Второ преработено издание. ... "История на българската литература през Възраждането" е "учебник" за университетската филологическа общност, но и историографски труд, реконструиращ създаденото от Паисий до Ботев. Книгата представя обхватно и задълбочено литературата на Новото време. Залага на широк кръг от интерпретации с по-обща насоченост към прехода от дидактика към художественост, както и на конкретни анализи на внушителен брой от представителни текстове, със специално внимание към личностите, които имат дял в тяхното създаване. Портретува се делото както на видните участници от Паисий до Ботев, ... |
|
|
Книгата, посветена на юбилейната 250-годишнина от завършването на "История славянобългарска", събитие, влязло в културната програма на ЮНЕСКО за 2012 година. То е опит да се защити една цялостна концепция за ролята на Паисиевия труд в процесите на духовно-просветна пробуда и възмога на Велико Търново и Търновския край. Тя - с така очертаните си широки времеви граници от Кованлъшкия (1783 г.) до Мерданския препис (средата на XIX в.), включила внушителен брой стигнали и нестигнали до нас текстове, има какво ново да ни каже, с какво да дообогати познанията ни за Паисиевото дело. ... |
|
|
Академик Иван Радев е професор във Великотърновския университет "Св.св. Кирил и Методий". Автор е на редица книги върху проблеми на българската литература от XIX-XX век: "История на българската литература през Възраждането", "Таксидиотството и таксидиоти по българските земи", "Любовните истории и авантюризмът на българина", "Българската литература на ХІХ век - от анонимност към авторство", "Другото лице на възрожденската литература", "Библията и българската литература", "Столица на оцелелите", "История на Велико Търново. XVІІІ-ХІХ век& ... |
|
|
Сборникът "Българско-руски срещи в литературата на XIX - XX век" представя новоиздирени ръкописи и архивни материали, както и автентични факти, останали неосветлени досега, потулени в гънките на общата картина. Читателят ще досегне първия преводачески опит на Неофит Бозвели за "антология на руската проза", ще вникне в оставения от Пантелеймон Рилец интересен пътепис из Русия, ще разбере кой е българинът, присъствал на погребението на Гогол, ще се запознае с данните за първата руско-българска научна сесия през 1870 г., с оригиналните "описания" на Славейков по време на Руско-турската ... |
|
|
"Започвам дълго отлаганата си книга за личността и делото на Йордан Вълчев. Обещал съм му я в писмо до него през 1978-а, а сега е зимата на 2003-а. Между изреченото като идея намерение и началните практически усилия зее пропастта на цяло четвърт столетие. Това не са просто години изтекъл живот. В неговите рамки станахме свидетели на изключителни политически промени, особено спрямо съдбата и. Вълчев и смисъла на неговото съществуване. Самият той в напрегнатата им атмосфера приключи земния си път. И върху мен като автор този отрязък със събитията си не премина незабелязано - наложи своя отпечатък върху илюзиите и ... |
|
|
220 години от рождението на д-р Петър Берон. 195 години от написването на Рибния буквар. ... Буквар с различни поучения на д-р Петър Берон, по-известен с наименованието Рибен буквар, е напечатан през 1824 г., изигравайки голяма роля не само в избистрянето на педагогическите идеи, но и в оформянето на българския книжовен език. Това е първото произведение, с което българският книжовен език става изцяло народен. Безспорен факт е, че преди него съчиненията на Паисий Хилендарски и на Софроний Врачански са писани на народен език в основата си, но са и примесени с много черковнославянски елементи. Дори и тези произведения, ... |
|
|
"Било е време - и в живота, и в литературата - писмата да се възприемат като форма на съществуване. Днес те са част от ненужния и изхвърлен реквизит на миналото. Неслучайно обаче продължава да е жива думата анахронизъм - това ще рече, че тя има какво да изразява и човекът изпитва определена нужда от него. Така е с писмовното наследство. Сигурно в някоя литература има такава книга. В нашата няма - или поне не в този вид и обхват във времето и текстовете. Но не това е причината да се заема с нея. Или - не основната и единствената." Иван Радев ... |
|
|
"Автографът" е сравнително късно заявило за себе си явление в битието на българската художествена литература, в практиката на нейните автори и читатели... През последните десетилетия на XIX -ти и първите на XX -ти век автографът намира широко присъствие и под формата на дарствени надписи върху лични, семейни и общи фотографии - явление, почти изцяло отпаднало в наше време. В писателските среди и общувания с читателите то обаче добива най-отчетлив, институционално лигитимиращ го характер и в наше време се радва на отвоюван статут и популярност, на завидни количествени показатели. В завършения си вид книгата & ... |
Книги 
Рейтинг: 8.75 / 4 гласа 
