"Беше прекрасен топъл слънчев ден през юли 1944 за пътуване с кола до Берлин от Бранденбург, където се намираше семейният замък на съпруга на Ариел фон Ауспек. Замъкът бе построен през шестнайсети век и бе огромен, студен през зимата и скъп за поддържане. Но Грегор фон Ауспек бе силно привързан към него. Като единствен син, той го бе наследил след смъртта на родителите си. Грегор и Ариел прекарваха там уикендите през цялата година и част от всяко лято. Обикновено ходеха и в Южна Франция за няколко седмици през лятото, в чест на рода на Ариел. Баща ѝ беше германец, а майка ѝ – французойка. Ариел също беше единствено дете и бе израснала в Германия, но имаше здрави връзки с Франция. Майка ѝ се бе преместила от Париж в Берлин, когато се беше омъжила за баща ѝ. Родителите ѝ също бяха аристократи. Майка ѝ винаги ѝ говореше на френски, така че Ариел го знаеше отлично. И нейното семейство, и това на Грегор бяха от Берлин.
Четирийсет и четири годишната Ариел беше слаба, руса и синеока красавица с великолепна фигура. Грегор беше пет години по-възрастен, висок, атлетичен, с тъмна коса и сини очи. Семействата им бяха приятели, а Грегор бе изисканият „по-стар“ хубавец, когато тя се влюби в него на двайсет години и се омъжи година по-късно. Бяха женени от двайсет и три много щастливи години. Дъщеря им Мариана беше на двайсет и две и наскоро бе станала съпруга на Юрген Спрингер, млад лейтенант от Луфтвафе, изключителен пилот и мило момче, което и Ариел, и Грегор харесваха. Сватбата бе разкошна, състоя се в берлинския им дом в район Зелендорф. Къщата бе една от най-големите и красиви в града. Имаха бална зала, която се напълни с тристате гости на сватбата – много мъже с военни униформи и жени с прекрасни бални рокли.
Грегор беше полковник, който се пенсионира след инцидент в началото на войната. Простреляха го по погрешка и лявата му ръка си остана скована, а рамото му бе непоправимо увредено. Раняването му спести агонизиращото решение да се оттегли от армията, което той обмисляше от доста време. Беше свирепо против политиката на Хитлер и антисемитските му програми. Инцидентът му предостави идеалното оправдание да се пенсионира и му попречи да се противи ожесточено на фюрера, което бе доста опасно. Ариел и Грегор имаха и син, Виктор. Сега той беше на деветнайсет и бе ревностен и сериозен член на Хитлерюгенд, Хитлеровата младеж, откакто стана на четиринайсет, точно преди началото на войната. Виктор най-после успя да се запише като доброволец в армията на осемнайсет. Сега воюваше в Полша и родителите му не го бяха виждали от няколко месеца. И двете им деца бяха лоялни поддръжници на Третия райх, Мариана като съпругата на млад пилот във военновъздушните сили, а Виктор – въодушевен, че най-после е в армията. За голямо разочарование на баща му, Виктор бе изложен на нацистката пропаганда в юношеските си години и се бе повлиял силно от нея. Двамата водеха разгорещени спорове преди Виктор да се запише в армията. Той бе млад и наивен и зашеметен от политиката на нацистката партия, с която бе израснал.
Ариел загуби родителите си на млади години. Майка ѝ умря от испанския грип, когато Ариел бе на осемнайсет. Грегор не я познаваше добре тогава, но родителите му винаги казваха каква чудесна, мила и елегантна жена била майка ѝ и колко много Ариел приличала на нея. Тя твърдеше, че баща ѝ бе умрял от разбито сърце след смъртта на майка ѝ. Той беше повече от двайсет години по-стар от нея и почина няколко години след сватбата на Ариел и Грегор. Скоро Грегор се превърна в центъра на света на Ариел, особено след като и баща ѝ умря, и тя бе всеотдайна майка от мига, когато се роди Мариана. Грегор и Ариел обожаваха децата си. Грегор никога не бе имал истинска професия. Грижеше се за инвестициите си и управляваше огромния имот около замъка, където се трудеха много фермери наематели. Той беше истински благородник, прочут ездач и редовно ходеше на лов. Раненото му рамо не пречеше на ездата, но той вече не можеше да стреля. Присъединяваше се към приятелите си на лов, за да се позабавлява и да се радва на светския им кръг.
