Нацистът и психиатърът

Херман Гьоринг, д-р Дъглас М. Кели и смайващата участ на пленените нацисти преди Нюрнбергския процес.

През 1945 г. Херман Гьоринг и редица други знакови нацисти, като Карл Дьониц, Вилхелм Кайтел, Алфред Розенберг и други, са прехвърлени в Люксембург, където американците са създали център за разпити. Като част от подготовката на Нюрнбергския процес на работа е назначен амбициозен психиатър - Дъглас М. Кели, който има възможността да изследва техните умове. Какво прави тези хора престъпници? Дали са се възползвали от възможности, които биха могли да изкушат и мнозина от нас? Дали са се родили със зли наклонности? Дали са имали психични разстройства - някакъв вид нацистки ум, - които биха могли да обяснят поведението им? Кели разбира, че достъпът му до най-известните престъпници на века може да му донесе отговори и слава. Но вместо това неговият ум сякаш бива отровен от досега с нацистите.

В Нацистът и психиатърът за първи път е разказана цялата забележителна история за участта на оцелелите от нацистката върхушка след края на Втората световна война. А още по-впечатляващо е как тези покварени умове все така влияят на хората около себе си, включително върху професионалистите, които са изпратени да ги изследват, за което и свидетелстват досега пазените в тайна бележки и медицински записки на д-р Кели. До наши дни психолозите спорят дали тестовете на Роршах, приложени върху пленените нацисти, дават достоверна информация, или за пореден път мистерията на човешкия ум, способен на абсолютното зло, си остава непокътната.

Книгата представя безпрецедентен поглед отвътре към участта на някои от най-известните военнопрестъпници на всички времена, техните неистови опити да се измъкнат от отговорност и да защитят мястото в историята, което смятат, че им се полага.

"Къщата

Семейство Кели живее в обширна вила в средиземноморски стил на Хайгейт Роуд на хълмовете на Кенсингтън, северно от Бъркли, Калифорния. Покривът ѝ с червени керемиди се издига високо над далечните, плискащи се води на залива, но по-близо, оттатък четирите тераси и каменните пътеки в двора и надолу по склона с червени и плодни дървета, стърчат надгробните камъни на гробището Сънсет Вю. В централния двор на П-образната къща на Кели има малка въртележка и детски басейн. Входната врата се отваря към коридор с кухнята вляво, където докторът приготвя храната на семейството с помощта на голяма фурна, грил за бързо печене и месомелачка. Кухнята е свързана с килер с фризер. Веднъж най-големият син седял върху бръмчащия уред и си представял как убива баща си с брадва.

Входният коридор води до баня вдясно - мястото на ужасяващата сцена, разиграла се в първия ден на 1958 г., а след нея - до всекидневната, в която има камина, дълъг диван и личното зелено кожено кресло на доктора. Стаята е застлана с килим, а мебелите са избутани до стените, за да се отвори място за гостите. Понякога д-р Кели си играе там с най-големия си син. Момчето трябва да излезе от стаята, а в негово отсъствие докторът премества нещо, например молив върху масичката за кафе. Когато момчето се върне, то трябва да разбере какво се е променило. Отвъд всекидневната се намира спалнята на д-р Кели и Дъки, с изглед към задната част на парцела от половин акър. От малкия килер, в който децата се промъкват през коридора, те могат да подслушват караниците на родителите си.

От всекидневната към второто ниво се изкачват зацапани с черни петна стълби. Там дупка от куршум, скрита под килима, е белязала дървения под на коридора, залят със слънчева светлина от високите прозорци. Преди да стигне до кабинета на д-р Кели, този коридор минава покрай гардероб, в който се съхраняват приспособленията за фокуси и реквизитът за представленията му. От прозореца на кабинета се открива прекрасна панорама към залива Голдън Гейт и кулата на затвора на остров Алкатраз. Когато д-р Кели извърта стола на бюрото си с лице към гледката, той може би спира погледа си върху Алкатраз и си спомня за месеците работа в друг затвор - в Нюрнберг. Бюрото му е подредено. В шкафовете и малката лаборатория той държи триони за кости, лабораторна маса, хаванчета, спиртни горелки, градуирани цилиндри и чаши, колекции от кристали, ботанически проби, затиснати между стъклени предметни стъкла, два човешки черепа и голям асортимент от химикали, много от които са токсични.

