Зимните хора

Зимните хора Дженифър Макмеън Времетраене: 1:07 мин. Последният ловец на делфини Захари Карабашлиев Времетраене: 0:43 мин. Последните дни на Кира Мълан Ники Френч Времетраене: 1:03 мин. Сърцето ми смени адреса си Мишел Бюси Времетраене: 0:56 мин. Библиотеката на сърцата назаем Луси Гилмор Времетраене: 1:01 мин. Повелителката на слънцето Мая Люнде Времетраене: 0:59 мин. Всичко за тръгването на училище Фелисити Брукс Времетраене: 0:55 мин. Розов изгрев след дъждовна нощ Изабел Овчарова Времетраене: 0:55 мин. 1000 любопитни въпроса и 1000 изумителни отговора Времетраене: 0:46 мин. Реката, която помним Уилям Кент Крюгър Времетраене: 0:57 мин. Самотен мъж в Берлин Крис Пауър Времетраене: 0:52 мин.

Някои тайни никога не умират.

Уест Хол, Върмонт, винаги е бил град на мрачни легенди. Историята му крие не малко мистериозни случаи на изчезнали хора, а някои от жителите му дори вярват, че по улиците му броди призракът на Сара Харисън Шей. През 1908 г. тя е била намерена мъртва на ливадата зад къщата си, само няколко месеца след като трагичната смърт на дъщеря ѝ Гърти едва не я е побъркала.

Рути смята всички тези приказки за небивалици. Но когато един ден майка ѝ изчезва безследно, тя започва да се съмнява, че Уест Хол наистина крие тъмни тайни. Подозренията ѝ се потвърждават, когато със сестричката ѝ откриват екземпляр от дневника на Сара Харисън Шей, скрит в собствения им дом. И докато Рути се опитва да разгадае причината за изчезването на майка си, се оказва, че тя не е единствената, която търси загубен близък. Но може би само тя би могла да предотврати преповтарянето на (грешки от) миналото.

"Призрачно красива история."
Oprah.com

Най-популярната книга на авторката на бестселъри на Ню Йорк Таймс Дженифър Макмеън вече и на български!

"Наближава краят на седмия ден от събуждането на Гърти. А момиченцето ми още се крие в сенките, ту се показва, ту пак изчезва. Когато я зърна, е бледа и прилича на сянка. Облечена е с дрехите, които носеше, когато излезе от къщата онази последна сутрин: със синята си рокля, вълнени чорапогащи, с черното си палтенце. Сега косата ѝ е разрошена. Бузите ѝ са изцапани с пръст. От нея се носи миризма на горяща мазнина, на току-що изгасена лоена свещ. Шеп се плаши от нея; ръмжи към сенките с настръхнала козина и оголени зъби.

Откакто дописах историята ни, ѝ говоря, пея ѝ, опитвам се да я прилаская да се покаже. Помниш ли - казвам, - помниш ли?
– Помниш ли как двете с теб лежахме цяла сутрин под завивките и си споделяхме сънищата?
– Помниш ли коледните утрини? Онзи път, когато имаше заушка и не се отделих от теб? Историите ти за синьото куче? Как изтичваше право в кухнята, когато се връщаше от училище и надушваше курабийки с меласа? Помниш ли? Помниш ли?

Но Гърти отново беше изчезнала. (Беше ли някога тук наистина?)
– Моля те, любов моя - казвам. - Остава ни толкова малко време заедно. Няма ли да се покажеш?"
Из книгата

Бениториал ООД
София, 1618
ж.к. Славия, бл. 10, вх. Б, ап. 24
office@benitorial.com