Денят на прасето

Денят на прасето Джош Малерман Времетраене: 0:56 мин. Ковчегът на Керъл Джош Малерман Времетраене: 1:02 мин. Джералд Даръл Времетраене: 0:56 мин. Моето семейство и други животни Джералд Даръл Времетраене: 0:52 мин. Живот в скалите Мария Лалева Времетраене: 0:55 мин. Тютюн - том 1 и том 2 Димитър Димов Времетраене: 0:59 мин. Жажда Захари Карабашлиев Времетраене: 1:16 мин. Тайната на тайните - Дан Браун (The Secret of Secrets - Dan Brown) Времетраене: 1:21 мин. В зоната без млечни и без глутен Катина Герова Времетраене: 1:00 мин. Обречената любов на Ататюрк Лиляна Серафимова Времетраене: 1:05 мин. Розовият балон Антоанет Пепе Времетраене: 1:01 мин. Параноичното родителство Франк Фюреди Времетраене: 1:02 мин. Когато Хитлер открадна розовия заек Джудит Кер Времетраене: 1:15 мин. Прочети и построй! Студената светлина Саран Тейлър Времетраене: 1:17 мин. Комплексното посттравматично стресово разстройство Пийт Уокър Времетраене: 1:15 мин. Монтгомъри Бонбон: Убийство в музея Аласдър Бекет-Кинг Времетраене: 1:17 мин. Финално предложение К. Бромберг Времетраене: 1:09 мин.

Авторът на световните бестселъри "Кутия за птици" и "Малори" се завръща с роман, който не прилича на нищо друго, което сте чели досега!

Свинята Пърл живее във фермата на Джеф. Фермерът обаче е притеснен - свинята Пърл се държи прекалено човешки: стойката, мимиките, настроението, реакциите, цялостното ѝ поведение. По всички личи, че Пърл не е като другите прасета - за разлика от тях, тя е интелигентна и крои планове. Както знаем, свинефермите не са най-веселото място, особено ако си свиня. Ако пък си умна свиня, рано или късно ще започнеш да планираш отмъщение и да копнееш за свобода. Свинята Пърл е готова да нанесе своя смъртоносен удар по алчната, жестока и ненаситна чутура на човечеството...

Ако Стивън Кинг беше написал "Фермата на животните", вероятно резултатът щеше да бъде този малко познат, но изключително забавен хорър роман на американския писател Джош Малерман, автор на хитовете "Инспекцията" и "Червеното пиано". В родината си "On This, the Day of the Pig" има съдба, сходна с тази на "Гоблин" - издадена е в лимитиран тираж и е трудно откриваема, но у нас се очаква тя да се появи във всички книжарници в средата на 2021 г.

"Джеф отдръпна пръстите си. По гърба му се стече ивица срам… божичко, за малко щеше да пусне някакво страшно зло от свинарника навън! Чу как в далечината Арън вика дядо им. Пърл не откъсваше здравото си око от Джеф. Прасето седеше - царствено, аристократично, невъзможно изискано.
- Добре - каза Джеф. - Да видим колко си умно.

Отдръпна се от оградата и усети как есенният бриз разрошва с мощния си порив светлата му коса. Хубаво усещане. Точно от това се нуждаеше. Като втори вятър. Изтича до навеса между плевнята и свинарника и нахлу през дървените врати. Окрилен от неочаквана енергия, хвана чувал с храна за прасета и го понесе обратно.
- Ето, Пърл - извика гневно Джеф. - Отвори това.
Метна чувала през оградата. Той падна на метър и половина от мястото, където седеше Пърл. Прасето погледна чувала.
- Хайде, давай - каза Джеф. - Отвори го!

Две прасета от останалата групичка се надигнаха, за да проверят чувала. Едното - голямо и черно-бяло, а другото бе кафяво и огромно - колкото две прасета в едно. Подушиха чувала. Кафявото го захапа и го завлачи на една-две крачки. Пърл отново погледна Джеф.
- Не си достатъчно умно, за да отвориш чувал с храна? - попита подигравателно момчето. Харесваше му. Харесваше му да се подиграва с Пърл. - Я пробвай още нещо! - И отново хукна към бараката.
Грабна чук и пирон и се върна бързо до кочината. Сега до чувала с фуража имаше три прасета. Към предишните две се беше присъединило трето - розово. Джеф разтърси оградата.
- Виждаш ли това, Пърл? Клати се, защото тази дъска е разхлабена. Знаеш ли какво е дъска? Не? А дори да знаеш, можеш ли да я поправиш? - Джеф доближи пирона до дървото и го закова с чука. - Искаш ли да опиташ, Пърл? Мислиш, че можеш да разбереш как се прави?