Децата спят в спалните в сутерена. Те се страхуват от непредсказуемостта на посещенията на д-р Кели за лека нощ. Когато чуят скърцането от тежестта му по стълбите, им остават няколко секунди, за да се подготвят за всяко негово настроение. Последният скандал започва в кухнята. Често, когато д-р Кели и Дъки се карат, тя си събира чантата и напуска за деня. Този път д-р Кели изхвърча от кухнята с вопъл и се втурва по стълбите към кабинета си. Трясва вратата, като събаря порцелановия стопер, чиито парченца се посипват по стълбите. След няколко минути излиза, като крие нещо в ръката си. Слиза по стълбите и спира на площадката, която се извисява над всекидневната като сцена. Изкрещява думи, които ужасяват и объркват съпругата, бащата и децата му. После слага нещо в устата си и преглъща.

Мондорф-ле-Бен

Самолетът, малък Пайпър L-4, не може да се помръдне. Единственият пътник в него, Херман Гьоринг - бивш ас от Първата световна война, шеф на някогашното страховито Луфтвафе и най-високопоставеният служител на Третия райх, останал жив, - тежи твърде много, за да излети безопасно. За Гьоринг това е непривично затишие. В продължение на седмици той се е намирал в състояние на непрекъснато движение, несигурност и опасност. Напуснал е любимото си ловно убежище и партиен имот Каринхол. Изтърпял е принудително затваряне по заповед на Адолф Хитлер, след като е предложил, според него героично, да поеме контрола над нацисткото правителство. Скоро след това Гьоринг научава за заповедта на Мартин Борман до немските сили да го убият и се измъква от опеката на Schutzstaffel (Шуцщафел (СС) или Охранителен отряд) . По-малко от четиридесет и осем часа преди да се качи на Пайпъра, в деня преди капитулацията на Германия, 7 май 1945 г., Гьоринг изпраща писмо през разпадащата се бойна линия до американското военно командване. Той признава неизбежния крах на нацистка Германия и предлага да помогне на Съюзниците да сформират ново правителство на Райха. Бригадният генерал от американската армия Робърт И. Стак е изумен от нахалството на подателя и скоро повежда конвой от войници в джипове, за да го залови. Те настигат кортежа от автомобили на самия Гьоринг близо до австрийския град Радщат. Гьоринг се вози в Мерцедес-Бенц, оборудван с бронирани стъкла.

Шофьорът побутва Гьоринг и предупреждава: "Ето ги американците, хер Райхсмаршал". Гьоринг се навежда към съпругата си Еми и казва: "Имам добро предчувствие за това". От автомобила на американската армия излиза Стак и мъжете си разменят поздрави. Гьоринг и съпругата му, някога една от най-влиятелните двойки в Европа, са стигнали до края на своята война. Еми е обляна в сълзи. Тази среща с вражески офицери на задръстения с бежанци път със сигурност беше изключително болезнен момент за нас, пише тя по-късно. Стак телефонира в полевия щаб на генерал Дуайт Д. Айзенхауер, върховен главнокомандващ на съюзническите сили в Европа, с новината за залавянето на Гьоринг. Гьоринг, който се мисли за най-харизматичния и предизвикващ международно възхищение германски лидер, вярва, че Айзенхауер скоро ще нареди освобождаването му. Американски войници ескортират Гьоринг и семейството му до замъка Фишхорн край Цел ам Зее, където Гьоринг се шегува с похитителите си, докато семейството му се настанява в стаи на втория етаж и вечеря със Стак. Гьоринг казва на Еми, че на следващия ден ще замине за срещата си с Айзенхауер, но че скоро ще се върне при нея."
Из книгата

Сиела Норма АД
София 1510
бул. Владимир Вазов №9
080012525

Главни действащи лица
Къщата
Мондорф-ле-Бен
Психиатърът
Сред руините
Мастилени петна
Натрапникът
Дворецът на правосъдието
Нацистката психика
Цианид
Посмъртно
Благодарности
Библиография
Бележки