Шандор Мараи (Кошице, 11 април 1900 - Сан Диего САЩ, 21 февруари 1989) е писател, поет, журналист. Олицетворител и същевременно възвисител на световно равнище на унгарската буржоазна култура, застъпник на либерализма. Класик на модерната унгарска литература. Маестро и образец му е Томас Ман. През 1919 - 1928 година пребивава в чужбина като журналист, чрез публикации в родните журнали (очерци, разкази, преводи) обаче поддържа връзка с унгарската литературна общност. Сътрудник е на Франкфуртер Цайтунг. През 1933
-та журналът му го праща в Берлин; тук следи отблизо идването на Хитлер на власт. Описва достоверно и с безпримерна смелост същността на нацизма. През 1937 г. започва работа в Пещенски известия: статиите му са чувствителна реакция на всяко явление от културния живот. Главната му творба е биографичният и едновременно социографски роман Изповедите на един буржоа (1934).
Сдържано чувство за мяра и пластично изображение, езиков пуританизъм и ярка изразна символика характеризират изразния му стил. Шлифова литературната есеистика до съвършенство. От 1943
-та почти до края на живота си води своя Дневник, субективен коментар на един забележителен мислител за XX век. През 1942
-ра става член-кореспондент, а от 1945
-та редовен член на Унгарската академия на науките. През 1948
-ма заминава отново за чужбина, живее в Европа и САЩ. Между 1948 - 1990 творбите му не могат да бъдат публикувани в Унгария. Написва най-изразителната поема на унгарската емиграция: Надгробно слово (1950).
Непримирим привърженик и борец за национална независимост. От 1979 година живее в Сан Диего. Прекарва последните си години във все по-пълно уединение. След смъртта на съпругата и сина си живее в бедност и болести, грохналото здраве едва му позволява да се грижи сам за себе си. Слага сам край на живота си. Огромното му литературно наследство може би крие изненади, част от писаните в родината му статии са неиздавани. През 1990
-та е удостоен посмъртно с наградата Кошут.