У дома за Коледа

У дома за Коледа Джени Хейл Времетраене: 0:50 мин. Денят на Вършитбата. Разкази Ребека Ярос Времетраене: 1:01 мин. 100-те абсолютно неотменими закона на бизнес успеха Брайън Трейси Времетраене: 0:55 мин. Моята кралица Жан-Батист Андреа Времетраене: 1:02 мин. Александър Дюма - баща Автор Времетраене: 1:13 мин. Криеница Крис Картър Времетраене: 0:57 мин. Крехко убежище Катрин Каулс Времетраене: 0:55 мин. Богатство от пясък Рута Сепетис Времетраене: 1:12 мин. Пропастта помежду ни Трити Умригар Времетраене: 1:07 мин. Неспокойни кости Лорет Ан Уайт Времетраене: 1:04 мин. Китай за напреднали Проф. д.н. Николай К. Витанов Времетраене: 1:03 мин.

Коледа е време за семейството. Или пък не?

Али Ричфийлд обича Коледа. Затова е на седмото небе, когато започва работа като управител на старото имение Ашфорд. А това включва и организирането на коледното тържество на семейство Марли. С бюджет, по-голям от всичките ѝ спестявания, и цял отряд от персонала по поддръжката, това не би трябвало да е особено трудно...

Срещайки се обаче с членовете на семейството, Али започва да се пита дали ще се справи със задачата. Новият ѝ шеф - Робърт, може да изглежда великолепно, но е по-студен и от снега навън. Той отказва да се прибере за празниците. Неговият брат пък непрестанно флиртува с Али. Сестра им се появява в имението с целия си багаж, двете малки деца и новината за развода си. А деветдесет и две годишната им баба Пипа отказва да приеме решението на внуците си да продадат имението.

Али е решена на всичко, за да събере семейството и те да прекарат една последна и незабравима Коледа в родния си дом. Дори да ѝ е нужно малко вълшебство. Тя не подозира обаче, че нейният живот също ще се промени завинаги. И Робърт Марли може би ще е замесен в това...

"Къщата изглеждаше така, сякаш някой беше натиснал копчето за коледен режим. Служителите от разсадник "Дънфорд" започнаха да разтоварват елхи още преди да е станало осем часът. Внесоха два огромни смърча - един за фоайето и втори за дневната. Персоналът усилено разопаковаше лампички и украси. И - сравнително необичайно за месец декември във Вирджиния - снегът се сипеше на парцали и навън беше истинска симфония в бяло.

Слоун и децата ѝ правеха медена коледна къщичка заедно с Ана.
– Добро утро! - поздравих ги аз при влизането си.
Пол, който току-що беше отпразнувал четвъртия си рожден ден - много държеше да ми го съобщи, - безуспешно се опитваше да придържа изправени стените на къщичката, а едногодишният Сами изяждаше почти всички бонбони. Ана ги сменяше с нови, когато се наложеше. Пресегнах се, за да помогна на Пол с един от правоъгълниците от тесто за меденки, докато той изливаше глазура по ръба, както и по моите четири пръста.
Иззад ъгъла се зададе Кип, приближи се и застана зад мен. Извърнах се, за да го видя.
– И днес ли те събуди Слоун?
Слоун поклати глава.
– Часът е... - Пуснах стената и обърнах покритите си с глазура пръсти, за да погледна часовника си. – Осем и петнайсет.
Кип взе ръката ми в своята и облиза глазурата от пръстите ми.
– Добро утро. И не, не ме е събудила Слоун. Аз исках да стана.
– Така ли? - отвърнах с известен скептицизъм, издърпах ръката си и я избърсах с кърпа.
– Да, наистина. А и хората с елхите бяха доста шумни.

Той се наведе и ме целуна леко по ухото. Ана ни гледаше, бих казала осъдително. Бързо се отдръпнах, но Слоун също беше забелязала и за миг прикова поглед в Кип, докато се навеждаше да помогне на Пол. "Не биваше да му позволявам да ме целуне снощи" - помислих си аз. Сега връзката ни беше преминала на друго ниво - ниво, което малко ме притесняваше.
– Оши, мамо? - помоли Сами за още дъвчащи бонбони.
– Не, миличък, много е рано. Хайде да украсим къщичката с останалите.
Кип се настани до Сами, а аз станах и си направих обичайната чаша кафе. Пол се пресегна над лакомствата за декориране и взе още една торбичка с глазура. Занесох димящата си чаша на масата и усетих студеното сутрешно течение да се увива около глезените ми.
– Вуйчо Кип, може ли да ми я отрежеш? - попита малкият.

