"Младият Колумб и плаването към всемирна библиотека.
Из Пролог: Севиля, 12 юли 1539 г.
В утрото на своята смърт Фернандо Колумб нарежда да донесат в леглото му купичка пръст. Казва на слугите да я натрият върху лицето му, понеже е прекалено немощен, за да го стори сам. Мнозина от тях са с него повече от десетилетие и са му безупречно верни, но в случая отказват да се подчинят, защото смятат, че разсъдъкът го напуска. Тогава Фернандо събира сетни сили, посяга и сам намазва лицето си с тинестата пръст на Гуадалкивир - реката, която се вие през Севиля и в чиято извивка е разположена къщата му. Докато го прави, Фернандо изговаря няколко слова на латински, от които действията му започват да добиват смисъл за околните: помнете, че сте пръст и в пръстта ще се върнете. На отсрещния бряг на реката баща му Христофор Колумб, адмирал на Океан море, неотдавна е изваден от същата тази пръст - от гроба, в който лежи трийсет години. Ако се вярва на думите на Фернандо (а за много факти от живота на Колумб разполагаме единствено с тях), хората, отворили ковчега, били учудени да открият редом с костите на изследователя купчина вериги. Тези вериги напомнят на Фернандо за един момент от неговото минало. Като дванайсетгодишно момче той вижда баща си да се завръща окован в тях като затворник от райските земи, които е считал за свое откритие и дар за Испания.
Фернандо разкрива защо великият пътешественик е пожелал веригите да бъдат погребани заедно с него едва много по-късно, докато пише неговата история. Колкото до причината да намаже лицето си с кал на своя смъртен одър, присъстващите я разбират добре - тя е израз на крайно смирение. Той може да си го позволи, защото няма съмнение, че е постигнал нещо изключително в живота си. Фернандо, мъжът, посрещащ с отворени обятия тленността, е построил машина, способна вечно да устои на безмилостния напор на времето. Той умира скоро след това, в осем часа сутринта. Час по-късно започва следващото действие в чудатия спектакъл около неговата смърт. Най-близките се събират за четенето на завещанието. Стигат до вилата му в италиански стил край реката, разположена сред градина от екзотични растения, като минават през градската Puerta de Goles ("Херкулесовата порта").
Фернандо има феноменална памет, мания към списъците и деликатна съвест, така че завещанието му изброява педантично всички хора, на които смята, че дължи нещо, включително мулетаря, комуто не е доплатил две десетилетия по-рано. Но след като съвестта му е изчистена, настъпва гвоздеят на програмата - изявление, почти неразбираемо в неговата епоха. Основен наследник на неговото богатство изобщо не е човек, а собственото му творение, удивителната библиотека. В дотогавашната история на Европа е незапомнено някой да остави земните си блага на сбирка от книги, така че самата постъпка е достатъчно объркваща. Но още по-странна я прави фактът, че книгите на Фернандо не са като онези, съхранявани в големите библиотеки - достопочтени томове по богословие, философия и право, често пъти великолепно подвързани, за да се подчертае безценната стойност на съдържанието им.
Вместо това голяма част от колекцията се състои от книги на автори без слава и репутация - тънички брошури, балади, отпечатани на единични страници и предназначени за лепене по стените на кръчмите и други подобни неща, които навярно са изглеждали напълно лишени от стойност за мнозина от съвременниците му. В очите на някои синът на великия изследовател оставя в завѐт просто купчина боклук. И все пак за Фернандо тези произведения са безценни, защото го доближават до целта да състави библиотека, събрала всичко - универсална в смисъл, непознат дотогава. Дори не е ясно къде започва и къде свършва тази странна и разнообразна колекция: в допълнение към писмените произведения има купища сандъци с печатни изображения, сред които и най-голямата сбирка от печатни музикални листове. Според някои сведения дори в градината отвън са представени растителни видове от цял свят, тематично подредени в лехи. За момента обаче все още няма термин за подобно място, от рода на "ботаническа градина".
Странна гледка посреща посетителите на библиотеката. Самите мащаби са впечатляващи - това положително е най-голямата частна колекция за своето време и съдържанието ѝ не може да бъде обхванато с един поглед. За да се подсили чувството за дезориентация, самите вътрешни стени липсват. На тяхно място има безкрайни редове книги, подредени изправени върху специално проектирани дървени рафтове. Днес подобна подредба е добре позната, но тогава е първа и единствена по рода си. Това е само един от многото елементи в дизайна на прочутата библиотека на Фернандо, трудно поддаващи се на обяснение - като се започне от надписа над входа, гордо обявяващ, че сградата е издигната върху купчина тор. Вътре озадачаващите чудеса продължават да се множат: клетки, в които читателите трябва да седят, сандъци с томове, които не са за четене, но трябва да се обръщат по два-три пъти годишно, книжарница за безполезни заглавия. Има също армия от платени сътрудници и сложна система за охрана и наблюдение. Най-загадъчен е може би планът на библиотеката, който е разделен на парчета: над десет хиляди късчета хартия, ако трябва да бъдем точни, всяко обозначено с различен йероглифен символ. Всеки от безбройните начини, по които те могат да бъдат съчетани, предлага различен път през библиотеката.
Някои елементи от дизайна е възможно да се разгадаят по пътя на простата логика: въвеждането на рафтове например е по необходимост. Докато предишните колекции от по няколкостотин или няколко хиляди тома са могли да се поберат върху маси или в сандъци и лесно да бъдат откривани от опитен библиотекар, то библиотека с подобни мащаби изпълва цели стаи и е непосилна дори за най-добрата човешка памет. Новите лавици използват пространството далеч по-добре, а също разпределят тежестта. Те оформят акуратни редици, така че погледът минава по гърбовете на книгите отляво надясно, като при четене на букви в изречение. Вертикалната подредба позволява даден том да се извади лесно, за разлика от хоризонталните купчини, където издърпването на книгата най-отдолу преобръща целия куп. Но по-нататък логиката се изправя пред затруднения. Как точно да се подреди пъзелът, съставен от гърбовете на книгите? Как читателят пътешественик да се ориентира в този хартиен свят? Всеки, посещавал библиотека, знае, че редът е всичко. Начините, по които книгите могат да се организират, са многобройни и всеки показва вселената в малко по-различна светлина. Азбучната подредба например ще постави редом всички автори на име Перес или Пател, независимо дали книгите им имат нещо общо. Подредбата по размер ще спести място и ще образува спретнати редове с еднаква височина, но джобните романи ще се озоват в съседство с молитвениците..."
Из книгата
