В новата поетична книга на Росица Зиновиева простичко, непретенциозно и искрено една жена изповядва своите радости, покруси, светли и черни чувства, своята обич, своето "да" и своето "не", своите надежди.
Любопитна авторова находка е цикълът лирически миниатюри, озаглавен "Гайтани". Всяка миниатюра завършва със стих от незабравима българска песен - "Бела съм, бела, юначе...", "Я кажи ми, облаче ле бяло..." и др. Срещата на съвременното светоусещане с вечното българско придава ново "звучене" на тези песни, носи неочаквани посоки на осмисляне и възприятия. ... |
|
|
Баладична поема за България, за Русия, за Възкресението. ... "По всичките посоки на света
въздишките на ветрове вековни
неизтребими семена разпръскват.
И тези пръски неуморни
на замислените в студ вселени
възкръснали селения създават.
Една от тях ли
през прозорците усмихнати на моя дом,
завинаги отворен,
като мироздание
най-трайно в мене се пресели.
Лети Глухарчето -
на вест, на труд, на бъдеще обречено,
през угаснали и будни ери -
към обичта, на кръстопът замръкнала
сред нощи черни."
Лъчезар Еленков ... |
|
|
"Изповеди" са предизвикателство към нашето дребно, объркано, безпомощно време. Заредени са с послания, от които съвременният човек като че ли няма нужда. Но това е само на пръв поглед. Поетесата сякаш не пише стихове, а разговаря - със своите близки, приятели, връстници, с любимия, с България, с живота и смъртта, със себе си. Разговаря простичко, делнично. Без поетически финтифлюшки и умопомрачаващи метафори. Без фалш. Езикът й е съкровеният език на живота, чрез който човек познава себе си. ... |
|
|
"Изтрит е прагът на дома
от стъпки на деца и старци.
През него любовта прекрачи.
През него мъртъвци изнесоха...
И се препъвам в прага, както в себе си." ... |
|
|
Стихове ... "Ако имах бисер - щях да те накича,
ако имах злато щях да те откупя,
само да те имам,
но като ги нямам -
ти си моя бисер,
ти си мойто злато...
Как ли да те имам?" ... |
|
|
"Догарящата свещ. И чаша недопита.
И книгата отворена със стихове - Есенин...
И ти, във нежния воал обвита,
притисната до болка в мете..."
Димитър Илиев ... |
|
|
Стихове ... "Слънцето в зенита
И всеки, който
ме попита, къде
е изгревът, когато
съм в зенита,
къде е залезът,
когато съм в зенита,
на него аз
ще кажа, че не зная
нито начало,
нито края.
А аз ще продължавам...
Да залязвам и изгрявам." ... |
|
|
Това е четвъртата книга на плевенския писател Стефан Моллов. Бавно, внимателно и неотклонно той ни посвещата в живота на лирическия си герой, поставен понякога в изключителни (за щастие или нещастие - винаги правдоподобни, понякога дори документални) ситуации, како е в увлекателния му художествен документален роман „Един мъж в женския затвор" („Каратпринт", Плевен, 1999 г.). И ето ни пред антологичната му стихосбирка „Трохи за тълпата". И тя, както и другите му книги, е осветена от себеотрицанието на неговия герой, който (зная) в голяма степен се покрива с живота и философията на автора на тази искрено и ... |
|
|
Стихове ... |
|
|
В представителния том известният поет и преводач е поместил най-доброто от поезията си, създавана през годините. Лиричен и мисловно устроен, този поет винаги е имал своите почитатели. Подобно издание ще бъде истинска радост за тях.
"На попрището жизнено в средата,
на половината от вчера и отвъд...
Това е цяла вечност! А следата
от всичко друго е сега на съд.
Но трябва ли да се упрекна в нещо,
когато просто исках - да съм жив!
А всичко друго е - сърце горещо,
нагоре към венеца мой... трънлив." ... |
Рейтинг: 9.00 / 2 гласа 