Кип покорно приготви торбичката с глазура и подаде на Сами под масата дъвчащи бонбони.
– Коя е тази дама? - обърна се Пол към Кип, докато вземаше торбичката.
Кип проследи погледа му и стигна до мен.
– Това е моята приятелка Али. Тя е много мила.
Виждах как Пол се опитва да възприеме тази информация. Кип продължи:
– Много я харесвам.
Пресегна се през масата и започна да гъделичка Пол, който се разкиска весело и събори половината къща.
– О-о! - измърмори Сами, грабна дъвчащите бонбони, които се бяха затъркаляли във всички посоки, и ги пъхна в устата си.
– Внимателно! - Слоун трескаво сграбчи падналите парчета от къщата, без да изпуска от поглед мен и Кип. Внимателно помогна на децата да ги подредят и те отново заприличаха на къща. Погледът ѝ се стрелкаше от къщата към мен и от мен към Кип - в този ред, със свити устни.
– И така! - обърна се Кип към мен. – Какво ти се прави днес?

Или не беше забелязал изражението на сестра си, или нарочно не му обръщаше внимание.
– Трябва да работя.
– По кое време ще получиш списък с указания от Робърт?
Почти потръпнах, но се овладях.
– Робърт е в Испания, така че няма да ми праща нищо.
– Какво? - Слоун вдигна поглед от купчината с меденки.
– Доколкото разбрах, има работа в Испания - поясних аз.
– Това са глупости! - тросна се тя. – Кип, може ли да помогнеш на децата, докато аз си поговоря с Али? - Тя ме хвана за ръката и направо ме повлече към вратата на кухнята.
Когато се отдалечихме достатъчно, за да не ни чуват, Слоун тревожно прошепна:
– Какво става тук?
– Какво имаш предвид?
Тя раздразнено завъртя очи.
– В един момент ми казваш, че Робърт ти предлага да ти пусне най-любимата си песен на света, а Робърт няма кой знае колко най-любими неща, и в следващия - оставяш Кип да те обсипва с целувки. Какво става тук?
Господи! Как да ѝ обясня? Реших просто да ѝ кажа истината.
– Робърт ми е работодател. Просто предположи, че тази песен може да ми хареса. С него нищо не се случва. А Кип не е спрял да флиртува с мен, откакто пристигна. Дискретно се наведох назад и погледнах към него през отворената врата. Той тъкмо помагаше на Пол с покрива.

Слоун се взираше някъде над главата ми, очевидно замислена за нещо.
– Али, Кип флиртува с всички, а всяко споменаване на тази песен от Робърт означава много. Той не подмята тази информация в обикновен разговор. За него тази песен означава повече, отколкото си мислиш.
– Нека ти обясня ситуацията - Разказах ѝ най-подробно за двайсетдоларовата среща, както и че съм накарала Робърт да измисли на свой ред такава. – По-късно го попитах дали мисли, че песента би ми харесала. Нали се сещаш, за да разбера дали е измислил онази среща за мен. Той каза само, че мисли, че бих харесала песента. Не добави нищо и все още не съм наясно дали изобщо е имал нещо предвид. Това беше всичко - той мисли, че е възможно да харесам песента.
– Сигурна съм, че вече си разбрала: той не е от приказливите. Избрал е тази песен за теб, Али. Мисля, че се интересува от теб - и Слоун влезе обратно в кухнята.
Очевидно обаче не се интересуваше, щом беше предпочел да отиде в Испания, вместо да е тук за Коледа..."
Из книгата

Джени Хейл е автор на летни и коледни романи. През 2017 г. Hallmark Channel адаптира книгата ѝ „У дома за Коледа“ в пълнометражен филм. През 2019 г. е екранизирана и книгата „Коледни пожелания и бисквитени целувки“, пожънала огромен успех сред българските почитателки на романтични четива. На топъл прием у нас се радват и останалите заглавия от авторката, сред които „Коледни писма“ и „Да се срещнем на Коледа“, както и летните романи „Лято на острова“, „Магията на морското стъкло“, „Златният час“.

Хермес ООД
Пловдив 4000
ул. Лозенград №51, ПК 4077
info@hermesbooks.com