Новата култура на хиперкапитализма, в която целият живот е платено преживяване.
В новото хилядолетие купуването на стоки на пазарите и притежаването на собственост са остарели идеи. Временният достъп до всякакъв род услуги в огромните търговски мрежи на киберпространството се превръща в закон. Все повече плащаме за използване на различни неща - под формата на абониране, членство, наемане, лизинг - без да ги притежаваме. Вече милиони хора в най-богатите държави са се отказали да притежават автомобили за сметка на наемането на коли като услуга и наемат абсолютно всичко - от софтуерни продукти до обзавеждането в домовете си.
По същия начин фирми по целия свят продават недвижимите си имоти, свиват собствеността си, освобождават се от оборудване и губят „тегло". Притежаването на материални предмети, в миналото считано за ценно вложение, сега се смята за задлъжнялост в корпоративния свят.
Рифкин твърди, че капитализмът, който започна с увеличаване разнообразието от стоки и притежаването на собственост, сега се трансформира в превръщане на човешкото време и опит в стока. В бъдещето ще се купува радост и игра, мъка и тъга и всичко друго между тези две състояния. „Маркетингът на стила на живот" е голямото откритие в света на търговията и все повече потребители стават членове на спонсорирани от корпорациите клубове и участват в спонсорирани от корпорациите дейности. Хората дори живеят в планирани и построени от корпорациите сгради и квартали. Следователно най-печелившият бизнес вече не е смяната на собствеността, а купуването на достъп до самата същност на човека в малки рекламни отрязъци. Извършващите се промени са част от по-големи трансформации в естеството на капитализма. Правим дългосрочна промяна към система, основаваща се на продажбата на културен опит. Пътуването и туризмът по цялото земно кълбо, тематичните градове и паркове, центрове за забавления, мода и кухня, спортове и игри, хазарт, музика, филми, телевизия, виртуалният свят на киберпространството и дори социалните каузи бързо се превръщат в център на новата икономика, която търгува с културни материали.
Старите гиганти от епохата на индустриалното общество „Дженерал мотърс", „Сиърс", „Боинг" и „Тексако" отстъпват пред новите гиганти на културния капитализъм „Вайаком", „Тайм Уорнър", „Дисни", „Сони", „Нюз корпорейшън". Чрез своите комуникационни мрежи, които опасват цялото земно кълбо, те търсят културни ресурси във всяко кътче по света и ги преобразуват в стоки и забавления. Най-богатата петина от човечеството, казва Рифкин, сега харчи за достъп до културен опит същата сума, каквато и за стоки и основни услуги.
Критичния въпрос в "Епохата на достъпа" е дали цивилизацията може да оцелее, когато търговската сфера остане единствения съдник на човешкия живот.
Рейтинг: 6.60 / 5 гласа 
