"Да си представим, ей така, чисто теоретично или от любов към спора, че можем да докажем по безспорен начин, че Бог съществува. Смятате ли, че това ще промени живота ви по какъвто и да било начин? Ще ви се отрази ли в чисто практичен аспект? Да си представим, ей така, чисто теоретично или от любов към спора, че можем да докажем по безспорен начин, че Бог не съществува. Смятате ли, че това ще промени живота ви по какъвто и да било начин? Ще ви се отрази ли в чисто практичен аспект? Векове наред безброй хора са търсили отговорите на тези въпроси. Може би дори милиарди хора в течение на хиляди години. Мисля, че спокойно можем да заявим, че въпросите, свързани с Бог, не са нито тривиални, нито неуместни. От отношението ни към тях зависи изключително много.
Ако например още утре папата заяви, че Църквата е живяла в заблуда и Бог всъщност не съществува, огромен брой хора ще преживеят мощен емоционален трус. Ако думите му бъдат потвърдени от всички останали религиозни водачи, духовният живот на 80 % от населението на света ще се сгромоляса. Изследванията показват, че близо 80 % от хората отъждествяват себе си с определена религиозна група и вярват в съществуването на Висша сила, която управлява Вселената. Да... на този свят цари страшна бъркотия.
Какво значение има тогава въпросът съществува ли Бог или не? В съществуването на всеки биологичен вид настъпва момент, когато той преодолява своята плахост и надига онзи пословичен самотен глас в пустиня, когато започва да вика, за да бъде чут. Това е моментът, в който въпросният биологичен вид си задава един съвсем логичен и справедлив въпрос. И тъй като през 2020 г. планетата ни стана жертва на опустошителен глобален вирус, на опустошителна расова несправедливост и на опустошителен икономически колапс, този напълно логичен въпрос, за който споменах преди малко, би прозвучал по следния начин: Ако съществува по-висша сила, която е настроена благосклонно и благожелателно към нас, защо всичко това се случва? Защо животът на Земята не става по-добър?
С риск да ви прозвуча твърде самонадеяно и да вземете отговора ми за прекалено опростен (а аз мразя твърде примитивните обяснения) ще попитам: Възможно ли е проблемът да се крие в това, че все още не сме открили начин да се свържем с тази Висша сила, ако тя изобщо съществува, разбира се? Човечеството все още не е постигнало колективно съгласие по въпроси като например: Кой е Бог? Какво е Бог? Какво иска Бог? Какво прави Бог и как го прави? В това се крие огромна ирония. Забелязвате ли я? Осемдесет процента вярват в съществуването на Висша сила, но не могат да постигнат консенсус какво представлява тя. Съгласни сме, че Тя - Висшата сила - съществува и... толкова. Мненията ни по всички останали въпроси се разминават тотално. Една религия заявява това, друга - онова. Една култура казва това, друга - онова. Един човек твърди това, друг - онова.
Вслушваме ли се в думите на свещеника, имама, равина, падрето? Почитаме ли словото на жреца, проповедника, пастора, монаха? Следваме ли примера на брата, сестрата и останалите членове на един или друг религиозен орден? Възможно ли е всичко онова, в което те са толкова дълбоко убедени, да е само пожелателно мислене и Бог да не съществува? Или...
... Или...
... възможно ли е всичко онова, което твърдим, че знаем за Бог, да е неточно? Именно това наричам Божествена дилема.
Има ли някакво значение казаното дотук? Мисля, че има. Всъщност знам, че има. Има, защото то показва нашата неспособност да използваме силата на Бог, в който твърдим, че вярваме, като средство да създадем света, в който твърдим, че искаме да живеем. Има надежда. Защото, когато достатъчно хора като вас започнат да си задават подобни въпроси, шансът ни да променим нещата, да направим живота по-добър, се увеличава. Ние можем да намерим отговор на тази дилема. И този отговор е Божественото решение.
Между другото, зад тези две думи може би не се крие онова, което повечето от вас предполагат."
Из книгата
Рейтинг: 9.50 / 2 гласа 
