"Едва 16:00 часът е, а навън вече се смрачава. От сутринта не спря да вали... В сиви дни като този не съм най-добрата компания - просто усещам, че не е моят ден и предпочитам да си остана вкъщи, вместо да развалям настроението и на околните. Всъщност има още една причина да не харесвам облаците и всички, които ме познават, знаят каква е: откакто работя, в последните 15-16 години, доста фотосесии сме отлагали заради тях с моята реплика "Няма слънце!".
Меги, която за някои е просто сладко чихуахуа, а за мен е част от семейството, също не е особено доволна от влагата навън и не иска да излиза. Тя се страхува от дъжда и гръмотевиците и когато има буря, се сгушва при мен и тихичко скимти. Меги прави точно това, от което аз самата имам нужда - да се сгуша и просто всичко да отмине. В моменти като този се чудя дали е нормално стопаните толкова да си приличат със своите любимци, или всичко се случва с времето. Усещам, че се отнасям в мислите си, докато чакам Никол и Николай да се върнат вкъщи. Нямам търпение да се потопим в онова чувство за споделеност, да се отпуснем, да се насладим на спокойствието, да поговорим, да вечеряме, да гледаме някой филм... Да правим онези прости неща, които ни доставят толкова сложното за откриване щастие.
Към реалността ме връща мелодията на телефона ми. Обажда се Ангел, моят съдружник в NL Beauty, за да ми каже, че важна съставка за предстоящата ни серия козметика е осигурена. Новината е повече от вълнуваща - в последните години, заради пандемията и войната в Украйна, доставките на някои стоки са проблемни. Но ето че пак ще се справим, като по чудо и този проблем е решен. Усещам как усмивката започва да се изписва на лицето ми и скоро от поувяхналото ми настроение не остава и следа. За кой ли път осъзнавам, че обожавам живота си - такъв, какъвто сама го мечтая и създавам. Живот, за който съм благодарна всеки ден.
Чувствам се щастлива и като жена, и като майка. Открила съм любовта и призванието си и се стремя да е така във всички аспекти, за да поддържам хармонията. Когато успявам да балансирам между тези неща, всичко около мен се случва с лекота.
Как го правя? Отговорът е прост: пожелавам си, а Вселената ми откликва. Амбициозна съм, признавам - ако кажа, че ще направя нещо, наистина го правя. Обаче то идва и с лекота, просто си го мисля и ми се случва. Нямам някаква техника, не медитирам и не пея мантри. Често желанията ми се сбъдват на момента, дори съм се питала дали имам някаква комуникация с фините нива на Вселената - само да си помисля за нещо, и тя ми го дава. Затова постоянно благодаря, Господ ме обича, винаги съм казвала, че съм целуната от съдбата. Наистина имам късмет, случват ми се все хубави неща. Не се концентрирам в определени цели, но винаги стигам там, където съм пожелала. Всеки път си мисля, че няма как да съм по-щастлива, но винаги се оказва, че може и още.
През годините много хора се опитваха да ме уязвят, да ме сринат психически, да се подиграят с мен и с това, което работя. Питали са ме дори какво пише на визитната ми картичка... Днес не се нуждая от визитка. Аз съм Николета Лозанова! В началото работех за името си, сега то работи за мен. И смятам, че едно от най-големите ми постижения е моят бизнес, той ми дава самостоятелност. Ако реша да отида с детето си на почивка, просто го правя - харесвам държава и хотел, и на другия ден сме там. Не се налага да моля някой да задоволи този "каприз". Благодарна съм, че имам голяма мъжка подкрепа от Николай и от бащата на Никол - Валери, но да седя и да чакам мъжът до мен да ми дава пари... просто няма как да стане. Не одобрявам такъв тип отношения, не си представям да съм в такива отношения и, да си призная, дори не ги разбирам. И тук не говоря дали хотелът ми струва 100 или 1000 лева, а за свободата сама да избирам и да се чувствам независима.
Доста популярни личности печелят много, но живеят "малко". Не ги упреквам, това си е тяхна работа. Но аз си харча парите, както сама преценя. Радвам им се, помагам, но ги изкарвам сама. И колкото повече давам, толкова повече ми се връща. Чувала съм, че това е старо поверие, за други е "закон на привличането", а за мен - просто моята приказка, на която се наслаждавам.
Откакто навърших пълнолетие, аз не съм спирала да работя. През годините за мен се смяташе, че съм скандална, провокативна, медиите обичаха да се ровят в личния ми живот, а аз ревниво го криех. Дойде моментът да открехна завесата, за да научите истината. Ако искате да се запознаете с мен, Николета Лозанова, прочетете тази книга. В нея е историята ми - такава, каквато я знаем аз и най-близките ми хора. С тях от години пишем моята приказка, а сега я споделяме с вас. Надявам се, че ще ви е приятно, да я съпреживеем заедно! Пожелавам ви моята история да събуди и във вас вярата, че сте любими деца на Твореца, че сте тук, за да предизвиквате себе си и да се наслаждавате на живота. Тази наслада не се измерва само с удоволствията, които можете да си осигурите. Тя е в движението, в работата, в неочакваната радост, която е ей там, зад ъгъла. Просто тръгнете към нея! Както направих аз... бедното, малко, богато момиче, което се роди в Пловдив, а днес се събужда в Милано и Париж."
Из книгата
Рейтинг: 5.00 / 9 гласа 
