"Уна Кели Уебстър довърши подреждането на масата за Деня на благодарността, огледа я критично и се увери, че изглежда така съвършена, както я искаше и както семейството ѝ очакваше. Всичко в живота на Уна бе подредено и безукорно планирано предварително. Тя не обичаше изненади и се опитваше да предвиди проблемите, така че никога да не се случат. Уна имаше впечатляваща кариера в издателство Харгроув, в малък, но уважаван отдел под чадъра на по-големия издателски конгломерат. Работеше там още откакто завърши Принстън, и бе взимала класове при някои от най-великите съвременни автори. От младши редактор се бе издигнала до главата на изключително изискания литературен отдел, който издаваше най-добрите писатели. Той беше много престижен, въпреки че приходите му не можеха да се сравнят с онези, които публикуваха комерсиална художествена литература. Уна Кели бе дълбоко уважавана и прочута личност в литературния свят. Гордееше се с талантливите автори, които бе открила, макар продажбите им да не бяха така високи, както на бестселърите. Творбите им бяха предназначени за по-елитни читатели, които предпочитаха по-интелектуална литература.
Почти четиресет и седем годишната Уна бе открила и публикувала великолепни писатели, неколцина от които вече бяха прочути. Тя се грижеше за авторите си и ги окуражаваше внимателно. За разлика от света на бестселърите, нейният не беше суров и безмилостен, а изпълнен с достойнство, финес и велики литературни умове. Като глава на този елитен отдел имаше защитен статут и значителен престиж. Не злоупотребяваше с властта си, но се наслаждаваше на позицията си и всичко, свързано с нея. Въпреки интелектуалната природа на книгите, които издаваше, Уна изглеждаше десетина години по-млада от възрастта си. По-възрастните автори се изненадваха и искрено се радваха, когато се запознаваха с красивата млада жена с огромни зелени очи и топла усмивка, която разбираше и ценеше работата им и имаше отлично образование и двайсет и пет годишен опит. Тя бе отдадена на издателството и авторите си и защитаваше интересите им пламенно. Уреждаше им най-добрите аванси, на които бе способна, като се имаха предвид ограничените им продажби. Собствениците на издателството бяха брилянтно и умело в деловите въпроси семейство, притежаваха го от три поколения и бяха разраснали публикациите си, включващи документална литература, внимателно подбрана художествена литература и академични учебници, които бяха сравнително доходоносни, в масивен многомилиарден бизнес. Те искрено ценяха приноса на Уна, чийто отдел не изкарваше много пари, но им осигуряваше страхотен престиж в издателския свят. Уна ръководеше отдела си безпогрешно и контролираше всяка подробност, така както се справяше и с личния си живот и дома си.
Шест месеца след като се дипломира от Принстън, тя се омъжи за Чарлс Уебстър и вече работеше за Харгроув. Чарлс бе дванайсет години по-възрастен от нея и тогава бе на трийсет и четири. Той имаше преуспяваща кариера като финансов директор в рекламна агенция, която обичаше с цялото си сърце. Запознаха се на прием в Ню Йорк, където и двамата живееха. Романсът им беше вихрен и се превърна в солиден брак с две деца, Мегън и Уил, които сега бяха на двайсет и две и двайсет и четири. Уил бе роден на първата им годишнина и Уна се върна в издателството шест седмици по-късно, защото обичаше работата си. И тя, и Чарлс имаха сериозни кариери, зает живот и твърде малко време, което да прекарват само двамата, но се опитваха да вечерят заедно веднъж седмично. Децата вече бяха напуснали дома им.
Уна и Чарлс се канеха да отпразнуват двайсет и петата си годишнина през декември и бяха решили да отложат големия купон до пролетта. Вместо да организират тържество, наеха красива къща във Франция, на около час от Париж, близо до Мий-ла-Форе. Възнамеряваха да прекарат там един месец, от средата на февруари до средата на март. Надяваха се, че децата им Мегън и Уил ще се присъединят към тях за седмица, а през останалото време щяха да се наслаждават на три седмици усамотение във Франция. От години си казваха, че биха искали да направят нещо подобно, затова Уна го бе организирала. Къщата изглеждаше великолепно и имаше прислужница, която ходеше там ежедневно. Домът и имотът бяха доста по-големи от това, от което се нуждаеха, но решиха да се поглезят. Къщата бе собственост на семейство от Хонконг, което я даваше под наем за сватби и други празненства, както и понякога на чужденци, които търсеха луксозна и удобна ваканция в прекрасна област.