Джеф хвърли чука и пирона в заграждението. По дяволите, хубаво беше да подиграва прасето. Хукна обратно към бараката. Взе брадва.
- Пърл! Няма да знаеш какво да правиш с това, ако ти го дам, нали?
Топлият вятър обля лицето му и ъгълчетата на устните му се извиха нагоре също като на Пърл. Момчето вдигна брадвата високо над главата си и се засмя, а смехът му бе поет от вятъра, издигна се спираловидно нагоре и се изгуби. Пърл не помръдна, само продължи да се взира втренчено в него. Набръчканата изгорена кожа, която покриваше половината от лошото му око, приличаше на прогнилото дърво от дъската в оградата. Може би парче от някоя керемида от покрива на фермата бе паднало върху муцуната му. Държейки брадвата, Джеф свали резето от портата.
Отвори я.

- Да видим колко си умно.
Когато влезе в кошарата, другите прасета го погледнаха; гледаха го с наведени странично глави, косо. От толкова близо муцуните им изглеждаха по-издължени. Джеф започна да тъпче шумно из калта, умишлено опитвайки се да изплаши Пърл. Метна брадвата близо до краката на прасето.
- Хайде! Използвай я! Направи нещо с нея! Давай! Покажи ми колко си умен, Пърл! - Пърл погледна към брадвата. - Давай, Пърл! Не се страхувам от теб!
Друго прасе, черно-бяло, подуши инструмента в калта.
- Не можеш ли да разбереш идеята? - попита подигравателно Джеф. - Прекалено много ли ти идва, Пърл? Ето, нека ти покажа. Нека ти покажа как се използва!
Приклекна и се изправи с брадвата в ръка. Прокара пръст по острия ѝ ръб.
- Това е за рязане - каза той. Замахна силно по оградата. Дървото се нацепи.
- Виждаш ли? Това е инструмент, Пърл. Ти не знаеш как да използваш инструменти. Дори не знаеш как да отвориш портата!
Замахна с брадвата в калта. Земята избухна, изпръсквайки и момчето, и прасето. Джеф избърса мръсотията от бузите си и отново вдигна брадвата.
- Знаеш ли за какво още служи това, Пърл? - усмихна се на безмълвния си събеседник. Прасето се втренчи в него. - За убиване, Пърл. За убиване на прасета като теб.
Пристъпи към него. Отблизо коремът му изглеждаше по-голям, гънките се очертаваха по-ясно, зърната висяха като рани.
- Страхуваш ли се вече, Пърл?
Прасето размърда задните си крайници и Джеф помисли, че ще се изправи. Ще се изправи и ще се насочи срещу него.
- Ще ти покажа как да използваш проклетото нещо.

Замахна силно с брадвата и разцепи шията на черно-бялото прасе. Кръвта изригна като гейзер, пръскайки по носа и устата на момчето. То замахна отново. Прасето изквича, ужасният звук се извиси и Джеф си помисли, че чува някъде отдалече брат си, майка си, дядо си и целият свят да се втурват към него, за да го спрат. Замахна отново и този последен удар отряза окончателно главата на животното. Джеф падна на колене и вдигна отсечената глава. Беше по-тежка от брадвата.
- Виждаш ли, Пърл? - говореше в унес момчето. - Така се прави, Пърл! Но ти не си достатъчно умен, за да го направиш! Не си достатъчно умен, за да знаеш!
Пърл се взираше все така втренчено в него. Отнесено. Безразлично. Докато Джеф отвръщаше на монализовския поглед на прасето, внезапно го осени проблясък и той осъзна болезнено ясно какво се случва. Ето го, стоеше на колене в кочината и държеше окървавена глава. Главата на едно от прасетата на дядо му. Беше го убил.
- Божичко! - изкрещя той и подскочи в калта. Отстъпи назад и се спъна в дебелото обезглавено и кървящо тяло. Падна на задника си. Повдигна глава и видя, че Пърл седи само на две крачки разстояние. Той ще се надигне, Джеф. Ще се надигне, ще се дотътри до теб и ще ти изяде лицето! Джеф скочи и се залепи до оградата.
- Ти ме накара да го направя! - извика той, по-гневен, по-засрамен, отколкото бе смятал, че е възможно някога да бъде. - Никога не бих сторил нещо подобно! Ти ме накара да го направя, Пърл!
Зад него се разнесоха гласове. Уплашени. Дядо му викаше. Майка му крещеше.
- Джеф?! Какво направи?!

