Неверест

Неверест Максим Иванов, Стефан Иванов Времетраене: 1:13 мин. Нека помним - част 2: Още истории от историята Росен Петров Времетраене: 1:08 мин. Астрологична прогноза 2026 Гал Сасон Времетраене: 1:27 мин. Градина Крисмъс Трий Лори Гилмор Времетраене: 1:15 мин. Наръчникът на Ванилия за добри дела Катя Антонова Времетраене: 1:05 мин. Жигосаният Робърт Галбрейт Времетраене: 1:13 мин. Ози Озбърн. Прощален ритуал - Автобиография Времетраене: 1:18 мин. Владетелят на стара Велика България Сетлозар Попов Времетраене: 1:17 мин. Закуска с мистър Дарси Емилия Блау Времетраене: 1:04 мин. Голяма книга за 10 столици в Европа Румяна Николова, Николай Генов Времетраене: 0:58 мин. 100 стихотворения Тил Линдеман Времетраене: 0:49 мин.

4444 морски мили, 105 дни с гребна лодка през Атлантика в сезона на ураганите. Книгата "Неверест" не е само разказ за една дръзка мечта, превърнала се в неповторимо приключение. Тя е вдъхновяваща история за двама смели мъже, които решават да изпитат силите си насред свирепата арена на океана. Експедицията на Максим и Стефан Иванови започва на 14 юни 2020 г. от Португалия, а целта им е да прекосят Атлантическия океан от изток на запад. 105 дни на вода, 4444 морски мили (8230 km) в сезона на ураганите. Двама мъже в една гребна лодка, създадена от собствените им ръце. Хиляди хора по света със затаен дъх следят всяко загребване, всяка прогноза за приближаващ ураган или техническа повреда на борда. След успешното плаване първата океанска гребна експедиция за България се превръща в символ на свободния дух. Преминава граници и доказва, че няма нищо по-силно от жаждата за живот и стремежа да побеждаваш себе си.

Два рекорда на Гинес за: "Най-млад гребец, прекосил океана" и "Най-млад гребец в двойка, прекосил океан". Първата гребна лодка, прекосила Атлантика от изток на запад изцяло в сезона на ураганите.

Максим и Стефан са активни застъпници на кампанията "Да! За живот!" на Министерството на здравеопазването, която има за цел да стимулира донорството на органи след смъртта за животоспасяващи трансплантации.

"Постоянството, силата на духа и позитивната им нагласа им помогнаха да стигнат до края на това приключение, а на Макс - да стане най-младият човек, прекосил океан с гребане."
Ралф Тюин, многократен световен рекордьор в океанското гребане; наземен навигатор на Неверест

"Тези двама мъже доказаха, че човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му."
Виктория Димитрова, световен шампион по гребане и треньор на Максим и Стефан

Книгата е част от поредицата "Пътешествия и приключения" на издателство "Вакон".

Максим и Стефан Иванови са син и баща, които обичат да пътешестват, да предизвикват себе си и да живеят извън коловозите. Без никакъв опит в гребането, строежа на лодки и мореплаването построяват в гаража си в София океанската гребна лодка Неверест, с която прекосяват Атлантическия океан през лятото на 2020 г. Максим Иванов е роден в Бразилия на 25 август 2003 г. Макс е гимназист в ЧСУ "Свети Георги" в София. Обича дебатите и времето, прекарано с приятели. Стефан Иванов е роден в София на 24 август 1972 г. Финансист по образование. Управляващ партньор на финансовия бутик Challenger Capital Management, а преди това - генерален директор на Citibank за България. През 2011 г. става вторият българин, преплувал Ламанша, а през 2019 г. завършва един от най-трудните планински ултрамаратони: UTMB-PTL с дължина 300 км и общо изкачване 25 000 метра. Обича природата и предизвикателствата.

"Двайсет и един месеца преди отплаването - Септември 2018 г., Макс

"Тате, някой ден ще вземеш да прекосиш Атлантика с гребане!", възкликнах една вечер, докато цялото ни семейство се беше събрало около масата. Усетих върху себе си въпросителните и объркани погледи на майка ми Жени и сестра ми Лара и видях усмивка на лицето на баща ми Стефан. Беше есента на 2018 г., аз едва бях навършил 15 години. Семейната ни вечеря вървеше както обикновено, обсъждахме ежедневни теми и правехме планове за уикенда. Нищо не предвещаваше началото на едно незабравимо приключение. Вечерта обаче беше по-различна от всяка друга.

Ще се върна малко назад във времето, за да споделя, че баща ми обожава предизвикателствата. Въпреки че финансите са неговото професионално поприще, от малък той е почитател на екстремните преживявания. Обича да експериментира с различни видове спорт - от ски и сноуборд през сърф и уиндсърф до таекуондо и планинско колоездене.

