Прегърни промяната в името на успеха

Успехът в кариерата е нещо динамично, а не статично. Независимо дали се отнася до работата ни, или до личния ни живот, ако искаме да постигнем напредък, трябва да сме готови на промени, които понякога са генерални.

Дейл Карнеги разглежда причините, поради които хората често се съпротивляват на промяната, и начините за преодоляване на тази съпротива чрез примери с лични и професионални ситуации. Обяснява цялостната концепция как промяната може да работи във ваша полза и предлага решения, които да ви поведат към успеха.

Прочитането на тази книга може да се окаже първа стъпка за вас по пътя, помогнал на хора от различни сфери на дейност да приемат промените, да се приспособят към тях, а често и да ги инициират, което е помогнало на организациите им не само да оцелеят, но да процъфтяват.

"Факторите за успех "С"

Ключът към успеха е способността ни да се адаптираме. Питър Дръкър

Повечето хора се надяват на успех в службата си, а и във всички аспекти на живота си. Идеите им за успех може да се различават, но всички те са единодушни, че той е желано постижение. Постижение - тази дума въплъщава същността на онова, което наричаме успех. Идеята е да се постигне целта, към която сме се устремили.
Мнозина са се опитали да покажат пътя към успеха и докато някои са направили ценна услуга на последвалите ги, все още никой не е успял да разкаже цялата история. Причината е ясна: няма два съвършено еднакви темперамента; природата обича разнообразието. Няма съвършено идентични съчетания от обстоятелства, така че ще е грешка да се установяват универсални правила за приложение, които биха довели всички до висшата им цел - успеха. Достатъчно е да се огледаме и да видим всички различни потребности на индивидите, за да се уверим, че това е истина. Всеки отделен човек, който е успял, го е направил по различен начин - общо взето, следвайки някакви оригинални пътища на действие. Всъщност най-важната роля за успеха играе качеството на индивидуалността. Силната индивидуалност дава възможност на хората да се отклонят от установените правила и утъпканите пътеки. И така, може да бъде заявено като общ принцип, че всички трябва да осъществят успеха си съобразно собствената си индивидуалност, а не като следват установени правила или поведение. Но внимателният поглед към мъже и жени, постигнали забележителен успех, може да ни даде полезни насоки, които да приложим в своя живот.

Вероятно има толкова подходи към успеха, колкото са успелите хора, и все пак, когато анализираме историята им, виждаме, че те имат много общи качества. И тъй като всичките започват със "с", наричаме ги "факторите С".

1. Самоувереност

Основната съставка на успеха е самоувереността. Този термин е ясен сам по себе си - означава, че за да постигнем успех, е нужно да вярваме в себе си. Не гарантира обаче, че сме лишени от слабости. Просто трябва да си направим "инвентаризация" и да установим кои от качествата ни са силни и полезни, след което да организираме тези качества в определен план на действие за постигане на поставената си главна цел.

Самоуверените хора никога не губят вяра в способността си да застанат лице в лице срещу страховете си и да се справят с тях. Има стара история за момче, което се бояло от грамадния побойник в училището му. Един ден баба му дала в ръцете му талисман, като го уверила, че дядо му го носил през войната и твърдял, че той правел притежателя си неуязвим. Нищо не можело да го нарани, докато носел талисмана, така му казала. Момчето ѝ повярвало. Следващия път, когато градският побойник понечил да му посегне, той омел земята с него. И това било само началото. Преди да е свършила годината, се сдобил с репутация на най-неустрашимия в своята общност.
И тогава, щом бабата решила, че вече е напълно излекуван, му казала истината - че "талисманът" бил просто някаква непотребна вещ, която намерила край пътя, че знаела как му е нужна единствено вяра в себе си, убеденост, че е способен да извърши тези неща.

