Ние - същите

"Ние-същите" е промислен наслов, както е при другите книги на Огняна Свиленова - Свилина. "Дишат мигове" (1971) е първата сбирка, предсъдържаща следващите: "Голямата обител" (1990), "Богохраними" (2014), "Послепис" (2015).

Дъщерята на Всемира и на родната тракийска земя ни въвежда в простата истина за живота: Както всичко във Всемира, така и човекът живее и диша с Дъх / Дихание - животворящ елемент, вдъхнат от Бога. Ключовите думи са имена - прожектори на вътрешно зрение и интуитивно умосъзерцание на отобразените същини от първовеществото и духовното начало на материята и вложеното в тях противополагане на любов и вражда: огън, въздух (ефир), вода, земя.

"В постоянството си да бъде изповедна споделеност, да бъде "разплакана душа от стихове и искреност", Огняна Свилина продължава устойчиви традиции за разбираемост и яснота в голямата новобългарска поезия - независимо от възвърналия се култ към неразбираемостта в съвременната българска литература и култура. Фанатично крайният модернизъм заключва смисъла в символи-енигми и ги превръща в почти неразгадаеми знаци, като захвърля декодиращия ключ - никой да не го намери. Отива се отвъд символическия реализъм, в безсъдържателната пустота.

Поезията на Огняна Свиленова - Свилина е естествена, природнобългарска по яснота и език. Ала в нея се надстроява талантливо целокупният изразителен и мисловен опит не само в духовната ни култура, но и в световната култура."
Проф. Димитър Кенанов

"Напролет се уча от птиците
как се вият гнезда.
Напролет съм тъжна:
тъй скоро ми омръзват птиците
със простата наука за гнездата.

Изоставям ги.
Избирам ветровете.
Усещам свобода,
болезнена, магнитна свобода!
Погълната от святата магия,
планирам странни пътешествия,
планирам чудеса...

Но оставам жена.
И напролет,
отново захласната в птиците,
уча търпеливо
простата наука за гнездата."
Из книгата

Ерго
София, 1799
бул. проф. д-р Ал. Теодоров-Балан №16
office@ergobooks.eu