Изолиран архипелаг в северната част на Норвегия. Там, на ръба на скала, е открито голото тяло на очевидно измъчвана до смърт жена. Раните, които разкъсват плътта ѝ са във формата на мистериозни символи. Когато инспектор Сара Геринген пристига на местопрестъплението, придружена от специалните части, е шокирана от разкритието, че жертвата е министър-председателят на страната.

Кого е разгневила главата на правителството? Какво е пазила тя на острова, в бетонно светилище, скрито в подножието на фара? Сара бързо разбира, че това престъпление ще е само началото на поредица от убийства. Колкото и да е странно, изглежда, някой винаги е с една крачка пред нея в собственото ѝ разследване. Сякаш тази сянка може да прочете мислите ѝ...

От Норвегия, през стария град Библос, чак до сърцето на Ватикана намирисва на безмилостен заговор, който съпровожда всяка стъпка на Сара. И в тази битка на живот и смърт тя ще трябва да се изправи пред най-жестоките си страхове и да достигне до най-дълбоките истини...

Никола Бьогле е френски писател и сценарист. Започва кариерата си като водещ, редактор и артистичен директор в телевизия М6. През 2011 г. публикува дебютния си роман "Първият череп" под псевдонима Никола Скер. След излизането на обявения за бестселър "Пациент 488" Бьогле печели няколко престижни френски литературни награди: Наградата за криминален роман на библиотекарите; Наградата за популярен роман; Наградата за нов глас в криминалната литература. Книгата е преведена на няколко езика. "Заговорът" е вторият му роман.

"– Сара, какво ми каза преди малко?
– Ще провериш в гугъл.
Сара тъкмо се канеше да тръгне, когато замръзна на място
и вдигна ръка, за да наложи мълчание.
– Какво има? - прошепна Кристофър.
– Нова шега ли измисли?
Тя не отговори. Кристофър знаеше, че не трябва да настоява. Сара вдигна очи към застиналото сиво небе на падащата нощ. Отново се бе надигнал бриз. Сякаш невидима ръка повдигаше мъртвите листа и те зловещо потръпваха.
– Слушай - промълви Сара.
Кристофър чуваше само шума на прибоя, примесен с пращенето на разлюлените от вятъра клони на дърветата. Сара посочи към хоризонта. Изминаха няколко секунди и той също долови звука. Бръмченето на мотор отначало бе слабо, а после - отчетливо. От изток, на нивото на дърветата, се появи внушителен силует. Очевидно идваше откъм Осло. Приближаваше се към острова. Падащата нощ пречеше да се различат цветовете и формата му. Вниманието им приковаха червените сигнални светлини.

– Защо спираш? Това е просто хеликоптер - каза Кристофър.
– На хеликоптерите не им е разрешено да прелитат толкова близо до острова.
Всъщност безпокоеше я друго. Струваше є се, че разпознава модела на хеликоптера. Но присъствието му нямаше никакъв смисъл на това място. Кристофър си даде сметка, че Сара няма да мръдне от мястото си, преди да се успокои. Бе се научил да уважава инстинкта и предпазливостта на жената, без която нито той, нито осиновеният му син щяха да са живи. Затова, макар и с опънати нерви, изчака хеликоптерът да прелети над тях и да отмине. Черният силует на машината вече се очертаваше, а шумът от витлото вибрираше в гърдите и на двамата. А после вече не съществуваше нищо друго освен летящата маса с мощта на картечница. Сара усети бързото биене на сърцето си. Нещо не бе наред. Хеликоптерът бе намалил скоростта си и висеше над острова. Клоните на дърветата полегнаха под вихрушката, която се стоварваше отгоре им, а редките листа по тях падаха с панически конвулсии."
Из книгата