Сборникът Поезия от Пол Елюар, който предлагаме на вниманието на читателите, няма амбицията да запълни празнините, оставени от предходните издания, а отразява в голяма степен преводаческите пристрастия и представлява по-скоро лична антология. Елюар е поетическа вселена, еманация на поезия. Той като че ли е взел най-доброто от поетиката на сюрреализма и го е пречупил през своята уникална чувствителност, за да сътвори стихове, които извършват революция в европейската поезията на XX век.
Като въвежда всекидневна лексика и я прекарва през своето поетическо сито, той ѝ отрежда съвсем различни функции и вместо да приземи поезията, я изстрелва в непознати дотогава висини. От огромното му творчество са останали стихове, които са емблематични, фигурират в повечето антологии на световната поезия и задължително намират място в антологиите на световната любовна поезия. Голямата заслуга за поезията на Елюар се състои в това, че ползвайки естетиката на сюрреализма, той я е преодолял и е съумял да създаде своя неповторима поетика.
Елюар става това, което е, в по-късния си и най-зрял период. Оттогава датират стихотворенията от сборниците Жестоката жажда за живот, Излишното време, Паметно тяло и Фениксът, послужили за гръбнак на настоящата подборка, като са ползвани и двата тома негови Събрани съчинения. Всъщност това са и най-популярните и обичани от поколенията стихове на поета. Водещо е било желанието да се разчупи клишето, което затваря Елюар в тесните рамки на понятието социален поет. Ангажиран - да, и то в най-висока степен, със съдбата на бедните, онеправданите, дали от войната, от неправдата, най-общо казано, или от самотата, неразбирането, ангажиран с каузата на прогреса, на борбата за повече справедливост, на обичта и равенството между хората, с други думи, неизчерпаема любов към отделния човек и към човечеството. Неговата ежеминутна борба е борба за повече свобода в действията и в творчеството и в това е неостаряващата му харизма.
С теб двама
Един до друг ръка в ръка вървим
Навсякъде сме у дома си сякаш
Под кроткото дърво под свода черен
Под всяка стряха с греещия огън
На улицата пуста посред зноя
В зареяния поглед на тълпата
Край мъдреците и с глупците редом
Дали сред малки или сред големи
Не е загадка нашата любов
С теб двама сме самата очевидност
И влюбените имат в нас свой дом неведом.
Пол Елюар
Рейтинг: 10.00 / 1 глас 