Когато навърши 39 години, се запали по бягането на дълги разстояния и освен че участваше в маратони, пробваше силите си и в планински ултрамаратони. Винаги ме е впечатлявал ненаситният му апетит за големи предизвикателства. Спомням си колко беше щастлив, когато финишира успешно във "Витоша 100", взе участие в "Пирин Ултра" (67 km), бяга на "Лаваредо Ултра" (87 km), UTMB-PTL (300 km) и т.н. Завърши с добро време и състезанието "Айрънмен" в Копенхаген, което включва 3,8 km плуване, 180 km колоездене и 42 km бягане. Въпреки че никога не беше тренирал професионално плуване, през 2011 г. преплува Ламанша и стана вторият българин, преплувал канала, разделящ Англия и Франция. Първият, който го направи, е легендарният български състезател по плуване Петър Стойчев, който 11 години поред оглавяваше световната ранглиста за маратонско плуване в открити води.

Разбира се, подхвърлих идеята за гребане през Атлантика на шега, смятайки, че да прекосиш океан с гребна лодка, е абсолютно невъзможно начинание. Въпреки че първоначалната ми реакция беше да отхвърля подобна идея, мисълта за предизвикателството продължи да човърка съзнанието ми и още същата вечер седнах и се порових в интернет за повече информация. Научих, че има хора, които са прекосявали не само Атлантика, но и други океани с гребни лодки. Това откритие беше абсолютно неочаквано и учудващо за мен. Исках да разбера повече за тези екстремни гребци и техните преживявания.

Така научих за холандеца Ралф Тюин, който самостоятелно или с други гребци осъществява девет експедиции през Атлантическия, Тихия и Индийския океан. В една от тях на 26 януари 2015 г. тръгва с гребна лодка от Лагос, Португалия, и стига до Седрос, Тринидад и Тобаго. В експедицията участват още четирима гребци: Сам Гретрекс, Тара Адамс, Джим Алсфорд и Николас Сен. Те прекосяват Атлантическия океан за 52 дни и 6 часа. Успяват да поставят рекорд за най-бързо прекосяване на Атлантика от Европа до Южна Америка, тъй като преди да завършат плаването си в Тринидад и Тобаго, докосват брега на Венецуела.

Попаднах и на историята на канадката Майлийн Пакет, която осъществява самостоятелно прекосяване на Северния Атлантик. Тръгва на 6 юли 2013 г. от Халифакс, Канада, и достига Лориент, Франция, за 128 дни и 22 часа. Така тя се превръща в първия човек, жител на Северна Америка, който прекосява сам Северния Атлантик. През 45 от първите 60 дни на експедицията времето и навигационните условия са били толкова лоши, че Майлийн е била принудена да остане в кабината, докато лодката ѝ е била на плаваща котва.

Признавам, че бях много изненадан да науча не само че е имало такива експедиции, но и всички подробности за тях, защото подобно начинание ми се струваше изключително трудно, направо нечовешко. Докато четях историите на тези смели мореплаватели, изпитах едновременно страх и силно привличане към неизвестното, към невъобразимото. Представях си как ще плаваме на хиляди километри от най-близкия бряг, ще бъдем двама души, лутащи се сред безкрайния океан, разчитайки единствено на собствените си сили и понякога на късмета и благосклонността на времето. Бях еднакво изплашен и привлечен от всичко, което предстоеше да науча, от трудностите, пред които трябваше да се изправя и да се опитам да преодолея. Пред мен се разкриваше един нов свят, свързан с мореплаването, с моретата и техните обитатели, а и изключителна възможност да опозная силните и слабите си страни.

Не можех да спра да "сърфирам" сред морето от информация относно тези плавания. Всички океански гребни лодки бяха накичени с всевъзможни антени, сателитни и навигационни устройства и приличаха повече на космически кораби, отколкото на обикновени лодки, а това ми беше безкрайно интересно. Някои гребци бяха прекосили океана сами, а други в екипи от по двама, трима или дори шестима. Историите, които разказваха, бяха вълнуващи и ми се струваха истински, незабравими и неповторими. Аз исках да усетя и преживея нещо изключително и това още повече запали приключенеца в мен.

Не трябваше да мислим дълго или някой да ни убеждава, с баща ми бързо решихме не само да гребем през Атлантика заедно, но и сами да построим лодката, с която да го направим. Така щяхме да знаем как точно е изградена тя и колко е здрава и щяхме да научим много неща за корабостроенето и мореплаването, които биха ни били от полза в океана. Не трябва да се подценяват и хилядите часове, през които щяхме работим заедно върху лодката и които щяха да ни помогнат да станем по-добър екип.

Летата ми до този момент бяха като на съвсем обикновен тийнейджър: обожавах да ходя на море с компания, виждах се с приятели и братовчеди, пътувах из България и понякога в чужбина, предимно с родителите и сестра си и само от време на време без семейството си. Това, което може би ме е отличавало, е фактът, че вярвах в себе си и в способността си да преодолея всякакви препятствия. Нямах представа какви точно може да бъдат те, но бях убеден, че мога да се справя. Смятам, че хората твърде много се ограничават сами и си поставят невидими бариери, които им пречат да разперят криле и да полетят в световете на мечтите. Онова лято не предполагах, че ще тръгна на едно дълго и необятно пътешествие, но вече бях приел идеята, че съм способен да изляза от монотонното ежедневие."
Из книгата

Вакон ООД
София, 1528
бул. Искърско шосе 19, ет. 2
vakon.vakon@abv.bg

Подготовката
Плаването