Пиеси - Том 1

"Пиша тази пиеса не без удоволствие, макар че ужасно нарушавам условията на сцената. Комедия, три женски роли, шест мъжки, четири действия, пейзаж (изглед към езеро); много разговори за литература, малко действие и пет пуда любов."

"Струва ми се, че в моята пиеса, колкото и да е скучна, има нещо ново. В нея няма нито един изстрел, между другото."

Така скромно представя две от своите емблематични пиеси Антон Павлович Чехов (1860 - 1904). Но думите му се прокрадва най-важното - той нарушава принципите на театъра, подхожда новаторски към героите, сюжета, кулминацията.

Всяка пиеса на Чехов стои при цензорите от Театрално-литературния комитет с месеци. Той не иска да се съобразява с промените им, отказва да приеме назадничавите им виждания, обвиняван е в презрение към сценичните правила, в ибсенизъм за Чайка, било недопустимо да се стреля по университетски професор, дипломирано лице във Вуйчо Ваньо. Но днес по пиесите на Чехов учат всички световни драматурзи, писатели, театрални режисьори, актьори.

В този двутомник за пръв път се събират на едно място всички 16 пиеси на Чехов. Пет от тях са сред най-поставяните в историята на театъра - Чайка, Вуйчо Ваньо, Иванов, Три сестри и Вишнева градина. Но и в останалите виждаме несъмнения Чехов гений, а Татяна Репина и Нощта преди съда се превеждат за пръв път на български.

Антон Павлович Чехов е забележителен руски писател, прозаик и драматург, един от общопризнатите класици на световната литература. Той е почетен академик на "Петербургската академия на науките", по професия е лекар и е един от най-известните драматурзи в света. Чехов се счита за майстор на късия разказ и гениален новатор в жанра. Неговите творби са преведени на повече от 100 езика. Пиесите му, в частност "Чайка", "Три сестри", "Вишнева градина" и "Вуйчо Ваньо" в продължение на повече от 100 години са поставяни в много театри по цял свят. Те се превръщат в неразделна част от духовната култура на човечеството. Чехов оказва силно влияние върху драмата през ХХ век.

Антон Чехов е роден на 29 януари 1860 година в Таганор (южната част на Русия) в многодетно семейство на търговец. Детските си години той прекарва в гръцко училище, след което постъпва в "Мъжката класическа гимназия", която по това време е едно от най-старите учебни заведения в Таганор. Тук той прави и първите си литературни и драматични опити, освен това пише и хумористични текстове за ученически списания. През 1876 година семейството му е принудено да се премести в Москва, тъй като баща му е разорен и се крие от кредиторите. Антон обаче остава в Таганор, за да завърши образованието си, работейки като репортер. След завършването (1879 г.) Чехов заминава за Москва, където постъпва в "Медицинския факултет" на "Московския университет". През 1883 година го завършва, получава званието доктор и възможността да практикува. Първите творби на писателя са публикувани в списание "Стрекоза", като от този момент нататък започва неговата непрекъсната литературна дейност. Със своите къси разкази Чехов бързо придобива известност и един след друг започват да се появяват негови фейлетони, сатири и т.н. През 1884 година излиза първата му книга с разкази -"Приказките на Мелпомен", а по-късно и "Пъстри разкази"(1886). През 1887 година сборникът му "В полумрака" е отличен с престижната "Пушкинска награда". През този период писателят е под силното влияние на Лев Толстой. В края на 80^-те години пише пиесите "Иванов", "Горски дух", "Сватба" и водевилите "Мечка" и "Юбилей", като първата му пиеса "Иванов" е поставена на сцена през 1887 година в московския театър "Корш".

След като семейството на Чехов се премества в Харков, писателят се отдава на пътешествия из Одеса и Ялта. Вдъхновен от впечатленията си, връщайки се в Москва, той започва да пише повестта "Степ", пиесата "Вуйчо Ваньо", няколко музикални комедии и около 100 нови разказа. През 1890 година писателят отново заминава, но този път в Сибир, за да посети остров Сахалин, където да изучава живота на затворниците, заточени там. По време на пътуването той написва девет очерка, обединени под названието "От Сибир". След завръщането си в продължение на 5 години (1890 - 1894 г.) пише книгата "Остров Сахалин". Сахалинските преживявания оставят дълбоки следи в съзнанието му и намират отражение и в разказите "На заточение" и "Палата #6". Дългото пътуване до Сибир (няколко месеца) влошава здравословното състояние на Чехов и неговата туберкулоза се изостря. През 1898 година Антон написва разказа "Дамата с кученцето", който се приема много добре от критиката, а самият Набоков го определя за едно от най-великите литературни произведения в историята. След закупуването на малко имение в Мелихово, Чехов започва да води активна обществена дейност и да помага на хората в околността. През този период той се отдава на драматургия и пише множество произведения, като пиесите "Чайка", "Вуйчо Ваньо", "Три сестри" и "Вишнева градина" превръщат автора в един от най-добрите световни драматурзи.

На 25 май 1901 година Антон се жени за актрисата Олга Книпер, с която се запознава по време на репетициите на "Чайка". Заради влошеното си здраве и по съвет на докторите той заедно със съпругата си заминава да се лекува в немския курорт Баденвайлер, където на 2 юни 1904 година умира. Погребан е в Москва.