Борджиите. Документална биография

Борджиите. Документална биография Александър Дюма - баща Времетраене: 1:52 мин. Колекция Върхове от издателство Изток-Запад Времетраене: 1:48 мин. Божията нивица Ърскин Колдуел Времетраене: 1:07 мин. Пазители Дийн Кунц Времетраене: 0:53 мин. Bitcoin променя всичко Иван Иванов Времетраене: 0:55 мин. Не съвсем мъртва Холи Джаксън Времетраене: 0:59 мин. Murdle. Кримиграми - том 1 Г. Т. Карбър Времетраене: 1:01 мин. Кармата на вашето дете Сергей Лазарев Времетраене: 1:02 мин. Моят живот с легендите на рока : Биография Тони Кинг Времетраене: 1:04 мин. Отрязаната плитка Майлинда Брегаси Времетраене: 0:58 мин. Повелителката на птиците Карин Ерландсон Времетраене: 1:03 мин. Роза в окови Джули Сото Времетраене: 0:58 мин.

Власт. Убийства. Секс. Амин. Ренесансът е в разцвета си, а папата е могъщ държавник, арбитър и съдник на крале и императори. Но Светият престол никога не е бил такъв епицентър на престъпления, разврат и продажност, както е по времето, когато Родриго Борджия става папа под името Александър VI. Незаконният му син Чезаре Борджия се превръща в могъщ военачалник, а дъщеря му Лукреция - в истинска принцеса на Ватикана. Тримата образуват дяволското трио, останало в продължение на единадесет години на папския престол като кощунствена пародия на Светата Троица. С отрова, кинжал и интриги Борджиите се сдобиват с огромно богатство и безгранична власт, отдавайки се на разгул и кръвосмешения.

"Борджиите" е документална биография на прочутия род, оставил кървава следа в световната история, а не поредният роман от автора на "Тримата мускетари" и "Граф Монте Кристо".

Александър Дюма - баща е един от първите изследователи, които проучват документалните извори и написват исторически труд върху Борджиите. Тук не важи знаменитото правило на писателя, че историята е просто пирон, върху който закачва произведението си. Напротив, в тази си книга Дюма, освен че е превъзходен писател, е добросъвестен изследовател, който е събрал и систематизирал историческите факти, за да добием реална представа за личности като папа Александър VI и децата му Чезаре и Лукреция Борджия. А тяхната история е достатъчно интересна сама по себе си, за да има нужда от разкрасяване.

Времето на Ренесанса ражда не само творци като Леонардо да Винчи, Рафаел и Микеланджело, но и войни, беззаконие и разврат. Италия е разпокъсана на републики и херцогства, които враждуват помежду си, превръщайки се в лесна плячка за чужди агресори като френските крале. Но един е над всички - папата. От него зависи признаването на европейските монарси и цялата световна политика, а това означава власт и богатство. Именно затова Светият престол е примамлив за мнозина. В него се е прицелила дошлата от Испания във Франция фамилия на Борджиите. Фамилията дава трима папи: Каликст III (1455 - 1458), Александър VI (1492 - 1503) и Инокентий X (1644 - 1655).

Александър Дюма, а след него и всички историци и писатели, се концентрират върху периода 1492 - 1507 г. Това е от възкачването на Александър VI на Светия престол до смъртта на Чезаре Борджия. Тези 15 години са достатъчни Борджиите да извършат всичко онова, което ще ги превърне в легенда - всевъзможни престъпления, разврат и кръвосмешение помежду им. Сами с отрова или пращайки наемни убийци, те убиват не само неудобните им кардинали и аристократи, но и най-заможните, за да им отнемат богатствата. Александър VI е ловък държавник, но не по-малко умел отровител. Чезаре е смел воин и дипломат, но за да задоволи страстите си, отвлича девойки и момчета, които след това са хвърляни в Тибър. Лукреция е фаталната жена на Ренесанса, любовница едновременно на баща си и братята си, но и средство за завладяване на нови територии и затова папата я жени и развежда многократно. Тихо и безшумно си отиват от този свят онези, които съдбата въвлича в стремителния вихър на амбициите на тези трима души - Александър, Чезаре и Лукреция Борджия.