Двамата с Ариел обичаха да пътуват и се занимаваха много с благотворителност. Доколкото можеше, Грегор предпазваше жена си и семейството си от мрачната действителност в света, което стана още по-трудно след избухването на войната. Той смяташе, че всички планове на Хитлер за Германия са абсурдни. Съпругата му споделяше мнението му, въпреки че го изразяваха само пред близки приятели, които разсъждаваха като тях. Беше прекалено опасно да изразяват мненията си открито и двамата бяха дискретни. Грегор беше част от кръга Крейзау, група от консервативни аристократи, философски настроени против Хитлер, който включваше и много офицери с високи рангове. Мечтата им беше да вземат властта от Хитлер и да върнат Германия в по-човечен и почтен път Най-близкият приятел на Грегор беше Лудвиг Бек, пенсиониран генерал, който напусна армията през 1938 година, преди обявяването на войната, след като предположи какво предстои. Положението се оказа по-страшно, отколкото той бе предвидил, а престъпленията срещу човечеството надминаваха всичко, което цивилизованите хора можеха да понесат. Бек беше убеден, че Хитлер е луд, и Грегор бе съгласен с него. Войната, водена от Хитлер, вървеше лошо.
Лудвиг Бек им идваше на гости често за дълги разговори с Грегор, придружени от коняк и пури. Мненията им за варварските действия на Хитлер не се бяха променили, дори бяха станали по-остри. Ариел и Грегор пътуваха към Берлин, защото той имаше срещи с банкерите си по важни въпроси. Ариел никога не го разпитваше за решенията му. Той правеше всичките им планове, което бе доста удобно за нея. Грегор беше изключително разумен човек, който винаги слагаше нея и децата на първо място. А и тя искаше да види Мариана, която от седмици не бе идвала да ги посети в замъка. Дъщеря им живееше близо до тях в Берлин и винаги чакаше възможност да види съпруга си, ако той имаше няколко свободни дни между мисиите. Той летеше почти непрестанно. От януари до май участваше в операция „Козирог“ – Малкия блиц – бомбардировки над Лондон, Бристол, Хъл и Кардиф. Хитлер бе твърдо решен да завоюва Англия и да я направи част от нарастващата си империя.
Последните пет години, откакто през септември 1939 избухна войната, бяха доста тежки за страната. А напоследък войната не вървеше добре за Германия. Това караше Грегор и приятелите му да желаят още по-силно да свалят Хитлер от поста му. Грегор беше лоялен германец, но не бе лоялен на Хитлер. Кръгът Крейзау включваше много от близките приятели на Грегор, мъже, на които той имаше пълно доверие, като генерал Фридрих Олбрихт, генерал-майор Хенинг фон Треско, полковник Клаус фон Щофенберг и Карл-Хайнрих фон Щулпнагел, който управляваше окупирана Франция. Грегор и Ариел бяха ходили във Франция няколко пъти, откакто войната беше започнала. Ариел обичаше Франция. Винаги ѝ напомняше за пътуванията ѝ с майка ѝ, когато беше малка. Майка ѝ я беше запознала с чудесата на Париж, а тя ги показваше на Грегор, който не познаваше града така добре като нея, но също го обичаше.
Семейството на майката на Ариел все още притежаваше наследствения си замък на два часа път от Париж, в Брион, Нормандия. Всички възрастни членове на семейството вече бяха починали и единствените ѝ френски роднини бяха братовчедите ѝ Жана и Луи, които бяха брат и сестра и все още живееха в замъка, където имаше предостатъчно място за съпруга на Жана и двете им деца. Навремето Ариел посещаваше братовчедите си често и бяха много близки, докато растяха. И двамата бяха малко по-големи от нея. Жана имаше син на възрастта на Виктор и по-малка дъщеря – Силви. Луи, който бе вдовец, никога не бе имал деца. Ариел не ги беше виждала от пет години. Отношенията им бяха охладнели, тъй като в техните очи тя бе германка и омъжена за германец. Ариел се надяваше, че след войната ще си оправят отношенията. Те бяха единственото ѝ семейство, с изключение на Грегор и децата, и ѝ липсваха. Не ги беше чувала от четири години и не смееше да ги посети, когато двамата с Грегор отиваха в Париж."
Из книгата
Книги 
