключ, за да я сложат в багажника - казах. – Ще се обадя по телефона, за да видя дали..
– Господине, няма да се обаждате на никого, докато не приключим тук.
– Това са глупости. Познавам закона. Не съм арестуван, мога да се обадя.
Млъкнах, за да видя дали Милтън няма да ме предизвика с още нещо. Забелязах камерата на гърдите му.
– Телефонът ми е в колата - обясних.

Тръгнах обратно към отворената врата.
– Господине, веднага спрете - нареди Милтън зад мен. Обърнах се.
– Какво?
Той щракна фенерче и насочи лъча към земята зад колата.
– Това кръв ли е?
Отстъпих и погледнах напукания асфалт. Фенерчето на полицая беше насочено към петно течност под калника на колата ми. Бе тъмнокафяво в центъра и почти прозрачно по краищата.
– Не знам - казах. – Но каквото и да е, то вече е било там. Аз...
Докато произнасях това, и двамата видяхме от калника да потича капка и да пада върху асфалта.
– Господине, отворете багажника, моля - нареди Милтън и прибра фенерчето в калъф на колана си.
През ума ми препускаха най-разнообразни въпроси, като се започнеше с това какво има в багажника и се завършеше с мисълта дали Милтън има достатъчно основания да го отвори, ако откажа.

Още една капка от това, което вече смятах, че е някаква телесна течност, падна върху асфалта.
– Напишете ми акт за табелата, полицай Милтън - казах. – Но няма да отворя багажника.
– Господине, тогава ще ви арестувам - отвърна Милтън. – Поставете ръцете си върху багажника.
– Арест? За какво? Аз не съм...
Милтън се приближи към мен, сграбчи ме и ме обърна към колата. Стовари цялото си тегло върху мен и ме преви на две върху багажника.
– Хей! Не можете...
Едната ми ръка бе грубо издърпана зад гърба и той ми щракна белезници. След това ме сграбчи за яката на ризата и сакото и ме издърпа от колата.
– Арестуван сте.
– За какво? - попитах. – Не можете просто...
– Заради вашата и моята безопасност ще ви кача отзад в патрулката.
Сграбчи ме за лакътя, завъртя ме пак и ме поведе към задната врата на колата си. Сложи ръка върху главата ми и ме бутна на покритата с изкуствена кожа седалка отзад. След това се наведе и ми закопча колана."
Из книгата

Името на американския писател Майкъл Конъли е добре известно на всички фенове на трилърите и криминалните романи. С повече от тридесет заглавия, продадени в над шестдесет милиона копия и преведени на 39 чужди езика, той е един от най-продаваните съвременни автори. Едва с дебютния си роман, Черното ехо (The Black Echo), Конъли грабва престижната награда на Mystery Writers of America. Герой в книгата е легендарният детектив Хари Бош, с който писателят си спечелва много верни читатели. През 1994 г. Президентът Бил Клинтън излиза от книжарницате пред очакващите го камери, държейки в ръка копие от Блондинка в бетона (The Concrete Blonde) - едва трети роман за Майкъл Конъли. По някои от романите са направени телевизионни адаптации, а през 2002 г. един от тях (Blood Work), се появява и на широкия екран. Филмът е под режисурата на Клинт Истууд. Адвокатът с Линкълна е друг бестселър, чийто сюжет е адаптиран за кинолента - с участието на звездата Матю Макконъхи като Мики Халер.

Майкъл Конъли е автор на още световни бестселъри, сред които Черната кутия, От погрешната страна на раздялата, Блудна луна, Мъртво вълнение и други. Ето и историята на живота и творчество на Майкъл Конъли:

Писателят е роден на 21 юли 1956 г. във Филаделфия. Семейството се премества във Флорида. Баща му е строителен предприемач и след като завършва гимназия, Майкъл Конъли крои планове да продължи семейната линия. Записва се в Университета във Флорида, но учебната програма по строителство не предизвиква у него голям интерес и той си взима 18-месечна почивка от курсовете. През това време работи, като заема незначителни дъжности. Но тъкмо това е и времето, в което той открива за себе си творчеството на Реймънд Чандлър. По собствените му думи, това променя живота му. Той става запален фен и само за няколко седмици прочита всички книги на Реймънд Чандлър. "Тогава имах желанието не само да чета тези книги - споделя Майкъл Конъли - исках да ги напиша". Той има известни колебания да съобщи на баща си за своето решение.

Двамата обсъждат семейния строителен бизнес и шансовете на Майкъл да се прехранва като романист. Те стигат до извода, че за да има поглед върху престъпния свят, Майкъл трябва да бъде адвокат, ченге или репортер. След като решението е окончателно, Майкъл Конъли взима магистърска степен по журналистика, както и степен по творческо писане, където един от неговите учители е романистът Хари Кройс.

След завършването си през 1980 г., няколко години Майкъл работи за различни периодични издания като криминален репортер. Едновременно с това, макар и в недостатъчен обем, той пише художествена литература и не предава първоначалната си идея. Написаното през този период той счита за недостатъчно добро и не прави опити да го издаде - това е част от учебния процес. Но работата му му дава важно предимство: той ежедневно става свидетел на случки от подземния свят, в които служителите на закона се опитват да спрат престъпността и да запазят собствения си живот. Драматични човешки истории са разказани и с интервютата (съвместно с други репортери) с оцелелите от голяма авиационна катастрофа. Този материал на списанието, за което работи Майкъл Конъли, получава голям отзвук в обществеността и редица награди - включително Пулицър. Скоро след това Майкъл получава предложение за работа като криминален репортер за едно от най-големите печатни издания - Лос Анджелис Тайм. Тогава писателят (вече женен за приятелката си Линда Маккейлъб), се премества в Лос Анджелис. Този успех в кариерата на журналист дава нов тласък и на творчеството му.

Той започва внимателно наблюдава разследващите - начинът по който те използват информацията и си взаимодействат. Говори с около 100 детективи на седмица. Много от неговите наблюдения са използвани за изграждането на образа на Хари Бош, който ще стане известен в цял свят. Хари Бош се появява още в първия роман - Черно ехо. След стандартните четири отказа, през 1992 г. са отпечатани първите 15 000 копия от книгата. От тях първоначално са продадени 12 000.

Е, въпреки спечелената престижна награда и възторжените отзиви на читателите, грандиозният успех не идва за една нощ. След Черно ехо, Майкъл Конъли продължава да работи като журналист, а романите се поместват в оставащото време. Въпреки това, след публикуването на четвъртия роман, той вече е достатъчно уверен в потенциала си, за да се отдаде изцяло на творчеството си. През годините се появява и дългият списък с бестселъри, наградите и феновете във всяка точка на света. Поредицата за детектив Хари Бош се разгръща в повече от двадесет романа. Днес Майкъл Конъли прекарва времето си във Флорида и Калифорния. Освен писател, той е и изпълнителен продуцент на поредицата от филми на Amazon Studios, базирана на разследванията на неговия най-известен герой.

Издателска къща Бард ООД
София 1113
бул. Цариградско шосе №115-Н, ет. 3
bard@bard.bg