"- Още една?
Когато барманът излезе иззад бара и се отправи към тях, Джон видя отражението му в затъмненото стъкло. Но Бет Колинс, изцяло погълната от разговора, изглежда, не бе усетила приближаването му и се сепна. Джон се отдръпна от нея, усмихна се на бармана и посегна към новото питие.
- Благодаря, човече. Как се сети?
- Е, както изглежда, една няма да свърши работа. – Смехът разтърси широкия гръден кош на мъжа. – А за теб, скъпа? Нещо по-силно този път?
При обръщението „скъпа“ тя се напрегна за миг, но реагира с усмивка и хладнокръвно.
- Не, благодаря.
Отново не капеше мед от устата й.
- Всъщност... – Отвори скъпото си портмоне, извади двадесетдоларова банкнота, сякаш се бе погрижила да я има подръка, вместо да плати с кредитна карта. – Това трябва да стигне за питиетата ни. Задръжте рестото.
- Благодаря. – Барманът взе банкнотата и докато нехайно се отдръпваше, перна Джон по рамото и прошепна под носа си: - Късмет, приятел.
Когато се отдалечи достатъчно, тя попита:
- Мислите ли, че ще ме запомни?
Шегуваше ли се? Ако бе влязла в това заведение с диамантена тиара на главата, нямаше да изглежда по-подозрително, отколкото с тази бейзболна шапка. Всичко в нея, с изключение на шапката и обикновената бяла тениска, отдалеч издаваше класа. Вярно, виждаше я само от кръста нагоре, но тениската беше от еластична материя и ако долната половина на тялото й бе дори наполовина толкова изваяна, колкото горната, през ума му мина мисълта, че час-два родео в някой приличен мотел не би било лош начин да прекара останалата част от следобеда.
Стига тя да няма възражения.
- Да, мисля, че ще ви запомни - отговори на въпроса й. - Защо това е проблем? Нима се явява спънка за заговора ви за саботаж?
- Няма никакъв заговор.
Стрелна я с поглед. Тя се подпря с две ръце на масата и се наведе напред.
- Не разбрахте ли какво казах?
- Отлично разбрах. Освен това разбирам, че сте ми устроили засада. Не мога да си простя, че се хванах, но сега си тръгвам.
Той погледна назад към четиримата до масата за билярд, които очевидно се преструваха, че не ги забелязват. Особено нея. Измърмори ругатня под носа си и въздъхна, след това отново се обърна.
- Скрийте тази проклета чанта под мишница. Плътно. Не ги гледайте. Схванахте ли? Никого от тях. Дори не си помисляйте да спорите с мен за това.
Измъкна се от сепарето, наведе се и я хвана за лакътя, а когато се изправи, я поведе към изхода. Барманът му намигна и вдигна палец. Когато минаха покрай мърлявата компания, мустакатият заядливец с кибритената клечка в устата направи неприличен жест. Джон го игнорира, дръпна тежката врата и изведе жената навън. Облаците се сгъстяваха и въпреки че не беше по-хладно от обичайното за сезона, въздухът бе влажен и предвещаваше дъжд. Тя освободи ръката си от неговата и посочи към черен седан.
- Досетих се – каза той.
Освен неговия джип и седана, единственото друго превозно средство на паркинга беше пикап с изкривена предна броня и две дупки от куршуми в ръждясалата задна. Придружи Бет Колинс до седана.
След като тя отключи с електронното устройство, посегна покрай нея и отвори вратата откъм шофьорската седалка.
- Хубава кола. С всички екстри.
- Не зная за какво са половината от тях. Наех я на летището.
- Кога?
- Вчера.
- Долетели сте от Ню Йорк?
Не беше трудно да се досети. Предаването, за което работеше, се излъчваше от там.
- Да.
- Не говорите като нюйоркчанка.
- Отраснала съм в този край. Веднага след като завърших Университета на Луизиана, се преместих там.
- Където са ви обучили да подмамвате хора за тайни срещи? Или не се нуждаехте от обучение? Телевизионният канал ли ви научи да го правите толкова сполучливо, или е вродена дарба?
Тя смутено извърна глава и се загледа в голям камион на магистралата, който профуча покрай тях. Когато отново се обърна към него, каза:
- Господин Боуи... или да ви наричам детектив Боуи?
- Какво ще кажеш за Джон?
Без да го назовава по какъвто и да е начин, тя каза:
- Дойдох тук специално да разговарям с вас.
- Е, жалко, защото няма да говоря. Кажи на зализания ви водещ, че да ме нарича арогантен кучи син е обида за всеки истински кучи син. Кажи на шефовете си, че съм груб, циничен женомразец. Използвай каквито искаш определения. Мнението им за мен не ме интересува. Всъщност колкото е по-лошо, толкова повече ще се радвам.
Трябваше да й признае, че успя да запази хладнокръвие.
- Не сте ли поне малко любопитен да чуете защо мисля, че случилото се с Криси Мелин ще се повтори, че ще има друга жертва?
- Разбира се, че ще се повтори. Сто пъти. Хиляда пъти. За жалост. Тъжно е. Трагично. Насилието срещу жени е зло, което разяжда повечето цивилизовани общества. Но тези престъпления са грижа на други хора. Не моя.
- Ще бъде ваша грижа. Това се опитам да ви кажа.
Може би трябваше да я помоли да обясни или поне да попита: „Защо, по дяволите?“. Но пропусна възможността и се радваше за това, защото не беше глупав."
Из книгата
