Реймско евангелие
Фототипно издание

Реймско евангелие. Фототипно издание Св. Прокопий Сазавски Времетраене: 0:42 мин. История на българския народ Петър Мутафчиев Времетраене: 0:56 мин. Никога не бих Пенелъпи Уорд Времетраене: 0:53 мин. Дарът на дъжда Тан Туан Ен Времетраене: 0:52 мин. Живот по върховете Артър Хейли Времетраене: 1:12 мин. Обещанията, които трябваше да спазим Моника Мърфи Времетраене: 1:00 мин. Бягай Блейк Крауч Времетраене: 0:58 мин. Поредица Макс и Лили Петя Цанева Времетраене: 1:03 мин. Приключения с Парис в кухнята Елени Катсулис Времетраене: 0:54 мин. Двор Риз Рейс Времетраене: 1:02 мин. Великанът и мишката Петя Цанева Времетраене: 1:05 мин.

I част на кирилица: св. Прокопий Сазавски, около 1030 г. II част на глаголица: монаси от Емауския католически манастир, Прага, 1395 г.

"Драги читателю,

В ръцете си държиш фототипно копие от една българска светиня, а именно текстове на Глаголица и Кирилица на прочутото евангелие, над което са били заклевани всички френски владетели в катедралата на град Реймс. Реймското евангелие е пергаментен ръкопис, състоящ се от две части: първата от 32 страници, написана с българска кирилица и втората, от 62 страници, написана с българска глаголица. Първата част, която съдържа Празнични четения на евангелието за периода 1.IX. - 9.III. според православния обред. В този ръкопис е използвана уникалната българска буква ѫ (юс). По сведения, известни на Васил Априлов през 1841 г., това Евангелие е писано преди 1053 година, или около 1030.

Втората част съдържа Апостолски послания и празнични паремии за периода 27.X. - 9.III. според католическия обред и е написана през 1395 г. от монаси на Емауския католически манастир, основан в Прага през 1347 година с богослужение на български език. В края на глаголическата част има кратка бележка, според която Кирилската част е написана от Св. Прокопий Сазавски. Днес ръкописът се съхранява в Трезора на библиотеката в Реймс и достъпът до нея се разрешава само в изключителни случаи. През 2005 година с посредничеството на председателя на Комисията по правата на човека и вероизповеданията на Народното събрание - Лъчезар Тошев и тогавашния апостолически нунций в България монсеньор Джузепе Леанца бе предоставено електронно цветно копие на Реймското Евангелие на компакт диск."
Д-р Николай Иванов Колев

Роден в Габрово, Николай Иванов Колев израства в скромно семейство. Баща му е учител по физика, а майка му текстилна работничка. След като завършва и преминава периода на казармата, Колев започва да върви по стъпките на баща си и дори надминава постиженията му. През годините Николай Колев следва кариера на професионален учен. А с поставянето на ясно определена цел, естествено, идва и успеха. През 1988 г. Колев става доктор на техническите науки в България. След удостояване с Хумболтова стипендия работи в Центъра за ядрени изследвания в Карлсруе през 1984 - 1985 г. След удостояване с награда на Университета в Кобе през 1990 за кратко време е гост-професор в този университет. От 1992 г. започва работа като старши експерт в компания Сименс, където е началник отдел до края на професионалната си кариера.

През периода от 1977 г. до 2014 г. създава около 30 технически изобретения, публикува около 300 научни труда, между които и монографията в 5 тома, издадена от издателство Шпрингер на английски: Динамика на многофазните потоци. Друга част от научните публикации са от света на историята: Българска история до XII век през погледа на старите автори, Кубрат, Отнесени от източния вихър, Учителите на българите и други.

ГУТА-Н
Габрово, 5300
ул. Никола Войновски № 26, вх. Б
nikolay.kolev@herzovision.de