Класиката на Александър Дюма "Разбойникът" ни впуска в историческо приключение.

Действието на роман ни отвежда в 1519 година, но заради няколкото ретроспекции обхваща периода 1492 - 1519.

Фернандо де Ториляс, син на благородник, избира пътя на човек извън закона. Никой не знае името на тайнствения предводител на бандата, вилнееща в планината Сиера Невада, но всички испанци изпитват ужас от него и го наричат El Salteador - Разбойникът.

Какво е принудило Фернандо да се превърне в страшилището на пътешествениците? Какво крие семейството му? Какви тайни пази сърцето му?

Кралят заповядва тайнственият предводител да бъде заловен на всяка цена. Чака го сигурна смърт. Само намесата на две влюбени в него красиви жени може да го избави от злочестата участ.

"Сред планинските вериги, кръстосали Испания от край до край, от Билбао до Гибралтар и от Аликанте до нос Филистере, безспорно най-поетична и по причудливите си очертания, и по историческите предания е Сиера Невада, която сякаш е продължение на Сиера де Гуаро и е отделена от нея само с живописна долина, откъдето избликва един от изворите на Орхива, малка река, спускаща се в морето между Амулнекар и Мотрил.

Там и до ден-днешен арабският дух се усеща във всичко - в нравите, в облеклото, в наименованията на градовете, в паметниците и пейзажите, въпреки че вече два и половина века са минали, откак маврите са напуснали кралството на Алмохадите.

Трябва да отбележим, че тази земя, завладяна от синовете на пророка поради предателството на граф Хулиан, е била за тях обетована. Андалусия, разположена между Африка и Европа, е тъй да се каже златната среда - надарена е с прелестите на едната и с богатствата на другата, но е избавена от неприятните им, тягостни особености: тук прохладните води на Пиренеите оросяват растителност, пищна като в Митиджа; тук няма изпепеляващ зной като в Тунис, нито жестоки студове като в Русия. Здравей, Андалусия, сестра на Сицилия, съперница на Канарските острови!

Живейте, обичайте и умирайте безгрижно, сякаш сте в Неапол, ако ви е провървяло и вие сте жител на Севиля, Гранада, Малага!"
Из книгата

Александър Дюма - баща е виден писател, драматург, журналист, един от най-четените и екранизирани автори в света. Неговите произведения вдъхновяват създаването на над 200 филма. Той се превръща в любимец на поколения читатели, като несекващата му популярност се дължи на неговите романи с храбри и обаятелни герои, заплетена интрига, превъзходен диалог и динамично действие.

Александър Дюма се ражда на 24 юли 1802 година във френския град Вийер Котре, в семейството на известен кавалерийски генерал от армията на Наполеон. Баща му умира, когато Александър е едва четири годишен, оставяйки семейството си почти без никакви средства. Поради това детето не успява да получи пълноценно образование. Любовта му към книгите обаче е определяща и бързо запълва пропуските в образованието - той чете всякакви мемоари и хроники, които му попаднат. Едва дванадесетгодишен Дюма се установява в Париж, където впоследствие благодарение на красивия си почерк му поверяват длъжността секретар на самия херцог на Орлеан. В младежките си години писателят е редовен посетител в парижките театри, като тогава е убеден, че със сигурност ще стане драматург. Първите му публикувани творби са водевили, пиеси и статии. Първата самостоятелна пиеса на Дюма "Дворецът на Анри III" (1829 Г.) е приета много добре от публиката. Следващите му драматични твори също се смятат за успешни и донасят на автора добри доходи. По време на Юлската революция (1830 г.) Дюма започва да се занимава с активна обществена дейност. Заставайки на страната на опозицията той е заплашен с арест, което го принуждава да се премести в Швейцария. През 1835 година излиза първият му исторически роман "Изабела Баварска", който според замисъла на автора полага началото на голям цикъл от творби, обхващащи голям период от живота в страната си. През 1840 година Дюма се жени за актрисата Ида Ферие, но това съвсем не му пречи на бохемския начин на живот, многобройните любовни афери и безсмисленото прахосване на пари. Едно от незаконнородените му деца - Александър, впоследствие тръгва по стъпките на баща си, превръщайки се в известен писател и драматург, автор на романа "Дамата с камелиите".

Александър Дюма получава най-голяма слава през 40-те години със своите фейлетони. Но безспорно най-популярна е трилогията му, която включва историческо-приключенските романи "Тримата мускетари" (1844 г.), "Двайсет години по-късно" (1845 г.) и "Виконт дьо Бражелон или 10 години по-късно". Тази трилогия обхваща значителен период от историята на Франция - от 1625 година до времето, когато монархията на Луи ХIV, продължавайки агресивната си политика, през 70-те години предприема война срещу Холандия с цел завладяване на чужди земи и укрепване на своето икономическо и политическо могъщество в Европа. Образите на смелите мускетари, които писателят дарява на света и до днес са символ на геройство и чест. Романът му "Граф Монте Кристо" придобива голям успех, превръщайки Дюма в един от най-богатите френски писатели. Вдъхновен от това той дори си построява замък в околностите на Париж, давайки му името "Монте Кристо". Тогава всичките му съвременници са смаяни от тази "перла на архитектурата". Друга известна поредица от романи на Дюма разказва за династията Ваола. В нея са включени романите "Кралица Марго" (1845 г.), "Графиня дьо Монсор" (1846 г.) и "Четиридесет и петимата" (1847 г.). Романът му "Предсказанието", въпреки че исторически предшества появата на трите книги за династията на Ваола, е написан десет години по-късно (1858 г.). В него, с типичния си авантюристично-приключенски стил, Дюма перфектно вплита реални герои и събития в сюжет, чийто основен двигател са фаталната предопределеност и любовните терзания на Дьо Конде.

Александър Дюма е един от най-великите писатели на всички времена, който притежава рядката способност да бъде себе си, независимо какви обстоятелства и неочаквани ситуации му поднася съдбата. Той също като неговите герои е винаги готов за всякакви приключения, рискове и пътувания.

Умира на 5 декември 1870 година във Франция.