Великден

Петър Дънов (Беинса Дуно) Времетраене: 1:38 мин. Силите на тъмнината Джон Конъли Времетраене: 0:57 мин. Последно писмо от Гърция Ема Коуел Времетраене: 0:54 мин. Песента на светулките Кристин Хана Времетраене: 0:55 мин. На крилете на песента Мария Русева, Нона Кръстникова Времетраене: 0:57 мин. Светлинки за сладки сънища: Лека нощ! Стефани Камписи Времетраене: 0:48 мин. Завинаги и още един ден Антъни Хоровиц Времетраене: 1:05 мин. Западният вятър Александрия Уоруик Времетраене: 1:06 мин. Бандитът и близначките Матакин Ориол Каноса Времетраене: 1:06 мин. Книги от поредицата Да поговорим за... Джоузеф Барнс Времетраене: 0:48 мин. Плувкинята Лорет Ан Уайт Времетраене: 0:58 мин.

Беседи и лекции, държани на Великден (1915 - 1930). "Днес ви оставям думите радвайте се. Нека радостта влезе в ума и в сърцето ви, да се свържете с великите Божии духове и да кажете в себе си: Ето, виждам ги! Повтаряйте често думата радост, за да се свържете с Христа, да разберете великите истини, които Той носи за човечеството, да разберете смисъла на думите, с които Той си служи. Турете хляба в стомаха си и не мислете за него - той ще свърши своята работа. Изговаряйте думата радост с Вяра и не мислете какво ще произведе тя във вас. Духът ви ще извлече нейните сокове и ще ви направи мощни. Като изговаряте думата и видите резултата, благодарете на Бога за нея.

Желая на всички българи - на българския цар, на всички управници, на всички свещеници, майки и бащи, търговци, да изговарят думата радост, да се разнесе като вълна между всички народи. Когато всички хора като едно цяло изговарят думата радост, Божият Мир ще дойде и Христос ще слезе на Земята."
Петър Дънов - Радвайте се, Неделна беседа, 15.04.1917 г.

Много източници свързват Петър Дънов с едно голямо признание, направено не от кого да е, а от А. Айнщайн:

"Цял свят се прекланя пред мен, а аз се прекланям пред духовния учител Петър Дънов от България."

Според тях, думите са изречени в запис на интервю и са излъчени от френското радио RTF през 1989 г. по повод 110 години от рождението на гения. Предполага се, че връзката между Дънов и Айнщайн е големият български художник Борис Георгиев, познавал и общувал и с двамата.
Неоспорим факт остава, че дори и след смъртта си, фигурата на Петър Дънов, чиито последователи го наричат "Беинса Дуно" ("този, който носи доброто чрез слово") или просто Учителя, продължава да има широко духовно и културно влияние.

На него много хора дължат философията си за успеха в живота, за неговия смисъл, разбирането си за човешката душа и вярата си за това, което е извън обозримото. Това го прави и един от най-влиятелните хора в историята на България. Наред с личността на баба Ванга, Петър Дънов е феномен - и предизвиква към дълбок размисъл, като пробужда интензивно движение в националния ни духовен живот, а дори и извън границите на България. Интересен факт е, че сред съвременните поклонници на Дънов е и прочутият в целия свят дизайнер Пако Рабан.

Ако може с няколко думи да се разкаже това, което стои в основата на повече от 4000 проповеди на Петър Дънов, изнесени в периода 1914 - 1944 г., то може да се обобщи с тези думи - любов, мъдрост, истина, правда и добродетел, произлизащи от Христос като фигура с историческо, космическо и мистично значение. Целта на езотеричните методи на Дънов е да се постигне преживяване на Христос в мисловната, емоционална и волева сфера и да се преобразува представно-понятийното съзнание в образно (имагинативно) - обозначено с термина "разцъфтяване на човешката душа". Отделни трудове на Дънов отразяват и интереса му в областите астрология, хиромантия, физиогномия, френология. Последователите на Дънов се обединяват в миролюбивата организацията Всемирно бялото братство и имат обичай да се събират сред природата за беседи и поучения, като заедно с това изпълняват предложените упражнения от Петър Дънов - "паневритмия", с която се съчетават движение, слово, музика и мисъл.

Житейският път на Дънов започва през 1864 година в село Хадърча, Варненско - още в Османската империя. Завършва гимназия във Варна, а след това - американското методистко училище в Свищов, основите на което са положени от протестантския мисионер д-р Алберт Лонг.

Известно време учителства. На 24 години Дънов заминава за САЩ и се записва в Методистка теологическа семинария в Медисън, а след това се записва в Теологическия факултет на Бостънския университет. От там се дипломира през 1893 г. след завръщането му в България (две години по-късно), започва неговата усилена дейност за пробуждане на духовен живот у българина. През 1897 г. Петър Дънов учредява във Варна "Общество за повдигание религиозния дух на българский народ", което по-късно ще се прерасне във Всемирно бяло братство. Организират се ежегодни събори, както и събирания за проповеди, беседи и лекции. След края на първата световна война, последователите му наброяват близо 40 000 души, а дейността му продължава. Известен факт е, че днешният квартал Изгрев на София е място, открито от Петър Дънов - като селище Изгрева. То става и център за събиране и координация. Петър Дънов трайно се установява в Изгрева и до края на живота си продължава да разпространява своето учение. Петър Дънов умира на 27 декември 1944 г. Учението му е запазено в голям обем литература. В нея читателите могат да открият както теоритичните постановки на учението на Дъновизма, така и практическите съвети за прилагане в ежедневито, които предлага Петър Дънов. Сред известните книги са "Завета на цветните лъчи на светлината", "Сила и живот", "Вяра, надежда, любов", "Прави така всеки ден" и др.

Бяло Братство
София, 1113
ул. Ген. Щерю Атанасов 2
izdatelstvo.bratstvo@gmail.com

Великден - Неделна беседа, 22.03.1915 г.
Истината - Неделна беседа, 24.04.1916 г.
Радвайте се - Неделна беседа, 15.04.1917 г.
Като го видя Петър - Неделна беседа, 20.04.1919 г.
Отиде след Него - Неделна беседа, 11.04.1920 г.
Възкресение на Любовта - Неделна беседа, 01.05.1921 г.
He бъди неверен, но верен - Неделна беседа, 16.04.1922 г.
Защо сте тъжни - Неделна беседа, 08.04.1923 г.
Ще го изцеля - Неделна беседа, 27.04.1924 г.
Възкресение - Извънредна беседа, 21.04.1925 г., София, улица Опълченска № 66
Избавената душа - Неделна беседа, 02.05.1926 г.
Изостаналите укрухи - Неделна беседа, 24.04.1927 г.
Великденски подарък / Хигиенични правила - Младежки окултен клас, 27.04.1927 г.
По-драгоценен - Неделна беседа, 15.04.1928 г.
Ела след Мене - Неделна беседа, 05.05.1929 г.
Аз и Отец едно Сме - Неделна беседа, 20.04.1930г.