Всички опити да се извиним. Поезия

Една вечер дойде безсънието

Разлюля чаршафи на вятъра,
с дъжд по ключиците на дърветата
и небе, което не мога да подбера с настроението
нито днес, нито утре, когато
по средата на това стихотворение се оказвам
в магазин за парфюми, и опитвам да разбера
кой ли би му отивал в този странен април -
сняг, сняг по люляка в двора -
в мен живее един мъж с разбито сърце
и не говори.
Яна Монева

Яна Монева е родена 1975г. в Стара Загора. Завършва психология в СУ Климент Охридски. Работи като юнгиански психотерапевт. Има публикации в Литературен вестник, сп. Съвременник, Кръстопът, Но Поезия и други. През 2006 г. печели наградата на Тракийското дружество в конкурса Южна пролет. Има две предишни книги - Отвътре и Пристанища и стаи за напускане.

Дом е
Обичам
В съмнението
Да се влюбиш
Тя идва
Някой ден ще ме напусне
Той
Една вечер дойде с безсънието
Разстояние
Така рано
Повторение на забравата
Всички опити да се извиним
Някъде в него има една стая
Режа розовото месо за вечерята
Тъгата по счупените истории
Някой плете пуловер
Животът му
Шумовете вечер
Нощ
Познавам тъгата лично
В бавните пътувания
Зад онзи прозорец
Разстояние
Никой
Предателства
Вдъхновението
P.S.
Усещам света
Все повече вещи
Къщата ми е тайна
Разстояние
Разпадане
Мисля за теб
Той имаше характер
Вятър
Слънцестоене
Сантиментално
Когато говори
P.S.
Най-интимният момент
Споменът се редува със забравата
Краят на това пътуване
Сол
Утрините на света
Признавам
В градините с вишни
Разстояние
Когато той напусна неочаквано
Речитатив на завръщането
Присъствие
P.S.
Краят е дума
Липата разпуква цветовете си