Чарлс и Уна бяха работили през целия си брак. Грижеха се еднакво добре за семейството и кариерите си и бяха достигнали сериозен статут в професионалния си живот на ранна възраст. След десетина години Чарлс се прехвърли в по-динамична рекламна агенция и стана номер две в Хилс, Рокуел и Клайн. През последните пет години очакваше повишение в номер едно, но досега го подминаваха. Налагаше му се да изчака, докато сегашният изпълнителен директор се пенсионираше, което не изглеждаше като нещо, което ще се случи в обозримо бъдеще, но той обичаше работата си и нямаше нищо против да чака началническата позиция. Междувременно работеше с удоволствие. Кариерата му подхранваше и самочувствието, и ума му. Имаше статут, уважение, страхотни бонуси и по-малко главоболия, отколкото като изпълнителен директор.
Дъщеря им Мегън трябваше да се завърне в Ню Йорк в края на годината. През юни тя взе дипломата си от университет Джордж Вашингтон по глобална филантропия, а сега завършваше стажа си, спонсориран от фондация Картър, предлагаща няколко програми в Африка, които я интересуваха. Мегън си търсеше дългосрочна работа, като се надяваше да я изпратят в чужбина за няколко години. Уил замина да учи в Бъркли, завърши преди три години и остана в Сан Франциско, където работеше за Гугъл, и бе влюбен в работата си. Той процъфтяваше в Калифорния - всичко му харесваше: времето, спортът, чистият въздух. Не изпитваше никакво желание да се върне обратно в Ню Йорк.
Сега Чарлс бе на петдесет и девет години и бе твърдо решен да стане изпълнителен директор на рекламната агенция, преди да се пенсионира. Това беше най-сериозната му цел. Мечтаният статут бе важен за него, което признаваше леко засрамено пред Уна, въпреки че ролята му като номер две беше приятна и му осигуряваше достатъчно власт да го поддържа щастлив. Но той копнееше да достигне позицията на изпълнителен директор, преди да се пенсионира.
И двете им деца вървяха устремено напред в кариерите си, тъй като отрано бяха научени на това, макар Уна да не се радваше много на решението на Мегън да прекара следващите няколко години в неразвитите страни, където да подобрява живота на страдащите. Не ѝ харесваше идеята, че дъщеря ѝ може да замине за опасно място, въпреки че точно това привличаше Мегън. Тя не можеше да си представи да си губи времето в някаква незначителна и ниско платена работа, макар и привидно бляскава, подобно на много от приятелките ѝ, които работеха за заместник-редакторите на големи модни списания. Мегън искаше да направи нещо за подобряването на света, което Чарлс одобряваше. Уна се притесняваше за опасностите - племенни войни, здравословни рискове и заплахите, с които неизменно се сблъскват красивите млади жени. Но Мегън беше твърдоглава и решителна и накрая постигаше това, което искаше. Уна се подготвяше за този момент от мига, когато дъщеря ѝ започна да си търси работа в различните нюйоркски фондации, които финансираха проекти в чужбина.
Мегън и Уил щяха да се приберат у дома за Деня на благодарността, както правеха винаги, и родителите им щяха да им съобщят за къщата, която бяха наели във Франция. Уна и Чарлс се вълнуваха от предстоящото пътуване и Уна, която вече бе проучила местната история, откри, че и самата къща има интересна история. Беше построена от Луи XVI, последния френски крал преди Революцията, за любимата му метреса, и бе кръстена на нея Красивата Флоранс. Вътре имаше многобройни тайни входове и тунел, водещ към близък замък, където кралят прекарвал доста време, когато метресата му била фаворитка. Тя умряла млада, при загадъчни обстоятелства, а сърцето на краля било разбито. Замъкът му изгорял по време на Революцията, но домът на любовницата му още стоеше на мястото си и бе поддържан с любов от собствениците си през вековете. Мястото изглеждаше романтично и подходящо за годишнина, а Чарлс бе развеселен от увлечението на Уна по него."
Из книгата
Книги 
