Несериозен наръчник за сериозно загазили родители, или "Къде сгрешихме?". ... В началото бе Времето - вечно и безбрежно. Или поне така си го представяха Мъжът и Жената, та затова безобразно го пилееха, най-вече като до среднощ гледаха безсмислени филми, които влечаха след себе си безпаметни утрини. И тогава, в резултат на нищо и никакъв си сблъсък между гамети, се отприщи Хаосът. Той дойде под формата на огромна черна дупка, която погълна Времето и на негово място изплю Елфи и куп съпътстващи митични същества... Тази история се препоръчва за: жени, които искат по забавен начин да съпреживеят майчинството във ... |
|
|
Да, правилно сте прочели това е история с две въшки, които живеят в косата на едно дете. Разказ за перипетиите на Въшко, който, отправил се да търси своята изгубена любима Въшка, преминава през невероятни приключения и трудности, за да я открие. Въпреки премеждията обаче краят е щастлив и пълен с въшки! А има и поука, както е във всяка детска книжка. Поуката в тази е: всичко се постига и изход има от всяка ситуация - благодарение на себеотрицанието и любовта! ... |
|
|
Фамилна книга за родители, за децата им и за родителите на родителите. ... Където бях и пак ще бъда Да ходим боси по камъни редени и между тях тревата да гали ходилата. Да кацне меко над бялото коляно червена пеперуда и да трептиш от гъдел. Да дишаш слънце под есенната круша и да усетиш с нея как крушите едреят. Щурче преде в косата и в ухото. От теб към мен ще скочи над спомена с поточе. Вода сълзи под камъните боси, в зелената мъгла след сенокоса. Георги Атанасов ... |
|
|
Яйцето се разпуква и от малка дупчица в земята се подава главица на животинче, покрита с черупка. Това е сухоземната костенурка Сима. Заедно с нея, мили деца, ще пребродите гори и полянки в Еминска планина, ще стигнете дори до морето. Ще опознаете чудния свят на костенурките, техните навици и начин на живот, дори ще се сблъскате със смъртни опасности и врагове, най-страшният от които е човекът. Ще посетите и костенурковата "болница" - Центърът за размножаване и рехабилитация на сухоземни костенурки в с. Баня, недалеч от морския бряг. Тук много болни и ранени роднини на Сима намират помощ и грижа, както и шанс ... |
|
|
В книгата е събрано поетичното творчество на възкръсналия от забравата голям български поет Трифон Кунев: Стихове Песни (1905) Хризантеми (1907) Зарници (1926) Трифон Кунев е подлаган цял живот на политически гонения, преследван и инквизиран, героят от войните в началото на миналия век, приятелят на Яворов, Лилиев, Хербст, яростният публицист и нежен поет възкръсва за българския читател в този сборник с най-романтичните трепети на неспокойната си душа и ни предоставя нетленно свидетелство за безсмъртието на българския поетически гений."Високото място в литературния елит на България, което Трифон Кунев ... |
|
|
Бела Бенова е автор на пътеписа "По пътя на пулсиращата светлина", сборника стихове и миниатюри "Врати" и експерименталния есеистичен дневник "Гостенка в миналото", всички илюстрирани с авторски фотографии. Инженер по образование, ала пътешественик по призвание, Бела разказва и с думи, и с образи всички любови, от които най-голямата - Морето, винаги я връща в родния ѝ град Варна. В "ЕГОистини" са събрани брегове, снегове, негодувания, тегоби и други алегории на "Аз"-а."Облачна, с рокля, шита от дъжд, очите - небесна волтова дъга" - така се запознах с Бела, ... |
|
|
"Човекът е тръгнал от водата. Това е трудно доказуемо днес. Но разлиствайки подготвената за печат книга с разкази на Пламен Вукадинов, аз определено мога да кажа, че авторът е влязъл в съвременната ни литература от водата - снаряжен с плавници, очила и шнорхел. Като добър познавач и приятел на морските глъбини от десетилетия, той ни приближава към тайнствата на подводния свят; на езика на морския човек ни среща с растителната, скална и животинската екзотика на дъното на морета и океани, станали негов дом. Там гмуркачът наистина е свободен и никакви рискове не могат да го спрат към нови открития. Екстремните ... |
|
|
Чувството, че живееш в роман Чувството, че живееш в роман (недовършен роман по Димов), те преследва, когато си сам. Достраша ли те? Обади ми се. Безизходици търсят решения и случайни съдби криволичат. Обади се. В едно отклонение да си спомним как сме обичали. Нищо ново на запад (допусках го), а на изток от рая е тъмно. Тези твои напукани устни ще лекувам, преди да се съмне. Идва нощ и конете са бели (на картината на стената ми). Любовта е любов и в неделя, и във всичките ми възприятия. Любовта обитава и книгите и дома ти. Нахлувам неканена. В някой есенен ден ще ме видиш по шосето, романи нарамила. Обади се. ... |
Рейтинг: 9.00 / 1 глас 
