Изповедите на един буржоа. Исках да мълча

"Зная, че никога не съм се готвил за голямата книга, в която ще кажа всичко. Писателят знае, че никога не казва всичко и големи книги се готвят да пишат само дилетантите или професионалистите, живеещи в покрайнините на литературата. Вярвах по-скоро, че сред всичките ненужни, припознати с неспокойна и нечиста съвест и все пак неизбежни съчинения по конкретен повод веднъж ще съумея в някой ред или пасаж да кажа онова, което никой друг не може да каже вместо мен. Предполагах, че казаното от мен няма да бъде особено умно, фрапиращо самобитно, ослепително духовито. Възможно е като му дойде времето и мястото, да се наложи да го изрека под формата на клише, защото както в живота, така и в литературата най-важното съобщение, онази дума или мнение, които изразяват безостатъчно човека, са най-често твърде обикновени."
Шандор Мараи

"Изповедите на един буржоа е без съмнение най-добрата книга на Шандор Мараи, когото мнозина определят като най-значителния унгарски писател на XX век. Тази стилно романизирана автобиография, написана през 30^-те, носталгично възкресява буржоазния дух на Европа, необратимо разпаднал се след изстрелите в Сараево през 1914 година. Не случайно с тях завършва и първият том на книгата.

Вторият вече сменя жанра. Започва емигрантският живот на един космополит: Германия, Париж, Флоренция, Лондон. (Този живот на космополит и изгнаник ще продължи до 1989 година, когато 89-годишният Мараи сам ще сложи край на живота си в Сан Диего, САЩ.) В герои на разказа постепенно се превръщат Цвайг, Унамуно, Томас Ман, Пикасо - личностите, които трябва да съхранят духа на европейската цивилизация, да се опълчат срещу набъбващия кафяв и червен тоталитаризъм. Така книгата на Мараи става свидетелство за последния блясък на една епоха, миг преди окончателния залез.
Пламен Антов

Книгата е част от поредицата Модерна европейска проза на издателство Ерго.

Шандор Мараи (Кошице, 11 април 1900 - Сан Диего САЩ, 21 февруари 1989) е писател, поет, журналист. Олицетворител и същевременно възвисител на световно равнище на унгарската буржоазна култура, застъпник на либерализма. Класик на модерната унгарска литература. Маестро и образец му е Томас Ман. През 1919 - 1928 година пребивава в чужбина като журналист, чрез публикации в родните журнали (очерци, разкази, преводи) обаче поддържа връзка с унгарската литературна общност. Сътрудник е на Франкфуртер Цайтунг. През 1933^-та журналът му го праща в Берлин; тук следи отблизо идването на Хитлер на власт. Описва достоверно и с безпримерна смелост същността на нацизма. През 1937 г. започва работа в Пещенски известия: статиите му са чувствителна реакция на всяко явление от културния живот. Главната му творба е биографичният и едновременно социографски роман Изповедите на един буржоа (1934).

Сдържано чувство за мяра и пластично изображение, езиков пуританизъм и ярка изразна символика характеризират изразния му стил. Шлифова литературната есеистика до съвършенство. От 1943^-та почти до края на живота си води своя Дневник, субективен коментар на един забележителен мислител за XX век. През 1942^-ра става член-кореспондент, а от 1945^-та редовен член на Унгарската академия на науките. През 1948^-ма заминава отново за чужбина, живее в Европа и САЩ. Между 1948 - 1990 творбите му не могат да бъдат публикувани в Унгария. Написва най-изразителната поема на унгарската емиграция: Надгробно слово (1950).

Непримирим привърженик и борец за национална независимост. От 1979 година живее в Сан Диего. Прекарва последните си години във все по-пълно уединение. След смъртта на съпругата и сина си живее в бедност и болести, грохналото здраве едва му позволява да се грижи сам за себе си. Слага сам край на живота си. Огромното му литературно наследство може би крие изненади, част от писаните в родината му статии са неиздавани. През 1990^-та е удостоен посмъртно с наградата Кошут.

Ерго
София, 1799
бул. проф. д-р Ал. Теодоров-Балан №16
office@ergobooks.eu