Защо се случи точно това, което не искахме. Можеше ли да се избегне катастрофата - политическа, икономическа, образователна, здравна...? В историята такива питания са забранени изначално. Случило се е това, което се е случило. Да, ама - не, тъй като т.нар. история винаги се пише от интелектуалната прислуга на победителите, отдалечена удобно от времето и живите свидетели и циментирана от апатичното безразличие на следващите поколения. Така получаваме манипулативни клишета, които легитимират удобна за управляващите версия на историята. "Революциите" се правят от силните на деня. Интерес от промяна на социалното ... |
|
|
Културата, историята и мечтата на космополита. ... „Национализмът не е морална грешка. Вярно е, че твърде често го замесват във варварска жестокост, приписват му отвратителни дела, проявяват и по-банални, но все пак несправедливи, предразсъдъци, обвиняват го в дискриминационни практики. Много пъти той кара хората да си мислят, че произволно очертаните граници са естествени, а съвременните глобални разделения съществуват от памтивека и не подлежат на никакви промени. Освен всичко друго обаче национализмът е и форма на солидарност в обществото, една от предпоставките, върху които модерната демокрация здраво е стъпила и без ... |
|
|
Тази книга се опитва да отговори на въпроса "Как мафията открадна България?". Тя е последната от трилогията, включваща "Зад завесата на соца" и "Зад завесата на прехода". Първите две книги разказват какво според автора се случи на всички нас, българите, на театралните сцени на социализма и на прехода към демокрация. Третата се опитва да обясни защо то стана по най-лошия възможен начин. Как вместо да се превърнем в "Швейцария на Балканите", за която мечтаеха възторжените площади, се сринахме до бананова република? ... |
|
|
Наблюдаваме тревожна тенденция. Транснационалният капитал, наднационалните финансови елити и задкулисието на една разпадаща се хегемония водят унищожителна битка за планетарно превъзходство и контрол, въоръжени с доктрината на неолиберализма и пазарно-културния глобализъм. Политическите анализи са една от формите на съпротива и политическо пробуждане срещу масовото наливане на заблуди. Днешният свят е активна платформа на информационните войни, в които битката е за умовете, убежденията и дори за поведението на хората. Тази книга е за превръщането на еднополюсния свят в многополюсен. Един сборник с публицистични текстове и ... |
|
|
Разговори без последствие. Подозрението на автора е, че българският свят, в който диалогът е на път да заглъхне, е окончателно навлязъл в своя катастрофален край. Известно е, че когато думите губят смисъла си, хората губят свободата си. Именно това стана в началото на най-новите времена в България - в обществения дискурс беше насилствено и злонамерено имплантиран един термин без смисъл, една дума без значение: "преход". Безсмислицата, скрита в тази дума-паразит, излезе оттам и обгърна с мрака си цялото общество. Три десетилетия бяха необходими на българите, за да успеят да осъзнаят, че "преходът" ... |
|
|
Добре дошли в зората на новите мрачни векове! Книгата е посветена на последните издихания на едно болно и объркано общество. За убийството на морала. За налагането на новото нормално. За цивилизацията на упадъка и въздигането на корпоративно налаганите клишета като ценност. Не подценявайте способността на цивилизацията да се саморазрушава. Първите симптоми са срив в морала и семейството. Следва ги разпадът на нравите и подмяната на ценностите. Процесът завършва с подмяна на справедливостта. Всичко това вече го наблюдаваме. Новият световен ред идва и няма да чука на вратата ни. Той ще нахлуе неканен и нагъл и ще остане ... |
|
|
За малко повече от хиляда години (330-1453) Византия, наследник на Рим в Източното Средиземноморие, е една от най-напредналите цивилизации в света. При Юстиниан I Велики тя става най-могъщата средиземноморска държава и важен мост между мюсюлманския Изток и католическия Запад с търговска мрежа, простираща се от Скандинавия до Шри Ланка. Дейността на нейните учени, богослови, дипломати и занаятчии става образец за подражание от останалия свят. Нейните мисионери разпространяват православното християнство, което и до днес е вяра на милиони по света. Великолепието на Константинопол примамва и поразява, превръщайки ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Българският ум" на издателство "Захарий Стоянов". ... Националният ум е колективен ум. Неговата работа извършват много и различни хора. Те обикновено работят изолирано един от другиго, но изживяват живота на нацията като свой личен, размишляват над нейните проблеми и се опитват да формулират идеите, които тя иска да изрази. Това са свидетелите на времето. Затова, когато говорим за националния ум, не бива да забравяме, че той е едновременно абстракция, но и нещо конкретно и реално. Той не е анонимен като фолклорния творец, а конкретни хора с изразено национално съзнание, ... |
Рейтинг: 7.00 / 4 гласа 
