Законът на невинността

Законът на невинността Майкъл Конъли Времетраене: 0:59 мин. Майкъл Конъли Времетраене: 1:41 мин. Мръсната четворка Майкъл Конъли Времетраене: 0:57 мин. Силите на тъмнината Джон Конъли Времетраене: 0:57 мин. Последно писмо от Гърция Ема Коуел Времетраене: 0:54 мин. Песента на светулките Кристин Хана Времетраене: 0:55 мин. На крилете на песента Мария Русева, Нона Кръстникова Времетраене: 0:57 мин. Светлинки за сладки сънища: Лека нощ! Стефани Камписи Времетраене: 0:48 мин. Завинаги и още един ден Антъни Хоровиц Времетраене: 1:05 мин. Западният вятър Александрия Уоруик Времетраене: 1:06 мин. Бандитът и близначките Матакин Ориол Каноса Времетраене: 1:06 мин. Книги от поредицата Да поговорим за... Джоузеф Барнс Времетраене: 0:48 мин. Плувкинята Лорет Ан Уайт Времетраене: 0:58 мин.

Вечерта, в която празнува голяма победа, адвокатът Мики Холър е спрян от пътен полицай, който намира труп на негов бивш клиент в багажника на линкълна му. Холър незабавно е обвинен в убийство, но не може да плати огромната гаранция от 5 милиона долара, определена от отмъстителен съдия.

Мики решава да се представлява сам и е принуден да гради защитата си от своята килия в затвора. Като служител на съдебната система той е постоянна мишена. Но много по-голям е заговорът срещу него. Холър знае, че е набеден от нов или стар враг. С помощта на Хари Бош, Холър трябва да използва всичките си умения в съдебната зала, за да обори уличаващите доказателства срещу него.

Дори да получи оправдателна присъда, Мики знае, че тя няма да е достатъчна. За да бъде напълно оневинен, той трябва да открие кой е извършил убийството и защо. Това е законът на невинността!

Книгата е част от поредицата "Кралете на трилъра" на ИК "Бард".

"Един от най-добрите съдебни трилъри от последното десетилетие!"
Пийпъл

"Понеделник, 28 октомври

Беше хубав ден за адвокатурата. Освободих мъж директно от съдебната зала. Пред съдебните заседатели превърнах обвинение за нанасяне на телесна повреда в благоприличен случай на самоотбрана. Така наречената жертва имаше собствена история на насилник, която обвинението, свидетелите на защитата, включително и бившата му съпруга, с готовност разказаха при кръстосания разпит. Нанесох съкрушителния удар, като го повиках отново на свидетелската скамейка и го поведох през разпит, който го прекатури през ръба. Той загуби самообладание и ме заплаши, каза, че би искал да се срещнем на улицата само двамата.
– Ще заявите ли тогава, че съм ви нападнал, както направихте и в този случай? - попитах.
Прокурорът имаше възражение, което съдията прие. Но това бе всичко. Съдията го знаеше. Прокурорът го знаеше. Всички в съдебната зала го знаеха. Чух "невиновен" след по-малко от половин час обсъждане на съдебните заседатели. Не беше най-бързата ми присъда, но беше близо.

В адвокатските среди съществува свещен дълг оправдателната присъда да се отбелязва така, както играчите на голф празнуват директно попадение в дупката в клуба. А именно - питиета за всички. Моето празненство се състоя в "Секвоя" на Втора улица, само на няколко пресечки от общинския център, където имаше цели три съдебни зали, от които можех да поканя празнуващи. "Секвоя" не беше кънтри клуб, но беше удобен. Празненството - което означаваше безплатен бар - започна рано и приключи късно, а когато Мойра, обилно татуираната барманка, която водеше сметката, ми показа загубите, да кажем, че източих от кредитната си карта повече пари, отколкото щях да видя от клиента, когото току-що бях освободил.

Бях паркирал на "Бродуей". Седнах зад волана, завих наляво от паркинга, след това още веднъж, за да се върна на Втора улица. Светофарите бяха на моя страна и поех по улицата и влязох в тунела, който минаваше под Банкър Хил. Бях по средата му, когато видях зад мен полицейска патрулка. Дадох мигач и преминах в дясната лента, за да я пусна да мине. Но патрулката също се престрои и се намести на два метра зад мен. Тогава схванах картинката. Искаше да спра. Изчаках да изляза от тунела и завих надясно по "Фигероа". Спрях, угасих двигателя и свалих прозореца. В страничното огледало на линкълна видях униформен полицай, който се приближаваше към вратата ми. В патрулката зад него не виждах никой друг. Полицаят, който се приближаваше към мен, работеше сам.

– Може ли книжката, талона на колата и застраховката, господине? - попита той.
Обърнах се и го погледнах. На значката му пишеше "Милтън".
– Разбира се, полицай Милтън - казах. – Но може ли да попитам защо ме спряхте? Сигурен съм, че не съм карал с превишена скорост и всички светофари светеха зелено.
– Книжката - повтори Милтън. – Талон. Застраховка.
– Е, предполагам, че по-късно ще ми кажете. Книжката ми е във вътрешния джоб на сакото. Другите неща са в жабката. Кое искате най-напред?
– Да започнем с книжката.
– Няма проблем.

