Книгата е част от поредицата за детско-юношеска класика - Златно перо. ... Някога по нашите земи ходеше един вълшебник. В душата му никнеха прекрасни думи, от които той измайсторяваше чудесни приказки и ги подаряваше на децата. В тях се разказваше за Ижо-Мижо и Клан-Клан, за мечката и дърваря, за момичето от вар, за юначното петле, за зайчета, ежковци, глупави вълци и още по-глупави хора, та дори за змейове и лами. Но кой е този вълшебник - ще попитате. Разгърнете страниците на тази книжка и сами ще откриете. ... |
|
|
Книжката съдържа пет приказки на българския класик Валери Петров."Скок! Скок! Скок! - еленчето вече стигнало до полянката, надникнало зад една пряспа и кого видяло? Видяло Ванчо от III В клас. Той носел ските си на рамо. Спрял се, свалил раницата си и се навел да ги слага. Но докато си ги слагал, раницата се размърдала зад гърба му и почнала да се отдалечава. – Стой мирно! - казал ѝ Ванчо. И раницата се спряла на място. – Ще се спусна веднъж и ще се върна. Разбра ли? И раницата закимала, че е разбрала. – И тогава ще те покажа на всички. И раницата заподскачала радостно. А Ванчо се плъзнал надолу със ските и ... |
|
|
"Дори детето ви да не може в началото да разбере защо му е необходимо да има читателски дневник, в който да описва най-важното от книгата, която е прочело, то със сигурност ще го разбере, когато започне учебната година. След дългата ваканция, когато разгърне страницата, на която е писало - ще си припомни неща, които си е мислело, че вече е забравило. Читателският дневник учи детето от начална училищна възраст на засилено внимание към думите и спомага да се увеличи речниковия му запас. Детето създава толкова интересни сентенции, когато от него се изисква да опише нещо. Освен, че му помага за интелектуалното развитие, ... |
|
|
Това са кратки, забавни приказки, които мъж на име Бианки от град Варезе разказвал на своето момиченце. Господин Бианки бил търговски пътник и шест дни в седмицата продавал лекарства, кръстосвайки цяла Италия на изток, на запад, на юг, на север и по средата. В неделя се връщал у дома, а в понеделник сутрин отново тръгвал на път. Но преди да тръгне, неговото момиченце му казвало, че иска всяка вечер по една приказка. Затова, където и да се намирал, точно в девет часа господин Бианки искал да го свържат с Варезе и разказвал на своето момиченце приказки по телефона. Книгата е част от поредицата Детска класика на ... |
|
|
Пълно издание. ... Астрид Линдгрен е написала три романа за червенокосата Пипи: "Пипи Дългото чорапче" (1945), "Пипи се качва на кораба" (1946) и "Пипи в южните морета" (1948). През 1968 г. на български език се появява книга със заглавие "Пипи Дългото чорапче". В нея както и в по-следващите ѝ издания, са включени част от разказите за Пипи от трите романа. И по-точно - 24 от общо 32 глави. Така близо една трета от историите за червенокосото момиче остават непознати за нашия читател. В настоящото издание в събрана цялата трилогия за Пипи. "Искам да пиша за читатели с ... |
|
|
Матилда е мило, надарено момиченце, с необикновени способности, но родителите ѝ я смятат за нетърпима. Тя очаква в училище да е различно, само че там се изправя пред госпожица Трънчбъл - ужасната директорка, която изпитва ненавист към децата. Когато Трънчбъл я напада, Матилда неочаквано открива у себе си забележителна сила, с която да отвърне на удара. За да си получи заслуженото госпожица Трънчбъл, е необходим гений, свръхчовек. И Матилда може да се окаже точно този герой. По романа Матилда е направен игрален филм, както и мюзикъл, който с пленителната си музика завладява сърцата на малки и големи. Книгата е част ... |
|
|
В книгата е представен незабравимият герой на Ран Босилек Патиланчо. Чрез неговите изпълнени със заразителен хумор писма до Смехурко писателят рисува неповторимия детски свят, в който забавните игри и смехът често са последвани от сълзи, а лудориите на малките палавници водят до наказания от страна на възрастните. Веселите приключения на любопитните, находчиви и жизнерадостни патиланци неизбежно са свързани с тяхната строга, но любяща баба Цоцолана. ... |
|
|
С рисунки на Йордан Радичков. ... "– Врабчетата са моя стара слабост. Винаги съм мислил, че всеки човек преди да порасне, някога е бил врабче. – Според Вас съществува ли днес Онова нещо? – Това е един мой герой от Ние, врабчетата. Да. Онова нещо трябва да съществува винаги и навсякъде, само че аз не знам неговия образ. За религиозния това може да бъде бог, за някои - съдбата, за други - възмездието. За мен е онзи нравствен коректор, който всеки един от нас носи в себе си. Всеки трябва да има по едно свое лично нещо, което винаги го следва, следи и наблюдава всяко негово действие. След като твърдим, че няма бог, ... |
Книги 
Рейтинг: 8.00 / 4 гласа 