Вярата ни в себе си е същественото. Това е съзнанието за доминираща сила у нас, която прави всичко постижимо. В състояние сме да направим всичко, ако вярваме, че го можем. Това знание е буквално дар от боговете, защото чрез него се разрешава всеки човешки проблем. То би трябвало да превърне всеки от нас в неизлечим оптимист. Отворена врата към благополучието ни е. Дръжте тази врата отворена - като очаквате да спечелите всичко, което ви се полага.
А ни се полага всяко хубаво нещо. Затова не очаквайте друго освен хубаво. Не се налага победата да е следвана от поражение. Не са ни наложени никакви ограничения. Ето защо не ги допускайте в живота си. За да успеем, трябва да имаме вяра в собствената си способност да постигнем каквото сме си наумили. Трябва също така да култивираме навика за вяра у хората, свързани с нас, били те наши началници или подчинени.

Ясно дефинираната основна цел е отправната точка на всяко значимо постижение, но самоувереността е невидимата сила, която ни прикотква или ни повежда напред и напред, докато целта на усилията ни не стане факт. Без самоувереност нито едно постижение няма да иде отвъд етапа "цел", а целите сами по себе си не означават нищо. Много хора имат смътни цели, но те се боят от провал. Всички ние сме преживявали успехи и провали. Онези, които не спират да предъвкват провалите си, са обречени да ги повтарят; хора, съсредоточили се върху постиженията си, изграждат силна позитивна настройка, която укрепва увереността им. Шекспир е казал: "Онова, което е минало, е пролог". Всеки аспект от миналото ни влияе върху нашето бъдеще, но можем да избираме кои минали преживявания искаме да доминират в мисленето ни. Трябва да положим усилие да вземем поука от провалите си и мигом, щом сме си научили урока, да ги отписваме. Нека успехите от миналото ни да бъдат онези, предопределящи бъдещето ни.

Хора, които постигат велики неща, са силно себеутвърждаващи. Те притежават огромен позитивен заряд, не познават негативизма. Силата им на утвърждаване и убедеността в способността да вършат нещата са толкова силни, че обратната вероятност дори не им идва наум. Когато решат да постигнат нещо, приемат за даденост, че са способни да го направят. Не са изпълнени със съмнения и страхове, без значение колко несериозно ги приемат околните. Всъщност почти всички мъже и жени, тласнали прогреса, са били наричани мечтатели. Но ние дължим благословиите на съвременната цивилизация на върховната самоувереност тъкмо на такива мъже и жени с тяхната безгранична и непоклатима вяра в мисията им. Какво би станало, ако Коперник и Галилей се бяха отказали, когато са ги обявили за луди? Днешната наука се гради на твърдата им увереност, че земята е сфера и че тя се движи около слънцето, а не обратното? През цялата история великите учители, философи и пророци са били несъгласни едни с други по много различни въпроси. Но по този пункт винаги са в пълно и единодушно съгласие. Чуйте Марк Аврелий, великия римски император, който е казал: "Животът на човека е какъвто го направят мислите му". Дизраели: "Всичко идва, ако човек само умее да чака. Чрез дълъг размисъл стигнах до убеждението, че човешко създание с твърда цел трябва да я постигне и че нищо не може да устои на воля, чийто залог за успеха е самото съществуване."

Ралф Уолдо Емерсън твърди: "Човек е онова, което си мисли по цял ден". Уилям Джеймс казва: "Най-голямото откритие на моето поколение е, че човешките същества могат да променят битието си, като променят мисловната си настройка" и добавя: "Нужно е само да действаме хладнокръвно, сякаш въпросната цел е реалност и тя неизбежно ще стане реалност, като създаде истинска връзка с живота ни. Ще е дотолкова вплетена в навиците и чувствата ни, че отношението ни към нея ще притежава характеристиките на убеждение". Той казва също: "Ако държите твърде много на някакъв резултат, почти сигурно е, че ще го постигнете. Желаете ли да сте богати, ще бъдете богати. Мечтаете ли да сте учени, ще станете такива. Ако ви се иска да сте добри хора, такива и ще бъдете. Но трябва истински и ексклузивно да желаете тези неща, а не наред със стотина други, които да искате също така силно".