Извадих портфейла си и измъкнах книжката от една от преградите, замислих се над ситуацията и се зачудих дали Милтън не е наблюдавал "Секвоя" за адвокати, излизащи от моето празненство прекалено пияни, за да шофират. Обикаляха слухове, че патрулиращите ченгета правят това, когато се празнува оправдателна присъда, и прибират адвокати по най-разнообразни нарушения на закона за движение по пътищата. Подадох на Милтън книжката си и посегнах към жабката. Скоро полицаят получи всичко, което бе поискал.
– Сега ще ми кажете ли защо е всичко това? - попитах. – Сигурен съм, че не съм...
– Излезте от колата, господине - каза Милтън.
– О, я стига, човече. Наистина ли?
– Моля, излезте от колата.
– Както кажете.
Отворих със замах вратата и агресивно принудих Милтън да отстъпи назад, за да сляза.
– За ваша информация - казах, – прекарах последните четири часа в "Секвоя", но не съм близнал ­алкохол. Не съм пил повече от пет години.
– Браво на вас. Моля, отидете зад превозното средство.
– Погрижете се камерата на колата ви да е включена, защото ще берете голям срам.

Минах покрай него, отидох зад линкълна и застанах в светлината на фаровете на патрулката.
– Искате ли да вървя по права линия? - попитах. – Да броя на обратно, да си докосна носа с пръст, какво? Адвокат съм. Познавам всички игрички и това тук са пълни глупости.
Милтън ме последва и застана до задницата на колата. Беше висок и слаб, бял, спретнато подстриган. Видях знака на градската полиция на рамото му и четири нашивки на дългите му ръкави. Знаех, че дават по една за всеки пет години служба. Той беше ветеран, откъдето и да го погледнеш.
– Разбирате ли защо ви спрях, господине? - каза той. – Колата ви няма регистрационна табела.
Сведох поглед към линкълна. Нямаше регистрационна табела.
– По дяволите - изругах. – Ъ... това е някаква шега. Празнувахме, спечелих дело днес и клиентът ми бе пуснат. На табелата пише "оправдан" и някое от момчетата сигурно е сметнало, че ще е много забавно да ми я открадне. Опитах се да си спомня кой си бе тръгнал от "Секвоя" преди мен и кой би сметнал това за смешно. Дейли, Милс, Бернардо... можеше да е всеки.
– Проверете в багажника, може да е вътре.
– Не, ще им трябва ключ, за да я сложат в багажника - казах. – Ще се обадя по телефона, за да видя дали..
– Господине, няма да се обаждате на никого, докато не приключим тук.
– Това са глупости. Познавам закона. Не съм арестуван, мога да се обадя.
Млъкнах, за да видя дали Милтън няма да ме предизвика с още нещо. Забелязах камерата на гърдите му.
– Телефонът ми е в колата - обясних.

Тръгнах обратно към отворената врата.
– Господине, веднага спрете - нареди Милтън зад мен. Обърнах се.
– Какво?
Той щракна фенерче и насочи лъча към земята зад колата.
– Това кръв ли е?
Отстъпих и погледнах напукания асфалт. Фенерчето на полицая беше насочено към петно течност под калника на колата ми. Бе тъмнокафяво в центъра и почти прозрачно по краищата.
– Не знам - казах. – Но каквото и да е, то вече е било там. Аз...
Докато произнасях това, и двамата видяхме от калника да потича капка и да пада върху асфалта.
– Господине, отворете багажника, моля - нареди Милтън и прибра фенерчето в калъф на колана си.
През ума ми препускаха най-разнообразни въпроси, като се започнеше с това какво има в багажника и се завършеше с мисълта дали Милтън има достатъчно основания да го отвори, ако откажа.

Още една капка от това, което вече смятах, че е някаква телесна течност, падна върху асфалта.
– Напишете ми акт за табелата, полицай Милтън - казах. – Но няма да отворя багажника.
– Господине, тогава ще ви арестувам - отвърна Милтън. – Поставете ръцете си върху багажника.
– Арест? За какво? Аз не съм...
Милтън се приближи към мен, сграбчи ме и ме обърна към колата. Стовари цялото си тегло върху мен и ме преви на две върху багажника.
– Хей! Не можете...
Едната ми ръка бе грубо издърпана зад гърба и той ми щракна белезници. След това ме сграбчи за яката на ризата и сакото и ме издърпа от колата.
– Арестуван сте.
– За какво? - попитах. – Не можете просто...
– Заради вашата и моята безопасност ще ви кача отзад в патрулката.
Сграбчи ме за лакътя, завъртя ме пак и ме поведе към задната врата на колата си. Сложи ръка върху главата ми и ме бутна на покритата с изкуствена кожа седалка отзад. След това се наведе и ми закопча колана."
Из книгата

Издателска къща Бард ООД
София 1113
бул. Цариградско шосе №115-Н, ет. 3
bard@bard.bg