Едно от средствата например е намазан с отрова ключ, който винаги лежи на полицата на камината на папата. Когато Негово светейшество иска да се избави от някого от приближените си, той го моли да отключи определен шкаф, а понеже ключът влиза трудно в ключалката, човекът натиска по-силно и леко наранява пръста си с миниатюрното назъбено място на главата на ключа, като раната винаги се оказва смъртоносна. Също толкова опасен е и пръстенът с две лъвски глави, който носи Чезаре. Стискайки ръката на "приятел", той леко премества главите на лъвовете, чиито зъби веднага се превръщат в зъби на отровна змия, и "приятелят" умира, проклинайки Борджиите. Папата обявява Лукреция Борджия де Арагон за пожизнен губернатор на град Сполето и на цялото херцогство с всички произтичащи от това приходи, права и ренти. Благодарение на тази длъжност могъществото ѝ и положението ѝ в обществото нарастват толкова, че тя вече не се появява пред хората без кортеж от двеста коня, състоящ се от най-знатните дами и най-благородните кавалери на Рим. Освен това, понеже двойната любов на бащата към Лукреция не е тайна за никого, нейни най-покорни слуги стават първите прелати на църквата, постоянните посетители във Ватикана и най-близките приятели на Негово светейшество. Често може да се види как кардинал ѝ подава ръка, помагайки ѝ да слезе от носилката или от коня, или как архиепископи спорят за правото да отслужат меса в дома ѝ.

Александър Дюма - баща е виден писател, драматург, журналист, един от най-четените и екранизирани автори в света. Неговите произведения вдъхновяват създаването на над 200 филма. Той се превръща в любимец на поколения читатели, като несекващата му популярност се дължи на неговите романи с храбри и обаятелни герои, заплетена интрига, превъзходен диалог и динамично действие.

Александър Дюма се ражда на 24 юли 1802 година във френския град Вийер Котре, в семейството на известен кавалерийски генерал от армията на Наполеон. Баща му умира, когато Александър е едва четири годишен, оставяйки семейството си почти без никакви средства. Поради това детето не успява да получи пълноценно образование. Любовта му към книгите обаче е определяща и бързо запълва пропуските в образованието - той чете всякакви мемоари и хроники, които му попаднат. Едва дванадесетгодишен Дюма се установява в Париж, където впоследствие благодарение на красивия си почерк му поверяват длъжността секретар на самия херцог на Орлеан. В младежките си години писателят е редовен посетител в парижките театри, като тогава е убеден, че със сигурност ще стане драматург. Първите му публикувани творби са водевили, пиеси и статии. Първата самостоятелна пиеса на Дюма "Дворецът на Анри III" (1829 Г.) е приета много добре от публиката. Следващите му драматични твори също се смятат за успешни и донасят на автора добри доходи. По време на Юлската революция (1830 г.) Дюма започва да се занимава с активна обществена дейност. Заставайки на страната на опозицията той е заплашен с арест, което го принуждава да се премести в Швейцария. През 1835 година излиза първият му исторически роман "Изабела Баварска", който според замисъла на автора полага началото на голям цикъл от творби, обхващащи голям период от живота в страната си. През 1840 година Дюма се жени за актрисата Ида Ферие, но това съвсем не му пречи на бохемския начин на живот, многобройните любовни афери и безсмисленото прахосване на пари. Едно от незаконнородените му деца - Александър, впоследствие тръгва по стъпките на баща си, превръщайки се в известен писател и драматург, автор на романа "Дамата с камелиите".

Александър Дюма получава най-голяма слава през 40-те години със своите фейлетони. Но безспорно най-популярна е трилогията му, която включва историческо-приключенските романи "Тримата мускетари" (1844 г.), "Двайсет години по-късно" (1845 г.) и "Виконт дьо Бражелон или 10 години по-късно". Тази трилогия обхваща значителен период от историята на Франция - от 1625 година до времето, когато монархията на Луи XIV, продължавайки агресивната си политика, през 70-те години предприема война срещу Холандия с цел завладяване на чужди земи и укрепване на своето икономическо и политическо могъщество в Европа. Образите на смелите мускетари, които писателят дарява на света и до днес са символ на геройство и чест. Романът му "Граф Монте Кристо" придобива голям успех, превръщайки Дюма в един от най-богатите френски писатели. Вдъхновен от това той дори си построява замък в околностите на Париж, давайки му името "Монте Кристо". Тогава всичките му съвременници са смаяни от тази "перла на архитектурата". Друга известна поредица от романи на Дюма разказва за династията Ваола. В нея са включени романите "Кралица Марго" (1845 г.), "Графиня дьо Монсор" (1846 г.) и "Четиридесет и петимата" (1847 г.). Романът му "Предсказанието", въпреки че исторически предшества появата на трите книги за династията на Ваола, е написан десет години по-късно (1858 г.). В него, с типичния си авантюристично-приключенски стил, Дюма перфектно вплита реални герои и събития в сюжет, чийто основен двигател са фаталната предопределеност и любовните терзания на Дьо Конде.

Александър Дюма е един от най-великите писатели на всички времена, който притежава рядката способност да бъде себе си, независимо какви обстоятелства и неочаквани ситуации му поднася съдбата. Той също като неговите герои е винаги готов за всякакви приключения, рискове и пътувания.

Умира на 5 декември 1870 година във Франция.

Персей ЕООД
София 1592
бул. Искърско шосе 19
ik.persey@gmail.com