Белези от океана

Спомен за две момичета на 21 и американската им мечта.

Белези от океана е вълнуващ мемоар за мечтите, приятелството и пътя към себе си. Разказана с топлота, ирония и съпричастие, тази книга проследява историята на две български момичета на 21 години, тръгнали да преследват своята американска мечта.

През очите на авторката Катерина Димитрова ще преживеете четирите сезона в Ню Йорк:

• есента, в която кленовите листа напомнят за България;
• пролетта, с аромата на разцъфналите вишни;
• зимата, с магията на снега и празничните светлини;
• лятото, по улиците на Манхатън, пулсиращи с живот.

Ню Йорк не е просто град - той е символ и пейзаж на вътрешно израстване, фон на една лична, искрена и дълбока история.

Това е книга, написана с благодарност към страната на неограничените възможности и с обич към всеки, който някога е носил в сърцето си мечта по-голяма от хоризонта.

"Не го чувам, днес Атлантика е като езеро, като стъкло на което знаеш, че не можеш да стъпиш. Виждам залеза и самотния океан. В него само слънцето къпе лъчите си преди да остави луната над нас. Никого не чакам и за никъде не бързам, пия оригиналния старбъкс кафе бленд с шоколад и усещам всичките му съставки поотделно и знам, че има смисъл да си поръчам пак."
Катерина Димитрова

"Пътепис с прилежаща кардиограма - на това приличат емоционалните спомени на Катерина за ласката, но и плесника на Океана. През очите и сърцето на едно - тогава 20-годишно - момиче надеждата и отчаянието изграждат физиономията на... американската мечта. Тя винаги е лична, затова и - вълнуваща. Много почтен, много честен (до оголване) разказ за порастването. И за цената му. С великолепната прошка, която само младостта може да раздава. Това е и голямото постижение (според мен) на Катерина - връщайки се към това време след години, да съхрани между тези две корици 20-годишното сърце на едно българско момиче. Туп-туп, туп-туп - така се чете тази книга.“
Камелия Кондова

Катерина Димитрова Димитрова
Дупница 2600
ул. Велико Търново 46

Но по-голяма ти не си ми нужна...
Ако можех да имам едно...
Не знам къде отивам, но вече съм на път
И най-дългото пътуване започва с една малка стъпка
Всички наши мечти могат да бъдат осъществени, ако имаме куража да ги преследваме
Крила имат само тия, дето сърце им иска да лети
Един човек, който не обича родното си място...
Все гоним мига. И все ни се изплъзва...
Това беше любов от пръв поглед, но със сигурност последната
Някъде има светлина
Пътешественикът в Манхатън...
И само силна като цианкалий...
На разсъмване, щом разпозная..
В човешкото сърце винаги остава...
Сънувах любовта и се влюбих в този сън
Един към друг, един до друг, а сякаш...
Луд умора няма
Направихте ли заверка на билетите?
Най-хубавият момент от пътуването е връщането
Човек може да се върне по обратния път единствено чрез думите