В този том са включени най-известните приказки на Братя Грим, любими на поколения малки читатели, в превод на сладкодумния разказвач Димитър Стоевски (1902 - 1981). Към удоволствието от общуването с приказните герои се добавя насладата от досега с богатата и омайна българска реч, излязла изпод перото на един от най-добрите познавачи и интерпретатори на немскоезична литература, претворил множество класически творби, които са неотменна част от българската култура.

"Тримата братя

Живял някога един баща, който имал трима сина, но нямал никакъв друг имот освен къщата, в която живеели. Разбирал той, че след смъртта му всеки един от синовете ще иска да вземе къщата, но обичал еднакво и тримата и не знаел как да постъпи, та да не наскърби никого. Не искал също да продаде къщата и да подели парите между синовете си, защото била наследство от дядо и баба. Най-после намислил нещо, събрал синовете си и им рекъл:
– Пръснете се по света и нека всеки се потруди да изучи някакъв занаят. Като се завърнете, ще дам къщата на оногова, който е станал най-добър майстор.

Съгласили се синовете и големият решил да стане подковач на коне, вторият - бръснар, а третият - фехтовач. После насрочили деня, когато пак щели да се съберат вкъщи, и тръгнали на път. Случило се, че всеки от тях попаднал на добър майстор и изучил добре занаята си. Подковачът подковавал царските коне и си мислел: "Непременно аз ще взема къщата". Бръснарят бръснел все видни хора и също си мислел, че къщата ще стане негова. Фехтовачът понесъл не един удар, но стискал зъби и не се сърдел, защото също си мислел: "Ако се плаша и не искам да ме докосне сабя, никога няма да взема къщата".

Минало уреченото време и те отново се събрали при баща си. Но не знаели как да намерят най-добра сгода да покажат сръчността си, та седнали да се посъветват помежду си. Както седели, изведнъж през полето притичал заек.
– Ха - викнал бръснарят, – заекът ми иде тъкмо навреме!
Извадил паничката и сапуна и почнал да разбива пяна, докато заекът ги наближил. После го насапунисал и го обръснал, като търчал презглава редом с него, подрязал му мустаците и нито го порязал, нито му причинил някаква друга болка.
– Хареса ми това - рекъл бащата – и ако другите двама не се потрудят както трябва, къщата ще бъде твоя.

Не минало много време, ето че по пътя затрополила кола, в която седял един господин и конят препускал като бесен.
– Сега, татко, ще видиш какво умея пък аз! - рекъл подковачът. Хукнал подир колата, отпрал четирите подкови на лудешки препусналия кон и все така бегом му заковал четири нови подкови.
– Бива те и тебе, юначага си - рекъл бащата, – не падаш по-долу от брата си по сръчност. Просто не зная кому да дам къщата.
Обадил се тогава третият:
– Татко, почакай да видиш какво мога и аз!
И тъй като завалял дъжд, третият брат извадил сабята си и почнал да я върти тъй бързо над главата си, че върху него не паднала нито една дъждовна капка. Дъждът се усилвал непрекъснато и накрая станал толкова силен, като че от небето изливали ведра с вода. Но третият син въртял все по-бързо и по-бързо сабята си и останал напълно сух, сякаш седял под здрава стряха. Удивил се бащата, като видял това, и рекъл:
– Ти показа най-голям майсторлък, затова къщата ще бъде твоя!

Другите двама братя не възразили, защото така се били уговорили по-рано. И тъй като много се обичали, то и тримата останали да живеят заедно в бащината къща и да упражняват в нея занятието си. И тримата били се изучили добре и били много сръчни, та напечелили много пари. Живели така честито до дълбоки старини. И когато единият се разболял и умрял, другите двама не могли да го прежалят и накрая също се разболели и умрели. И тъй като приживе и тримата били много сръчни и много се обичали, погребали ги в един гроб."
Из книгата

Братя Грим (Якоб, роден през 1785 година и Вилхелм - 1786 година) са немски лингвисти и изследователи на немската народна култура и фолклор. Те са известни със сборника си "Приказки на Братя Грим" и подаряват на всички деца безсмъртните любими образи на "Пепеляшка", "Рапунцел", "Червената шапчица" и "Снежанка и седемте джуджета". С техните приказки, изпълнени с вещици, таласъми, зли вълци, красиви принцеси и смели принцове, и до днес заспиват милиони деца по света.

Якоб и Вилхелм Грим са родени в Ханау до Франкфурт в семейство, принадлежащо към средната класа. От ранна детска възраст малчуганите са доста близки, като това приятелство ги съпътства през целия им живот. Баща им, бивш адвокат, умира през 1796 година и единствено благодарение на помощта на леля им по майчина линия, те успяват да завършат своето обучение. След като завършат лицея в Касел се записват да учат, по примера на баща си, право в "Марбугския университет". Малко след това обаче те започват да отделят все повече време за изучаването на немската и чуждестранна литература, като в крайна сметка посвещават целия си живот на това занимание. През 1839 година Якоб става библиотекар на новия крал на Вестфалия Жером Бонапард, а на следващата година е назначен за одитор на неговия Държавен съвет.

Братя Грим постоянно се занимават с различни научни изследвания, като този период от живота им е доста ползотворен. През 1812 година те написват множество приказни истории, които са базирани на събрани и обработени стари немски народни приказки, в резултат на което се появяват популярните и до днес приказки "Бременските музиканти", "Вълкът и седемте козлета", "Хензел и Гретел", "Храбрият млад шивач", както и любимата приказка на всички момиченца - "Спящата красавица". Впоследствие голяма част от техните приказки са екранизирани успешно. Редом с прословутите си сборници с приказки, братята са автори и на книгата "Немска граматика", създадена в периода 1819-1837 година и на "Немски речник", започнат през 1838 година и завършен през 1860 година (включва 16 тома). През 1830 година Якоб е поканен в Гьотинген от професор по немска литература и старши библиотекар в местния университет. Вилхелм също започва работа там, като младши библиотекар, а през 1835 година е повишен със званието професор. В Гьотинген те обаче остават за кратко. След като обвиняват новия крал Ернст Аугуст I Хановерски в нарушения на конституцията, той ги уволнява и братята са принудени да се върнат в Касел, където остават три години. През 1840 година по инициатива на Александър фон Хумболт Якоб и Вилхелм са избрани за членове на "Пруската академия на науките" и получават правото да четат лекции в "Берлинския университет".

Оттогава до края на живота си те остават да живеят в Берлин. Вилхелм Грим умира на 16 декември 1859, а четири години по-късно на 20 септември 1859 година умира и брат му Якоб. През целия си житейски и творчески път Братя Грим публикуват множество произведения, а техният сборник "Детски и семейни приказки" заема своето заслужено място в световната литературна съкровищница!