Послепис. Стихотворения

"Призвана за лекар, но родена да бъде поет. Огняна Свилина беше в равна мяра и двете - защото не може да пристъпиш в човешката душа, ако не си поет. Опитомяване страховете ни, успокояваше размирните ни умове, лекуваше кървящите ни сърца... Прави го и сега. С последните си стихове."
София Несторова

Огняна Свилина е родена в Свиленград през 1942 г. След като завършва медицина, работи няколко години в психиатричния диспансер в Хасково. Тогава издава и първата си поетична книга - "Дишат мигове" (1971 г.) - под псевдонима Огняна Свиленова. Създава семейство в Пловдив, където живее до смъртта си през април 2015 година.
През 80^-те пребивава три години в Куба, където се запознава отблизо с латиноамериканската литература, впоследствие публикува в българската периодика преведени от испански стихове на много поети от Латинска Америка. След завръщането си в България подготвя и издава втората си книга - "Голямата обител" (1990 г.), под променения псевдоним Свилина. Третата ѝ стихосбирка - "Богохраними" - е публикувана от издателство "Летера" през 2014 година.

Жанет 2001 ЕООД
Пловдив, 4000
бул. Александър Стамболийски №9
sales@janet45.com

О, дъх на младост
Български език
Когато сенките са дълги
Сълзите не тръгват на път
Студена и бистра горчилка
Бях дълго някъде
Блажено време - август
Капризната сянка на вятъра
Сред големия бял небосвод
Единствената аксиома в мене
Заселница отдавнашна
И ето - мъничко страх
Грешната аз
С тази моя разнесена тъжност
Но тези изгнаници
Менливи ветрове ще ме отвеят
Ноктюрно №2
Дай, Боже, над земята ни
Живея в южната пространна нощ
А лятото полека ме напуща
Пейте, щурци
Тъга по лятото е твоят смях
Ой, калинчице, по есен
В недостъпната есен
И пак през тази ширнала се зима
Не съм дори и песен
Ноктюрно №3
Тези сънни магнолии в меката зима
Отново да Ви видя
Белязаният
Ако дойдеш сега
Той сега върви навярно някъде
Сега си още сфинкс
В бавния сняг
Още ме търсиш
Замаяна от тишина
Сънувах тази ужасна игра
Смутиха ме дъждовните ти пръсти
Далече нататък
Пътьом
За чернокосия приятел
Пловдивски утрини
Неудържими пълни дни
Толкова тъжна
Спокойни сънища, покойници
О, мълния