Трето издание. С акварелни илюстрации от Дамян Дамянов. ... Това е история за светлината, която все пак побеждава мрака. За надеждата, която винаги крачи пред отчаянието. И за любовта, която надмогва загубата. История за новото начало, разказана със силата на думите и чистотата на образите. Млад мъж се събужда в реанимацията без спомен за тежката катастрофа, от която е оцелял по чудо. Единственото, което може да прави - обездвижен в шини - е да гледа болничния таван и с отегчение да слуша гласа на възрастния пациент на съседното легло. Съдбата трудно би събрала по-противоположни характери. Бъбривият оптимизъм на ... |
|
Една книга, която ще ви отведе до края на света и ще ви върне у дома обновени! ... В "Къде отиваш, пътнико?" Ади е поела предизвикателството да отиде още по-далеч. Открила, че както в любовта, така и в живота, човек сам създава бариерите, които му пречат да живее пълноценно, в новата история тя се оказва изправена пред най-голямото предизвикателство: да разбере какъв е смисълът да живеем, след като ще умрем. Всичко започва в деня, когато Ади "случайно" се натъква на мъртвец, малко след като в ръцете на Алексей, нейният необикновен приятел-психолог, също е умрял човек. Съвпаденията обаче не спират ... |
|
"малката вечер е хванала дърветата за ръцете и танцува с тях в ритъма на вятъра празнотата на ноември се простира по улиците опакова сградите лампите плочките на тротоара поглъща студа и той омеква в гърдите ѝ градът е облечен в късна самота и тя така му отива всяко жълто листо на асфалта е обещание за тиха и дълбока зима всяко око на нощта е будно и гледа през теб хоризонта" Петя Богданова ... |
|
Езикът на птиците е книга, написана в стила, който авторката утвърждава досега с всичките си книги, а те не са малко. И тук стихотворенията са отправни точки към смислови заключения, въпреки това книгата притежава силен емоционален заряд. И в тази книга стиховете са без заглавия - подредени така, те следват определена логика. Най-общо, според авторката, може да се каже така: в Езикът на птиците една малка частица от безкрайния живот е укротена в написаното слово. Милка Стоянова е родена и живее в град Бургас. Автор е на 16 книги с поезия, повестта Лозница и пътеписа Молдова - с обич за теб. Книгата ѝ Приближаване ... |
|
Книгата е ново издание на първата стихосбирка на Ралица Генчева, станала любима стихосбирка в конкурса Моята любима книга през 2016 година."Не вярвам на хора без пороци и любов без лудост. Вярвам, че красотата на думите буди умрели души и спасява живите." Ралица Генчева "Думите в тази книга са като полъх свеж вятър в самотен летен ден - жадувани. Думите на автора те водят до прозореца на душата ти и започваш да съзерцаваш света - мъдър си като дете; естествен си в целия хаос на живота; обичащ си като най-предания любим; спокоен си, защото вече знаеш, че в живота ни идват само онези, които ни учат на любов ... |
|
Магическият свят на една стара лечителка от село Горни праг. ... Младата изследователка на фолклора, позната на читателите от романа "Бабо, разкажи ми спомен", пристига в потъналото в цъфнали бадеми селце Горни праг, сгушено под древно тракийско светилище в последните дипли на Източните Родопи. В този очарователен, но различен от познатия ѝ свят, скътал тайни, предавани през поколенията от незапомнени времена, тя е топло посрещната от местните жители. Сред тях най-ярко изпъква старата лечителка баба Ега. Своенравната баячка впечатлява не само с острия си език, но и с мъдростта на изреченото. А нейните ... |
|
Кои са дните за обичане? Намерили ли сме пътя си? Имаме ли вяра в живота и в себе си? Живее ли в нас надеждата? Разпознаваме ли любовта в очите на другите? Можем ли да я изкажем, дадем, получим... На тези въпроси дава свой искрен отговор Симеон Аспарухов в дебютната си стихосбирка Дни за обичане, естествено продължение на онлайн пространството на неговия Разхвърлян ум. Потърсете и вие вашите отговори сред нейните страници. А може би в думите му ще откриете път към себе си. ... |
|
Версия Тревога преминава през сърцата като пустинен суховей. И ето, оживели времената при теб ме връщат, Галилей....Пред оня страшен съд уж бил си казал, че все пак, тя си се върти. Едва ли! - Тази всеизвестна фраза не би сглупил да кажеш ти. Излишно е било! - Той, съдията е знаел сам, че се върти. Но много му е трябвала лъжата, та своя храм да защити. Така се е родил под небесата поредният човешки срам....Защото никоя лъжа пресвята не е спасила никой храм! Добри Жотев ... |