Арън се бе вкопчил в оградата и го зяпаше с широко отворени очи.
- Джеф - каза той и невинността в гласа му беше безкрайна и нежна. - Защо го направи, Джеф?
Защо? Защото Пърл ме накара да го направя. Но Джеф знаеше, че е нещо по-страшно. Пърл го накара да поиска да го направи.
Дядо му бързо влезе в кочината, хвана го за ризата и го измъкна навън.
- Не исках - каза Джеф.
Но не изглеждаше така. Изглеждаше, че в калта има брадва - брадва, която сам бе вкарал вътре. Дядо му не се разкрещя. Просто вдигна ръка с отворена длан към внука си.
- Успокой се. Всичко е наред.
Но очите му бяха насочени към Пърл. Той знае, каза си Джеф. Знае, че Пърл ме накара да го направя. Но тези идеи, тези мисли дойдоха твърде бързо, блеснаха прекалено ярко и бяха погълнати от осакатяващата вина, която чувстваше и която го бе променила необратимо.
- Татко - каза майка му. - Татко, толкова съжалявам. О, боже, съжалявам!
Дядо му махна с ръка.
- Не е нужно да се извиняваш. Момчето все някога трябваше да се научи. Просто е действало на своя глава.
Твърде бързо, твърде ярко, твърде много вина.
- Добре ли си, синко? - Дядо му повдигна брадичката на Джеф и се вгледа в очите му.
- Защо още не си убил Пърл, дядо? - В гласа на момчето прозвуча унижението му, пролича позорът му.
Дали защото Пърл не ти е позволил? Защото Пърл ти казва какво да правиш и какво да не правиш?
- Иди и се почисти - каза дядо му и махна към фермата. - Ще се погрижа за бъркотията.
- Татко? - обади се майката на Джеф, местейки поглед от сина си към баща си и обратно.
- Върви - повтори строго дядо му. Шери понечи да докосне момчето по рамото, но се спря. Това не беше като онзи път, когато Арън и Джеф запалиха фойерверки в мазето. Нито както когато хванаха Арън да краде мръсно списание от магазина "Купон при Джон".
- Джеф? - успя да каже само тя, взирайки се в ужасните останки в свинарника. Опитвайки се да не гледа Пърл.

Джеф се заизкачва по тревистия хълм. Избърса кръвта от лицето си. Погледна през рамо и видя дядо си внимателно да заключва портичката. Видя и Пърл, седнал на задника си в далечния край на свинарника, с едно отворено око, надзираващо разсеченото прасе като палач.
- Пърл ме накара да го направя - каза Джеф на никого. И после пак се поправи: Пърл ме накара да поискам да го направя. Но това беше безумие. Не е нормално да се мисли така!
И когато стигна до фермата, идеята свиня да контролира човек, говорейки му, без да отваря уста, вече му се струваше най-налудничавото нещо на света. Беше смахнато да вярва в подобни нелепици. И докато майка му го чакаше в хола, той остана сам в банята, изми ръцете си от калта, изтърка устните си от смъртта, но не успя да изплакне усещането, че нещата вече са различни; не можа да открие отново момчето под кръвта; мислеше си, о, не, сега съм различен, променен съм завинаги и днес, този ден, ще доведе до други... други дни като този... и нищо повече никога няма да бъде същото. Нито хубавото. Нито лошото. Нищо."
Из книгата

Сиела Норма АД
София 1510
бул. Владимир Вазов №9
080012525