Кхаре Винга

"Ако допреди миг беше с част от съзнанието си, сега беше с цялото съзнание. Не своето, изобщо цялото си съзнание във вселената. Мястото беше отвъд материалния свят и енергията се подчиняваше на различни закони. Подчиняваше се на него. Можеше ли да призове всеки образ и всеки дух на всяко същество, живяло сега, в миналото или в бъдещето. На един миг внимание бяха всички духовни учители, всички мъдреци и бележити умове.

Можеше да запази съзнанието отделно или да го слее с техните. Можеше да призове всяко време и място просто така, като пожелае да го призове. Знаеше, че е тук само за да отговори пред живота, целия живот на всички живи същества, които някога са се раждали и ще се родят, на един-единствен въпрос: "Какво би променил ако беше Бог?" И пред пустошта на безвремието и безпространствеността, вселената всъщност го питаше: "Готов ли си да бъдеш Господ и да носиш отговорността за сътворени от теб светове, живот и божества, а тази отговорност ще носиш само пред себе си и пред никой друг, защото ти ще бъдеш Господ Бог, сътворител и самодържец на тези светове?"
Из книгата