Записки от "прехода"

Съставител: Евелина Белчева. "В цялостния модус на записките по неизбежност се включва и друга гледна точка - на предговора и послеслова, които правят опит да обговорят - поне отчасти - записаното и личността на автора от днешна гледна точка. Невъобразимо трудно. Бележките винаги прибавят към дозата субективност, която е наложителна в подбора, защото в целостта си дневниците са необозрими. "Записки от "прехода" са предназначени за по-широка публика, това не е академично издание. Всички имена, за които става дума, са достатъчно известни в общественото пространство.

Най-важното качество на текстовете е тяхната документалност и автентичност - "спомени от деня". Но сякаш все още липсва необходимата дистанция и опит във времето, за да бъдат прочетени максимално обективно и да се намери мястото им в литературно-историческия контекст. Културната история има остра необходимост да запълва елипсите на близкото минало, но съвремието все още не е дорасло за безстрастна, "охладена" историческа обективност. Доколкото го има, "гражданското общество" живее в режим на нестихваща и все по-стръвна конфронтация.

Трябва да отбележим, че според нас дневникът на професор Петър Динеков е документ с максимална достоверност, но тя не трябва да се възприема абсолютно и безрезервно. Всеки дневник е силно субективен, лично пристрастен, това е основна характеристика на жанра: не е известна друга форма на "обективност" освен субективността. По този повод винаги си спомням записката на Владимир Василев, съхранена от Симеон Султанов и академик Иван Радев: "Не обичам литературната история, защото тя ми пречи да бъда субективен."

Архивът е "течащо битие", безценен "жив" материал, който ще бъде анализиран и изследван, а не "хербаризиран" учебник по история. Длъжни сме най-после да разберем как се четат архиви! Архивът не е научно изследване. Не е и мемоар. Не е и художествено произведение. Това е история на личния духовен опит, който прераства в надличен. Сега се превръща в "свръхбитие".

Една невсекидневна книга. Безценен източник, затова се казва "изворов материал", защото е "извор". След като е на академик Петър Динеков, по презумпция е много ценен, като си представим само с какви хора го е срещала съдбата. "Жива история".

Задължително трябва да отбележим, че ние, разбира се, не се идентифицираме с всичко, което е записано. Но "не съществува нищо, ако не е било записано". Записаното е факт, някакъв вид личен документ, то съществува. В него е заровен ключът към духа на времето. Времето е документирано, археологизирано. Каквато и да е истината, остава записаното, вградено в историческата памет. Неслучайно тетрадките са били предназначени за Историческия архив. Останалото е въпрос на реставрация и интерпретация. Морална, историческа, литературно-естетическа.

Персонална оценка ще бъде дадена по-късно, от хората, които, без съмнение, ще ползват тези записки - историци, литератори, социолози, а и по-широка публика. В тяхната конвертируемост в различни области като материал за изследване и анализ ние сме убедени. В това няма никакво съмнение. Затова се потрудихме - да осветим поне малка част от тъмния обелиск на архивите - с надежда посланието да стигне до "читателя от бъдещето", за когото те са предназначени."
Евелина Белчева

Втората част на "Записки от "прехода" можете да прочетете тук.

Огледало ЕООД
София 1463
ул. Никола Славков 48
ogledalo.atille@gmail.com

Човечен индивидуалист сред бездните на времето
Свидетел на своето време

• 17 октомври - 29 октомври 1989
• 31 октомври - 21 ноември 1989
• 22 ноември - 15 декември 1989
• 18 декември 1989 - 22 януари 1990
• 27 януари - 2 март 1990
• 6 март - 17 април 1990
• 18 април - 12 май 1990
• 17 май - 24 юни 1990
• 25 юни - 27 юли 1990
• 6 август - 15 септември 1990
• 17 септември - 21 октомври 1990

Пост фактум