Дъщерята на Всемира и на родната тракийска земя ни въвежда в простата истина за живота: Както всичко във Всемира, така и човекът живее и диша с Дъх / Дихание - животворящ елемент, вдъхнат от Бога. Ключовите думи са имена - прожектори на вътрешно зрение и интуитивно умосъзерцание на отобразените същини от първовеществото и духовното начало на материята и вложеното в тях противополагане на любов и вражда: огън, въздух (ефир), вода, земя.
"В постоянството си да бъде изповедна споделеност, да бъде "разплакана душа от стихове и искреност", Огняна Свилина продължава устойчиви традиции за разбираемост и яснота в голямата новобългарска поезия - независимо от възвърналия се култ към неразбираемостта в съвременната българска литература и култура. Фанатично крайният модернизъм заключва смисъла в символи-енигми и ги превръща в почти неразгадаеми знаци, като захвърля декодиращия ключ - никой да не го намери. Отива се отвъд символическия реализъм, в безсъдържателната пустота.
Поезията на Огняна Свиленова - Свилина е естествена, природнобългарска по яснота и език. Ала в нея се надстроява талантливо целокупният изразителен и мисловен опит не само в духовната ни култура, но и в световната култура."
Проф. Димитър Кенанов
Рейтинг: 10.00 / 1 глас