Д-р Норман Винсънт Пийл казва: "Това е един от великите закони на вселената. Горещо бих желал да го бях открил като млад. Той ме осени доста по-късно в живота и го отчитам като едно от най-великите си открития, ако не и най-великото извън отношенията ми с Бог. Простичко казано, този велик закон е, че ако мислим в негативен план, получаваме негативни резултати. Мислим ли в позитивен план, ще постигнем позитивни резултати".
Из книгата

“Повечето от важните неща в живота са били постигнати от хора, които са продължавали да пробват, дори когато е изглеждало, че няма никаква надежда”

Този цитат е само малка част от всички съвети за личностно развитие, които е оставил след себе си великият американски писател и лектор, Дейл Брекенридж Карнеги. Авторът на стотици трудове за самоусъвършенстване е роден на 24 ноември 1888 г. в щата Мисури, САЩ. Израснал е в бедно семейство, изкарващо трудно прехраната си. Баща му е бил обикновен фермер, а майка му работила при него, във фермата. Предвид трудоемката, ежедневна работа се налагало често Дейл да помага на родителите си. Всяка сутрин той ставал в 04:00 ч. и преди да тръгне за училище, се захващал с грижите за животните. Определено тези постоянни задачи, с които бил натоварен Дейл, не могат да се сравняват с безгрижното детство на повечето му връстници. Въпреки натовареното си ежедневие, фермерското момче не се отказало от ученето и завършило с отличен успех училището в Мисури. Налагало се обаче веднага след дипломирането си да започне да работи и сам да изкарва прехраната си. Така станал продавач на месо и месни продукти в най-голямата кланица в Чикаго, където се превърнал в най-успешният търговец във фирмата.

Тази професия обаче не отговаряла на желанията на Карнеги и той напуснал работа. Мечтата му била да стане оратор и бил абсолютно убеден, че това ще му донесе успехи както в личен, така и в професионален план. По това време обаче, Дейл все още бил бедно момче, което едва свързвало двата края. Въпреки трудният път, нищо не могло да откаже Карнеги да преследва мечтите си. Мисълта му била насочена в една единствена и ясна посока - да преподава курс за публична реч и това пламенно желание го накарало за пореден път да напусне работата си.

Силно мотивиран да успее, Дейл се престрашил да говори с управителите на “Младежката християнска организация” (YMCA) и ги помолил да му отделят една стая за преподаване на “публична реч”. Проблемът бил, че нямал никакви пари да си плати наема на залата. Затънал в мисли, му хрумнала идеята да плаща на организацията 80% от нетните си приходи, които припечелвал от курса. Така и станало. Курсовете започнали, Карнеги преподавал с огромно желание и хъс и наблюдавал засилващ се интерес от страна на учениците си. В залата започнали да прииждат все повече желаещи да слушат лекциите му. Малко след като работата му започнала да се разраснала, само на 25 г., американското момче от Мисури се превърнало в успешен учител по дисциплината “самоусъвършенстване”.

Така, през 1913 година Дейл Карнеги написал и първата си книга “Публичното говорене в бизнеса като инструмент за влияние над хората” (Public Speaking and Influencing Men in Business). Тя спечелила интересът на читателите и му донесла много добри пари. След този успех лекторът решил да обедини записките от курсовете си в книга, която озаглавил “Публично изказване: Практически курс за бизнесмени”. За съвсем кратко време книгата станала абсолютен бестселър и направила Дейл Карнеги още по-известен и богат. За съжаление обаче, през 1929 г. настъпил срива на фондовия пазар и писателят изгубил всичките си спестявания, но това факт не успял нито да провали кариерата, нито амбицията му. През 1936 г. авторът написал още един изключително успешен труд, озаглавен: “Как да печелим приятели и да влияем на другите”. Следват още много заглавия, като към ден днешен всичките му книги са преведени на близо 40 езика и имат над 50 милиона направени копия в целия свят.

Дейл Карнеги почива на 66 годишна възраст в дома си във Форест Хил. Една от вечните му и най-харесваните му мисли, гласи:

“Щастлив е умът, вечно зает с мисли”