Том първи от подедицата "Български хроники" ... Едва ли има на света друг народ, който така слабо да познава своята история.
Ние имаме големи учени историци, издадени са монументални исторически трудове, но академичният им научен език е недостъпен за простосмъртните, а учебниците по история са написани толкова скучно, сякаш авторите им са имали едничката цел: да накарат българчетата, още едва проходили, да намразят историята на своя народ и за съжаление, тази цел е вече почти постигната; от друга страна това незнание се дължи и на многократното пренаписване на историята, нагаждайки я всеки път към интересите ... |
|
|
Четвърти том от поредицата "Български хроники" обхваща историята на нашия народ от 1943 до 2007 г. ... "Голямото престъпление на комунизма не бяха само репресиите и убийствата – най-страшното престъпление на комунизма бяха масовите духовни убийства, бе това, че превърна целия наш народ в народ от страхливци, лицемери и двуличници, защото всички виждахме истината, помежду си шушукахме и псувахме, а по площадите викахме "ура" и гласувахме единодушно "за" каквото ни кажат; смъртта е кратка, физическите болки отминават и се забравят, мили читателю – душевното осакатяване е с дълги последици: ... |
|
|
Трети том от поредицата "Български хроники" обхваща периода 1878 - 1943 г. ... „Оттук нататък, читателю мой, трябва да внимаваме – навлизаме в опасна зона. Древната ни история е обвита в мъглата на митовете – може да ги доизмисляш, може да ги доукрасяваш; възрожденците ни са обрамчени с ореоли – може да ги лъскаш възторжено или да ги човъркаш дребнаво; оттук нататък няма митове, няма ореоли, личностите са почти живи, ей ги на – само на крачка пред нас, само век е минал... Рискованото ми начинание – да напиша сам цялата история на България – стана съвсем рисковано, защото, ако древната ни и възрожденска история е ... |
|
|
Том втори от подедицата "Български хроники" ... Стефан Цанев отново по увлекателен начин разказва познати и непознати факти от превземането на Константинопол от турците след покоряването на всички български земи през 1453 г. до 1878 г., когато България е освободена от робството. Авторът е отделил много място на Христо Ботев и Левски. Той е убеден, че не може да се разглежда делото на една личност, без да бъде показано човешкото у нея.
Ето защо Цанев разказва различни и интересни детайли от живота на Ботев – как е бил много беден и му се е налагало да спи в печатницата на Любен Каравелов. Дава отговор на ... |
|
|
Юбилейно издание. ... "Публикувах романа "Мравки и Богове" преди 20 години, навръх 2000 година. Но в главата си и по хвърчащи листчета и бележници съм започнал да го пиша още през 60-те години на миналия ХХ век. Въпреки определението "Хроника на ХХ век", реалното действие в романа се развива в рамките на два дена, но се разиграват събития от преди Христа до бъдещата 2030 година. Благодаря на всички, които продължават да търсят и да четат този мой роман, докато някой ме чете - ще бъда жив. Ако не сме богове, поне да не се правим на мравки."
Стефан Цанев ... |
|
|
Десето издание. ... "Приказките са най-древният литературен жанр, всеки народ е създавал своите приказки в своето детство. За децата реалният свят е скучен и тесен и те го разширяват чрез въображението си, рушат клетката на реалността, търсят нещо повече от съществуващото; ако не го намерят - измислят го: одухотворяват мъртвите предмети, очовечават животните, разговарят с цветята, летят към звездите - в децата живее вроденият в човека Бог, който може да вдъхва душа на глината, може да създава нови светове, за когото няма граници в пространството и времето.
Уви, ние порастваме, убиваме в себе си Бога и се ... |
|
|
Второ допълнено издание. ... "Забравата е по-страшна от смъртта
Все по-малко утешителни думи за бъдещето на Отечеството ни мога да ти кажа, мила моя Яна, защото все по-безутешно разбирам, че нещастията ни не се дължат само на бедността. Престъпността, алчността, лицемерието, безмилостният егоизъм, всеобщата корупция, дребното мошеничество, ментетата, нитратните зеленчуци, трошенето на уличните лампи, на пейките из градинките, мръсотията, грубостта, неуважението ни един към друг - всичко, всичко това не е следствие на материалната ни нищета. По-вярно ще излезе, че бедността ни се дължи на всички тези наши ... |
|
|
"Поезията е най-древното магическо изкуство. Шаманите са били първите поети на земята, които чрез мистични заклинания прогонвали злите духове и укротявали природните стихии, за да спасят племето си. Поетите са последните шамани на земята, които продължават да вярват в магическата сила на думите и се надяват с тях да запалят светлинка в душите на хората и да спасят загиващия от бездушие свят. И едните, и другите са наивници, разбира се. Но луд умора няма.
В тази книга съм избрал 60 поетически опита, които съм писал през последните 60 години: от 1956 (когато бях 20-годишен) до 2016. Последните няколко стихотворения ... |
|
|
От 1943 г. до 2007 г.
Книга от поредицата "Съчинения в 12 тома". ... "Когато написах първия том на "Хрониките" и се хвалех, че съм прочел повече от 40 000 страници – аз не знаех какво ме чака. Колкото повече се приближавах към нашето време – страниците се увеличаваха в геометрична прогресия. За да напиша този последен том – освен стотиците книги, трябваше да прочета и хиляди пожълтели и прашни страници из архивите. Но не това беше страшното. Времето, за което става дума в този том – времето на социализма, – е днешното време разделно: живи са още (част от) ония, които бяха на власт – живи са и ( ... |
|
|
От 1879 г. до 1943 г.
Книга от поредицата "Съчинения в 12 тома". ... "Оттук нататък, читателю мой, трябва да внимаваме – навлизаме в опасна зона.
Древната ни история е обвита в мъглата на митовете – може да ги доизмисляш, може да ги доукрасяваш; възрожденците ни са обрамчени с ореоли – може да ги лъскаш възторжено или да ги човъркаш дребнаво; оттук нататък няма митове, няма ореоли, личностите са почти живи, ей ги нà – само на крачка пред нас, само век е минал…
Рискованото ми начинание – да напиша сам цялата история на България – стана съвсем рисковано, защото ако древната ни и възрожденска история е ... |
|
|
От 1395 г. до 1878 г.
Книга от поредицата "Съчинения в 12 тома". ... "Преди повече от двайсет години, седнехме ли с проф. Николай Генчев в Кинодейците или в Руския клуб, след третата чашка той се провикваше: "Поете, що не напишеш една забавна история на България!". За съжаление, тогава аз не оцених сериозността на това негово предложение...
Преди няколко години обаче, като разгърнах случайно един учебник по история, написан наистина толкова скучно, сякаш авторите са имали едничката цел: да накарат българчетата да намразят историята на своя народ, ядосах се и реших да изпълня поръката на ... |
|
|
От 2137 г. пр. Хр. до 1395 г. сл. Хр.
Книга от поредицата "Съчинения в 12 тома". ... Тази книга трябваше да бъде написана. Българският народ имаше нужда от тази книга. Имаше нужда да види мястото си във вековете, на континента и в света, да съпреживее мъките и радостите, славата и позора на предците си и през техните очи да надникне в мрака на собствената си душа.
Това, което направих аз, отдавна трябваше да го направи някой от историците - да напише цялата история на българите. Общите истории, написани от много автори, са аморфни, разностилни и дисхармонични - всеки от историците изследва един тясно ограничен ... |
